#В рубриката Семейни финанси продължаваме с темите, свързани с финансова грамотност на деца и възрастни. Наталия Тодорова, автор на The Little Chief, всяка седмица ни представя въпроси, касаещи финансовото образование на децата ни, както и управлението на семейния бюджет и личните спестявания.
Инфлацията продължава да катери, а все повече световни анализатори говорят за рисковете от стагфлация или рецесия. В тази ситуация все по-остро застава въпросът как да защитим спестяванията си и готови ли сме да преминем през трудни моменти.
Има ли заделен ресурс семейството ни да посрещне периоди със загуба на основен доход или рязко увеличени разходи, злополука или здравословен проблем, поражения от природен катаклизъм или война? Ако отговорът е НЕ, може би днес е правилният момент да стартираме натрупването на своя авариен фонд. Подобни трудности се случват без предупреждение и ако ни срещнат неподготвени, могат да нанесат доста допълнителни щети на семейните активи. Обратно – наличието на бели пари за черни дни би ни дало известна стабилност, би ни позволило по-спокойно да преминем през турбулентни времена и би ни спасило от грешни инвестиционни решения.
Какво е „авариен фонд“?
Аварийният фонд са средства, които семейството заделя постепенно и съхранява на разположение за спешни или непредвидени ситуации, които не могат да бъдат обслужени финансово от текущите ни доходи. Наличието на такъв резервен ресурс би ограничило необходимостта от ползване на заемни средства или от ликвидиране на ценни активи под натиск.
Вместо да задлъжняваме с нови кредити и да утежняваме несигурното си положение, малко скътани пари биха ни помогнали да се справим. Не бива да забравяме, че кредит, изтеглен в трудна ситуация, е много по-вероятно да се превърне в лош кредит, който да повлече след себе си други активи на семейството или да ни тласне към спиралата на дълговете.
Колко голям трябва да е аварийният фонд на семейството?
Няма универсална рецепта, но е добре средствата, заделени като авариен фонд, да покриват разходите на домакинството за период от 3-6 месеца. Това е нашата въздушна възглавница в случай на катастрофа. Като алтернативен подход за размера, можем да определим конкретна сума, към която се стремим при натрупване на фонда и която дава комфорт и спокойствие на домакинството.
В случай че част от аварийния фонд бъде използван по предназначение в критичен момент, първата ни финансова цел след това би била да възстановим неговия размер.
Как да създадем своя авариен фонд?
Заделянето на средства за авариен фонд от нула е трудно, особено в среда на покачващи се цени и разходи. Но тази несигурност го прави и още по-наложително. Изграждането може да стане постепенно и дисциплинирано чрез заделяне на средства от текущия доход. Тази финансова цел е приоритетна, ако към момента нямаме никакви заделени средства, но не бива да се гледа изолирано от останалите активи и пасиви на семейството.
Ако имаме потребителски кредити или други задължения, по които се очаква покачване на лихвите, ускореното им погасяване може да се движи паралелно с трупането на резерви за спешни случаи.
Третата финансова цел в стандартната ситуация би било дългосрочното заделяне за инвестиции. Много семейства се насочват директно към тази цел, без да си оставят буфер за спешни случаи. Това дава усещането, че сме се погрижили за дългосрочното благоденствие, но всъщност крие рискове – може да ни принуди да развалим иначе добра инвестиция в неподходящ момент и реално да ни отдалечи от финансовата независимост, към която се стремим.
Мнозина ще махнат с ръка, че това не е за тях и категорично ще възразят, че няма откъде да заделят средства с текущия си доход. Парадоксът е, че точно тези домакинства имат най-остра нужда от бели пари за черни дни. Защото спешните ситуации, непредвидените разходи и загубата на доход не питат имаме ли ресурса да ги посрещнем.
Ако в спокойни дни смятаме, че е напълно невъзможно да заделяме средства за спешни случаи, защо това да е по-лесно в критичен момент? Ако не сме намерили подход да натрупваме определени суми редовно, спешната нужда ще ни притисне да търсим алтернативи под формата на заемни средства. И когато заемът е бърз кредит или средства от кредитната ни карта – огромната лихва ще ни застави да събираме и връщаме далеч повече пари, отколкото преди обяснявахме, че ни е напълно невъзможно да отделим.
В какви ситуации прибягваме към аварийния фонд?
Аварийният фонд има за цел да ни достави бърз ресурс в извънредни ситуации, които не можем да посрещнем с текущия си доход. Спешен ремонт на автомобила, теч в банята, непредвидени медицински разходи, които застраховката и здравната каса не покриват.
Парите от спешния ни фонд могат да послужат също за покриване на основните текущи разходи на семейството, в случай че останем без работа и доходи. Локдауните от последните две години демонстрираха, че не сме застраховани от внезапни икономически промени и ограничения. Наличието на такъв заделен ресурс ще ни помогне по-разумно да премислим бъдещите възможности, без да изпадаме в критични ситуации по отношение на вноските по кредита или покриването на базови нужди.
Аварийният фонд обаче не е буфер за текущите ни планируеми разходи. Ако бръкнем в него, за да покрием лятната почивка или да купим по-голям телевизор, оставяме семейството без резерв за зимата, която може да не е лесна.
Как да съхраняваме средствата от аварийния си фонд?
Една от най-важните характеристики на средствата, заделени като авариен фонд, е да са на разположение бързо, в рамките на до няколко дни. Това означава висока ликвидност на активите. Ако всичко спестено сме заключили в имот, той трудно може да осигури незабавен достъп до свободен ресурс. В най-добрия случай би послужил за обезпечение на кредитиране, но също с условността на забавата във времето.
Естествено, с най-висока ликвидност са парите, съхранявани в кеш или по банкова сметка. Но с повишените нива на инфлация семействата се тревожат, че спестените пари, ако не са вложени в подходящ актив, губят от покупателната си стойност. Трябва да сме наясно обаче, че аварийният фонд обслужва различни от дългосрочните финансови цели на семейството. Инвестициите и спестяванията имат за цел да увеличават семейното богатство и да повишават стандарта ни на живот, бидейки източник на допълнителен доход. Ето защо тези средства влагаме в разнообразни инструменти с различен хоризонт на инвестицията, често с по-дългосрочен характер или по-голяма волатилност.
При аварийния фонд не търсим доходност, а на първо място сигурно съхранение и бърз достъп. Дългосрочни депозити, инвестиционни застраховки с период на заключване или структурирани инвестиционни продукти с фиксиран падеж и тежка такса за предсрочно теглене не са добра опция за съхранение на тези средства заради високия разход за доставяне на ликвидност.
Други предпочитат част и цялата сума от аварийният фонд да бъде съхранявана в кеш, но в чуждестранна валута с цел да се възползват от очаквано поскъпване на тази валута спрямо лева и еврото. В този случай трябва внимателно да преценяваме коя валута би имала добър потенциал за съхранение на стойност, без високи политически рискове от волатилност. Ако преди година бяхме избрали турска лира или руска рубла за нашия фонд, например, днес огромна част от заделените средства щяха да са се стопили.
По-рисковите активи, например акции или криптовалути, дават висока ликвидност, но предполагат силна волатилност. Значителен е рискът при трудна ситуация да се наложи да излезем от иначе добра инвестиция в крайно неподходящ момент и така да загубим много повече, отколкото биха били пропуснатите ползи от простото съхранение и инфлацията.
В случай че все пак сме решили аварийният ни фонд да бъде част от инвестиционното портфолио, диверсификацията е от особено значение за ограничаване на тези рискове. „Диверсификация“ означава балансирано разпределение на инвестициите в активи от различни класове, региони, сектори, валути. Активи с различен хоризонт на инвестиция, различен начин на съхранение, различно ниво на риск, различно корелирани с процесите в световната икономика, с политическите рискове, с инфлационните и лихвените нива. По този начин при извънредно събитие можем да преценим от коя позиция е най-удачно да излезем.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}