#"Работя като архитект, но не създавам сгради като физически обекти. Разказвам истории за глобалните, градските и архитектурните последици от новите технологии и екологии," казва Лиъм Йънг в интервюто си за LAVA. И в това изречение се съдържа цялата му философия.
Йънг е един от най-провокативните гласове в съвременната архитектура — визионер, режисьор, преподавател и изследовател, който стои между дисциплините. Проектите му са смесица от наука, кино и спекулативен дизайн. Те не дават отговори, а задават въпроси посредством образи.
Как ще изглеждат градовете, ако бъдат изградени от алгоритми?
Какво ще стане, ако сградите имат собствено съзнание?
И как ще живеем, когато границата между биология и технология изчезне?
Designing Futures: лаборатория за възможното
Проектът Designing Futures, създаден от LAVA с участието на Йънг, разглежда архитектурата като "инструмент за спекулация". Вместо да представя готови форми, той задава хипотези за бъдещето — визуални, социални и технологични.
"Какво, ако новите истории могат да ни помогнат да прототипираме потенциални пътища напред?" пита Йънг.
За него въображението е метод на изследване. Архитектурата не е просто материална практика, а система за мислене.
"Бъдещето не се предсказва — то се проектира," казва той.
В Designing Futures градовете се превръщат в сценарии. Всеки проект е част от колективно въображение — от "Град на планети", в който цялото човечество живее компактно, до "Града, който не може да вижда", в който навигацията се осъществява само чрез данни.
Градът като разказвач
Лиъм Йънг гледа на града не като на пространство, а като на разказ.
"Градовете са най-големите сцени, на които човечеството репетира бъдещето си," обяснява той.
В неговата практика архитектът е не просто дизайнер, а режисьор на реалността. Йънг използва кино похвати, виртуална симулация и визуално разказване, за да превърне спекулацията в опит.
Киното е неговата лаборатория:
"Филмът ми позволява да проектирам бъдещето в реално време — с хора, емоции и грешки."
Това е ключово. Йънг не вярва в перфектните утопии, а в несъвършените експерименти. Градът трябва да бъде отворен за грешка, защото именно в несъвършенството се ражда иновацията.
От бетон към данни
В новия век материалите на архитектурата се променят. Ако 20-ти век беше векът на бетона, 21-ви е векът на данните.
Йънг вярва, че информацията е новият градски материал.
"Днес най-важните градове не са на картата, а в облака," казва той.
Той изследва как алгоритми, изкуствен интелект и дигитални инфраструктури променят начина, по който живеем, пътуваме и се свързваме.
Представете си квартал, където уличното осветление реагира на настроението на жителите, анализирано чрез социалните мрежи. Или фасади, които се променят според температурните колебания.
Това не е научна фантастика, а спекулативен реализъм — визия, в която архитектурата се държи като жива система.
Екологията на въображението
В епохата на климатичната тревога Йънг често казва, че най-ценният ресурс вече не е петролът, а въображението.
"Преди да спасим планетата, трябва да спасим представата си за нея," казва той.
По тази логика градовете трябва да станат екологични не само технологично, но и културно — да отразяват начина, по който мислим за природата и взаимовръзките си.
LAVA експериментират с архитектура, която расте и се адаптира — фасади от биоразградими материали, структури, които реагират на енергийни промени.
В техния свят границата между органично и изкуствено изчезва. Градът става част от екосистемата, а не нейна противоположност.
Към невидимия град
Когато говори за бъдещето, Йънг отказва да рисува футуристични небостъргачи.
Вместо това описва градове без фасади — градове, които съществуват в мрежата, в движението, в потоците от информация.
"Истинският град на бъдещето няма да се вижда — ще се усеща," казва той.
Тези "невидими градове" ще бъдат по-малко монументални и повече свързващи — системи, които действат между хора, данни и енергии.
Архитектурата ще бъде нещо, което се усеща, на е нещо, което се строи.
Тя ще се проявява в начина, по който взаимодействаме — в ритъма на трафика, в интонацията на дигиталния свят, в скоростта на информацията.
Архитектурата като разказ за общото бъдеще
Йънг често нарича себе си "археолог на бъдещето".
Той не иска да предсказва, а да изследва.
"Ако не можем да си представим друг свят, няма как да го построим," казва той.
Този подход превръща архитектурата в културна практика — разказ за това как мислим, мечтаем и обитаваме.
Градовете, които Йънг проектира в ума си, не са просто сгради, а платформи за колективно въображение.
Те са сцени, на които обществото играе различни версии на себе си.
Как изглеждат градовете на бъдещето?
След десет, двайсет, петдесет години — според Йънг — градовете ще бъдат по-малки, по-интелигентни и по-гъвкави. Ще разчитат на микроенергийни системи, ще имат локални хранителни цикли, автономен транспорт и социални зони, които ще се самоорганизират. Това няма да са "умни градове" в корпоративния смисъл на думата.
"Не искам градовете да бъдат умни," казва Йънг. "Искам да бъдат мъдри."
Мъдростта, според него, е способността да се адаптираш, да се променяш и да приемаш несигурността като ресурс.
Бъдещето не е фиксирана форма — то е процес, а архитектурата трябва да умее да го обитава.
Да си представим възможното
Проектите на Лиъм Йънг и LAVA не предлагат визии, които да следваме буквално. Те предлагат нов език, чрез който да говорим за градовете и за себе си.
В свят, в който всичко се променя с невероятна скорост, архитектурата на въображението става необходимост, а не лукс.
"Всеки град е история, която чака да бъде довършена," казва Йънг. "Нашата роля е да се уверим, че тя има смисъл."
***
Източници:
-
Caia Hagel interviews Liam Young, "Designing Futures", LAVA
-
Making & Breaking: Liam Young on Speculative Architecture, Archdaily
-
Futures Podcast - Liam Young: "Prototyping the Near Future"

НАЙ