#"Работя като архитект, но не създавам сгради като физически обекти. Разказвам истории за глобалните, градските и архитектурните последици от новите технологии и екологии," казва Лиъм Йънг в интервюто си за LAVA. И в това изречение се съдържа цялата му философия.

Йънг е един от най-провокативните гласове в съвременната архитектура — визионер, режисьор, преподавател и изследовател, който стои между дисциплините. Проектите му са смесица от наука, кино и спекулативен дизайн. Те не дават отговори, а задават въпроси посредством образи. 

Как ще изглеждат градовете, ако бъдат изградени от алгоритми?

Какво ще стане, ако сградите имат собствено съзнание?

И как ще живеем, когато границата между биология и технология изчезне?

Designing Futures: лаборатория за възможното

Проектът Designing Futures, създаден от LAVA с участието на Йънг, разглежда архитектурата като "инструмент за спекулация". Вместо да представя готови форми, той задава хипотези за бъдещето — визуални, социални и технологични.

"Какво, ако новите истории могат да ни помогнат да прототипираме потенциални пътища напред?" пита Йънг.

За него въображението е метод на изследване. Архитектурата не е просто материална практика, а система за мислене.

"Бъдещето не се предсказва — то се проектира," казва той.

В Designing Futures градовете се превръщат в сценарии. Всеки проект е част от колективно въображение — от "Град на планети", в който цялото човечество живее компактно, до "Града, който не може да вижда", в който навигацията се осъществява само чрез данни.

Градът като разказвач

Лиъм Йънг гледа на града не като на пространство, а като на разказ.

"Градовете са най-големите сцени, на които човечеството репетира бъдещето си," обяснява той.

В неговата практика архитектът е не просто дизайнер, а режисьор на реалността. Йънг използва кино похвати, виртуална симулация и визуално разказване, за да превърне спекулацията в опит.

Киното е неговата лаборатория:

"Филмът ми позволява да проектирам бъдещето в реално време — с хора, емоции и грешки."

Това е ключово. Йънг не вярва в перфектните утопии, а в несъвършените експерименти. Градът трябва да бъде отворен за грешка, защото именно в несъвършенството се ражда иновацията.

 От бетон към данни

В новия век материалите на архитектурата се променят. Ако 20-ти век беше векът на бетона, 21-ви е векът на данните.

Йънг вярва, че информацията е новият градски материал.

"Днес най-важните градове не са на картата, а в облака," казва той.

Той изследва как алгоритми, изкуствен интелект и дигитални инфраструктури променят начина, по който живеем, пътуваме и се свързваме.

Представете си квартал, където уличното осветление реагира на настроението на жителите, анализирано чрез социалните мрежи. Или фасади, които се променят според температурните колебания.

Това не е научна фантастика, а спекулативен реализъм — визия, в която архитектурата се държи като жива система.

Екологията на въображението

В епохата на климатичната тревога Йънг често казва, че най-ценният ресурс вече не е петролът, а въображението.

"Преди да спасим планетата, трябва да спасим представата си за нея," казва той.

По тази логика градовете трябва да станат екологични не само технологично, но и културно — да отразяват начина, по който мислим за природата и взаимовръзките си.

LAVA експериментират с архитектура, която расте и се адаптира — фасади от биоразградими материали, структури, които реагират на енергийни промени.

В техния свят границата между органично и изкуствено изчезва. Градът става част от екосистемата, а не нейна противоположност.

Към невидимия град

Когато говори за бъдещето, Йънг отказва да рисува футуристични небостъргачи.

Вместо това описва градове без фасади — градове, които съществуват в мрежата, в движението, в потоците от информация.

"Истинският град на бъдещето няма да се вижда — ще се усеща," казва той.

Тези "невидими градове" ще бъдат по-малко монументални и повече свързващи — системи, които действат между хора, данни и енергии.

Архитектурата ще бъде нещо, което се усеща, на е нещо, което се строи.

Тя ще се проявява в начина, по който взаимодействаме — в ритъма на трафика, в интонацията на дигиталния свят, в скоростта на информацията.

Архитектурата като разказ за общото бъдеще

Йънг често нарича себе си "археолог на бъдещето".

Той не иска да предсказва, а да изследва.

"Ако не можем да си представим друг свят, няма как да го построим," казва той.

Този подход превръща архитектурата в културна практика — разказ за това как мислим, мечтаем и обитаваме.

Градовете, които Йънг проектира в ума си, не са просто сгради, а платформи за колективно въображение.

Те са сцени, на които обществото играе различни версии на себе си.

Как изглеждат градовете на бъдещето?

След десет, двайсет, петдесет години — според Йънг — градовете ще бъдат по-малки, по-интелигентни и по-гъвкави. Ще разчитат на микроенергийни системи, ще имат локални хранителни цикли, автономен транспорт и социални зони, които ще се самоорганизират. Това няма да са "умни градове" в корпоративния смисъл на думата.

"Не искам градовете да бъдат умни," казва Йънг. "Искам да бъдат мъдри."

Мъдростта, според него, е способността да се адаптираш, да се променяш и да приемаш несигурността като ресурс.

Бъдещето не е фиксирана форма — то е процес, а архитектурата трябва да умее да го обитава.

 Да си представим възможното

Проектите на Лиъм Йънг и LAVA не предлагат визии, които да следваме буквално. Те предлагат нов език, чрез който да говорим за градовете и за себе си.

В свят, в който всичко се променя с невероятна скорост, архитектурата на въображението става необходимост, а не лукс.

"Всеки град е история, която чака да бъде довършена," казва Йънг. "Нашата роля е да се уверим, че тя има смисъл."

***

Източници:

  • Caia Hagel interviews Liam Young, "Designing Futures", LAVA

  • Making & Breaking: Liam Young on Speculative Architecture, Archdaily

  • Futures Podcast - Liam Young: "Prototyping the Near Future"