#Черната комедия за Апокалипсис на Адам Маккей "Не поглеждай нагоре" е не само сатира, но още няколко неща едновременно: притча за разсеяното ни общество, първичен писък на предупреждение и ябълката на раздора, която успя да раздели киноманите на два лагера. Причините – прекомерно високите очаквания заради звездния състав, предвождан от Лео ди Каприо, Дженифър Лорънс, Тимъти Шаламе, Ариана Гранде, Кейт Бланшет, Мерил Стрийп, Тайлър Пери и Матю Пери (чиято сцена е била изрязана от финалния вариант на продукцията) и фактът, че хората често бъркат сатирата с пародия.

Един деликатен баланс, който липсва в анализите на обикновения зрител, превърна звездния филм на Netflix - "Не поглеждай нагоре", в повод за разделение на мненията на два полюса.

Oще кадри от филма вижте тук>>>

Това не попречи на световните кинокритици да го спрягат за номинации както на Златните глобуси, така и за останалите престижни награди, включително „Оскар“-ите. Преди да разкостим общественото мнение и да го разгледаме в най-проблемните за възприятие от хората зони, трябва да отбележим две неща.

Първото от тях е, че звездният състав определено допринся за полярните мнения – присъстват любимите актьори на няколко поколения – от феновете на комерсиалната музика, привлечени от светската икона Ариана Гранде, до интелектуалците, възхваляващи хипер талантливия и стилен Тимоти Шаламе, през масовата публика, която обожава „Приятели“ и ще види Матю Пери в друга светлина (преди да стане ясно, че всъщност няма да го видим до Мерил Стрийп, което допълнително изнерви феновете на Чандлър) и вечната фен зона на Лео ди Каприо, Дженифър Лорънс, Кейт Бланшет и Мерил Стрийп. Фенове от различни възрастови и социални групи, които изконно няма как да бъдат на едно мнение, но биха гледали филма!

Трябва да поздравим кастинг директора!

Актьорите с режисьора Адам Маккей на премиерата на "Не полеждай нагоре"

Снимка: Getty Images

Второто, с което трябва да сме наясно, е за какво става въпрос във филма.

Премиерата бе през декември, а на Бъдни вечер той бе вече достъпен на стрийминг платформата Netflix.

Целият екип по време на премиерата

Снимка: Getty Images

Сюжетът разказва за докторантката по астрономия Кейт Дибайски (Дженифър Лорънс), която открива странна комета. Нейният професор, д-р Рандал Минди (Лео ди Каприо) пресмята, че кометата ще се сблъска със Земята след 6 месеца. Двамата, заедно с председателя на НАСА, отдел „Планетна отбрана“, д-р Огелтроп (Роб Морган) отиват до Белия дом, за да информират президента на САЩ – Джени Орлийн (Мерил Стрийп). Там те не получават очакваната реакция, тъй като предстоят избори, поради опасенията на управляващите, че такава тревожна новина може да коства гласовете на вота.

Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс

Kaдър: IMDB

Логично, Рандал и Кейт решават да се обърнат към медиите. Там обаче също не получават нужното внимание. Рандал се превръща в секс символ, а много хора смятат Кейт за истеричка, заради това, че си изпуска нервите и се разплаква в ефир. Малко по-късно президент Джени Орлийн е замесена в секс скандал и единственият начин да изчисти имиджа си е да спаси планетата от кометата. За да се отклони кометата и да се избегне сблъсък, трябва да се използват атомни бомби. Съответно мисията е прекратена, тъй като се поява директор на техническа компания, който иска да разруши кометата и да ползва материал от нея за икономически цели.

Ариана Гранде (вдясно)

Kaдър: IMDB

Населението е разделено. От една страна осъзнава опасностите от кометата, от друга страна са икономическите ползи от суровия материал. Кейт се присъединява към групата, която носи слогана„ Погледни нагоре“ (Look up), когато кометата вече може да се види. Рандал стои твърдо зад правителството със слогана „Не поглеждай нагоре“ (Don’t look up).

Следва абсолютен меланж при осъществяване на мисията!

Президент Орлийн бяга с хората си с космически кораб, но бива замразена, а машините на техническия директор се чупят. Какво се случва в края – няма да издаваме, но ако имате поне малко чувство за хумор – ще ви е колкото тъжно, толкова и весело на финала.

Ариана Гранде

Kaдър: IMDB

Освен Апокалипсис по сценарий, филмът преживява и свой такъв по време на работата по него. Снимките се отменят от април 2020г. за ноември, същата година. Сцената с Ариана Гранде по време на концерт е била снимана, въпреки коронавируса, като двайсетте хиляди души носели маски и спазвали разстояние. На монтажа тези хора са дублирани. Филмът е заснет в Бостън, Фармингхам в Масачузетс, Белият дом и Илинойс. На 5 февруари 2020 г. Дженифър Лорънс е ранена по време на снимки.

Критиците, публиката и екоактивистите едновременно опустошават и хвалят филма, а реакцията подчертава трудността да се предаде спешно и правилно посланието чрез сатиричния жанр.

Загуби ли силата си политическата сатира?

Или реалността е станала толкова абсурдна, че вече е отвъд пародията?

Нуждаем се от втора част на „Не поглеждай нагоре“, отчита „Ню Йорк Таймс“, именно за да се подчертае несериозността на обществото относно проблеми, отнасящи се до съществуването ни. И макар оценката на филма да е провал според масовия зрител в кинаджийските сайтове, филмовите критици я определят като явен културен успех!

В свят, в който е трудно за филми, които не са за супергерои, да спечелят внимание, „Не поглеждай нагоре“ счупи рекорда за гледане в Netflix и пусна редица аргументи защо си струва да го видим. Филмът е алегория за изменението на климата и самонадеяността – това подчерта режисьорът Адам Маккей в онлайн спаринг с критиците си.

Режисьорът Адам Маккей

Снимка: Getty Images

„Ако не се притеснявате дори грам по отношение на климатичните промени или поведението на управляващите, не съм сигурен, че „Не поглеждай нагоре“ има някакъв смисъл за вас. Значи сте като робот, който гледа любовна история“, обоснова се в Twitter Маккей.

Изкуството обаче има начини да избяга от намеренията на своите създатели. Независимо от туитовете на Маккей, неговият сценарий с кометата е лоша алегория за климатичното предизвикателство. Това изказване е старателно аргументирано от Ерик Левиц от New York Magazine в едно от най-добрите ревюта на филма. Но пандемията, която се разрази точно преди началото на снимките му, се оказва подходяща алегория - бързо движеща се и неочаквана заплаха.

Мерил Стрийп

Kaдър: IMDB

И макар алегорията с кометата да не е най-добрият похват, онзи аргумент в туита на Маккей – темата за "колебаеща се Америка" -  аналогично поведение за управляващите почти навсякъде по света, е специфичната, екзистенциална заплаха със своя системен провал по време на инциденти. Вероятно и това е най-голямата причина, филмът да е комерсиален хит и повод за разговор дори за хора, които не го харесват: защото разкрива една от най-всеобхватните картини на американския упадък, от онова време насам, когато сериалите „Наркомрежа“ и „Семейство Сопрано“ бяха хит по HBO.

Тимъти Шаламе

Kaдър: IMDB

Кинокритикът Рос Даутат пише в колонката си за New York Times, че е един от онези, които са смятали, че филмът ще се провали. Причината е точно този импулс на лентата да осмива всички - от телевизионните новини до социалните медии, като се долавя дори напрежение в желанието му да вдъхнови да се вслушваме внимателно и повече в посланията на науката. Сатирата е нежна, когато се отнася до експертите и академичната гилдия и по-жестока към управляващите популисти.

Защо хората са толкова луди, че не поглеждат нагоре?

Леонардо ди Каприо

Kaдър: IMDB

Изменението на климата е трудна тема за всеки филм, да не говорим за сатирата. Това очевидно е едно от предизвикателствата при създаването на "Не поглеждай нагоре". Това е една история за комета, която ще разруши планетата ни, но и за неспособността на нашето общество да действа колективно, за да я спре.

Всъщност това е то метафората за изменението на климата.

Но след като сценарият вече е бил готов, Маккей и екипът му наблюдават от първия ред как един подобен Апокалипсис – пандемията от коронавирус спира снимки за милиони долари, а поредицата неадекватни мерки и откровено глупави подходи на правителствата по цял свят надминават неговото измислено бедствие.

COVID-19, климатичните промени и кометите-убийци са различни кризи.

Но тесногръдите лидери, чиито събирателен образ виждаме във филма, са едни и същи навсякъде: не са в състояние да действат срещу дори най-очевидните екзистенциални заплахи.

Колко близка е измислената история до реалната?

В подкаста за култура The Review, сценаристите Софи Гилбърт, Дейвид Симс и Спенсър Корнхабер обсъдиха филма и през призмата на текущото състояние на сатирата в наши дни. Те са категорични, че Маккей определено или нарочно не е използвал най-фината метафора. Но и не трябва да го прави, ако ще борави със сатира. Според експертите, преди да разбием филма на пух и прах, първо трябва да повдигнем въпроса за състоянието на сатирата по света – не е ли станала нашата култура твърде депресираща, твърде абсурдна, твърде плачевна, за да се сатиризира?

Обобщение: Ако се подготвите за интересен, лош филм - ще сте разочаровани. 

„Не поглеждай нагоре“ е необикновен!