#Четвъртък рано сутрин е. Пътувам в такси - близо час от "Дружба" до улица "Дойран" около бул. "България" в столицата. Слушаме новини в колата. Гласуват промените в Закона за устройство на територията, приети на второ четене от парламента. Шофьорът е ентусиазиран. "Ще увелича малко звука, едно модерно нещо да навлезе, ей", казва ми. Доста оптимистичен поглед за представител на една скептична гилдия.

Защо хората в България възприеха фотоволтаиците по покривите на сградите положително?

Задавам този въпрос на архитекта Любо Георгиев - ръководител на "Екипа на София" и експерт в сферата на градското планиране.

"Защото фотоволтаиците, но и термопомпите, геотермалната енергия и слънчевите нагреватели на вода правят домакинствата по-независими. С тях на практика човек може значително да намали ползването на ток от мрежата и съответно да си спести немалко пари. А кой не би искал това?"

Основната идея е да се улеснят домакинствата при поставянето на соларни панели на покривите на жилищата при облекчен режим. Те ще бъдат присъединявани бързо към електропреносните мрежи.

Как това ще се отрази положително на жителите на града обаче?

"Зависи къде в града живееш", отбелязва арх. Георгиев. Той е категоричен, че за всяко място в света вдъхновение може да се черпи от напредничавите градове, но на практика трябва индивидуален подход. Завършил е образованието си в Италия, Холандия и Шотландия, работил и живял е и в Китай - има богат опит като проектант и ръководител на мултидисциплинарни екипи. Между 2014 и 2016 е директор на One Architecture Week, а от началото на 2017 г. до края на 2019 г. води екипа, който създава дългосрочната "Визия за София до 2050 година". От началото на 2022 г. е председател на управителния съвет на юридическото лице зад "Екипа на София" — Сдружение за градски политики, който започна работа с послание за обединение за местните избори 2023. Екипът е от над 70 разнообразни експерти в сферата на градското развитие и планиране по конкретни решения за проблемите на София и подготовка на програма за управление.

Една от важните темите са именно електричеството и отоплението на града.

Любо Георгиев е председател на управителния съвет на юридическото лице зад "Екипа на София" — Сдружение за градски политики, който започна работа с послание за обединение за местните избори 2023.

Снимка: Личен архив

Все още съществува терминът "енергийна бедност" - тоест има хора, които се ограничават в ползването на ток и отопление, защото не могат да си позволят да плащат високи сметки. Няма достатъчно ясна статистика къде са те и какво е поведението им, но решението на проблема е именно в посока "енергийните кооперативи".

"Ще рече енергията да се произвежда максимално близо до мястото, където се потребява. Това на практика означава да се използват соларни панели, термопомпи или биогеотермална енергия - последното също е вариант за София заради горещите води под земята. Ще рече още върху покрива на блока, ако сме направили вече покривно озеленяване, върху него да се инсталират и слънчевите панели. Така блокът сам си произвежда електричество, а излишното го връща в мрежата. Това не е лесна, но постижима система, в която имаш гъвкавост и независимост. Не зависиш напълно от газ, АЕЦ и въглища някъде там. Разбира се, винаги имаш нужда от буфер - стабилизатор в тази система. В София например това може да е "Топлофикация", която в момента е в доста незавидно положение, но може да започне да печели пари като балансираща мощност", обяснява арх. Георгиев.

Звучи адски модерно, макар "адски" да не е хубава дума, поправя ме той.

"Приемам средата около себе си присърце - тоест директно се отъждествявам с нея. Когато видя нещо, което не е добро, качествено, счупено като процес, предизвиква ме да го оправя. Това е мотивът ми да започна да се занимавам с градска среда и урбанизъм. Нашата визия, амбиции и желания не засягат само облика на града или икономическата и екологичната цел, а да се мисли за всичко като едно цяло - градски организъм", споделя той за Екипа от съмишленици, който ръководи.

Възходът на интелигентните градове е един от трендовете в строителството и благоустройството в глобален мащаб за 2023 година.

Много съвременни домакинства разполагат с по няколко смарт устройства в домовете си. Джаджите вършат всичко - от това да помагат на хората да намират информация по-бързо до това да им позволят да поддържат домовете си чисти и енергийно ефективни с по-малко усилия. Не е изненадващо, че иновациите в компаниите от строителната индустрия често се съсредоточават върху това да направят цели градове "по-умни".

Когато са планирани правилно, интелигентните градове улесняват непрекъснатото подобряване. Статистиката може да предотврати задръстванията, да насърчи екологичното развитие. Някои от най -големите проекти за интелигентни градове струват над 100 милиарда долара. Но хората, които ги финансират, вярват, че те ще улеснят дългосрочните положителни промени в строителството и обществото като цяло. В това вярва и Любо Георгиев. Затова и с него разискваме основните проблеми и решенията за София.

Екологичните практики обхващат някои от преобладаващите тенденции в дискусиите за строителната индустрия. И това не включва само поставяне на слънчеви панели по покривите на жилищни и търговски сгради. Да, това също е в тренда на 2023 и е добре за планетата, а и спестява пари. Но всяко едно подобно решение е обвързано с решение за друг проблем и тази свързаност е в основата на превръщането на София в Град на градовете.

София може ли да е Град на градовете? Защо не?

"Зависи от нас. Може да го направим за 10 години, а може и за 100 да не успеем. Ако се организираме да имаме процеси и доверие между институциите и хората, не е фантастично."

"С нарасналия брой хора, работещи от вкъщи, пиковете в енергийното потребление на домакинствата вече не са толкова силни само сутрин и вечер. Което ще рече, че излишната енергия, произведена през деня, има на кого да бъде продадена", обяснява ми Любо Георгиев. "Хората, обитаващи къщи, са по-облагодетелствани в този случай, защото те няма нужда да се допитват до съседи. Те ще могат по-лесно да инсталират панелите и да усетят ползите от тях. Но и хората, живеещи в апартаменти, могат да имат ползи. Особено тези в блоковете с плоски покриви. Между обитателите на един блок или на съседни блокове може да бъдат създадени енергийни общности. Тоест хората да търгуват енергия помежду си", казва той.

Когато става въпрос за блокове, тоест за етажни собствености, решението за поставяне на соларни панели на блока винаги ще трябва да е на общото събрание, тъй като покривът на сградата е обща част. Тоест мнозинството от обитателите трябва да са съгласни.

Законът за устройство на територията е един от най-променяните закони в страната. Критиките към него са много и в немалко случаи са добре обосновани.

Снимка: iStock by Getty Images

Впоследствие има поне няколко варианта за поставянето и експлоатацията на самите панели.

Единият е те да са общи (тоест и обща инвестиция) на целия блок. Тогава и произведената енергия от тях е обща, тоест на етажната собственост. Тя би могла да бъде продавана в мрежата или пък на близки обекти.

Втори вариант е един от обитателите да получи разрешение да инсталира панели, за което вероятно ще му бъде поискан наем или процент от печалбата. Какво прави този човек с произведената енергия, зависи от него и от контекста.

Третият вариант е сходен на втория, но тогава етажната собственост предоставя покрива си на фирма, която изгражда инсталацията. В замяна фирмата или плаща наем, или предоставя на обитатели на блока част от произведеното електричество.

"Изключение прави възможността да инсталираш фотоволтаици на собствената си тераса, ако тя има подходящото изложение и пространство за това, разбира се. За това нямаш нужда от разрешение", казва арх. Любо Георгиев.

Той допълва, че определени видове покривно озеленяване може да се комбинират с фотоволтаици. Това са например суколентните растения, които освен това изискват минимална поддръжка.

"Такова озеленяване, разбира се, няма да бъде истинска градина, но ще подобри както топлинната изолация на сградата, така и управлението на дъждовните води. Няма правила за това как да изглеждат покривите. Такива би могла да създаде всяка една община. В някои градове като Пловдив и Търново, където поради наклоните на терена покривите са много по-видими, смятам, че би имало нужда от общинска наредба, която да регламентира и облика на покривите. А обликът на сградите отново се контролира от общините, като изключим сградите паметници, които се регулират от държавата. В София например отскоро действа Наредба за градската среда, която заедно със стандартите към нея регламентира как трябва да изглеждат фасадите."

Това ли е подходът на бъдещето за етажната собственост, например имайки предвид пословичните спорове на събрания заради входните?

"Възможността за собствено производство на енергия определено е стимул за по-доброто функциониране на етажната собственост. Да, вероятно ще мине време, докато се задвижи колелото и хората в блоковете започнат масово да инсталират фотоволтаици на плоските покриви на сградите си. Най-добре е общините и общинските търговски дружества (каквото е "Топлофикация" - София например) да подпомогнат този процес. От него ще спечели както околната среда, така и хората - сметките за ток ще спаднат, а в определени случаи и време от годината може дори да изчезнат", смята експертът.

Законът за устройство на територията е един от най-променяните закони в страната. Критиките към него са много и в немалко случаи са добре обосновани.

Зелени покриви в чужбина, в комбинация с фотоволтаици

Снимка: iStock by Getty Images

"От "Екипа на София" смятаме, че трябва да се работи по Кодекс за заобикалящата среда или Кодекс за пространството (примерни заглавия), с който да бъдат обвързани всички нормативни актове, които имат отношение към създаването, поддръжката, управлението и в крайна сметка качеството на заобикалящата ни среда. Работата по такъв кодекс е различна от тази по промени в ЗУТ. Тя трябва да включва друг и по-широк набор от експертиза и е необходимо да получи максимално широка политическа подкрепа, тъй като ще изисква ангажимента на повече от едно правителство и парламент. Успешни примери за такива документи има от няколко места в Европа", казва той.

Детайлите са различни в различните градове и държави, защото правилата, енергийната система и географските особености са различни. Общото обаче е, че на много места по света, особено в Европа, започва все повече да се стимулира децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници. Каквото е това от соларни панели.

"Има много какво да направим по въпроса в България, в момента изоставаме, а това са пропуснати ползи най-вече за гражданите. Потенциален риск е да си въобразим, че можем да произведем цялата необходима енергия за един град от фотоволтаици. От една страна, количеството енергия е твърде голямо, за да бъде осигурено само от такъв източник, а от друга - това е непостоянен източник. Такива са всички ВЕИ. Затова, особено в градовете, където има динамично потребление на енергия, е важно да има балансиращи мощности. Такива могат да са част от сегашните големи електроцентрали, но могат да бъдат и батерии или дори електромобилите."

По думите му в последните 3 години след пандемията изпитахме нещо като електрошок.

"Според мен голяма част от нещата са както и преди. По-скоро сме добавили възможността да правим по-често срещи онлайн и не всичко да очакваме да е на живо, допуснахме повече доставки до дома, усвоихме поръчките и пазаруването онлайн. Не смятам, че е настъпил драматичен обрат, ако говорим за София и българските градове. Тук няма драматична промяна на градската динамика и това нито опразни градовете, нито ги направи обратното - препълнени сега, само заради пандемията. Все още си функционираме по стария начин", казва Любо Георгиев.

Въпреки това, макар нищо да не се е променило драстично във възприятията на хората, все още има нужда от реформи. Една от визионерските теми, които засягат с Екипа, е:

"Прохладна София"

"Тази нужда от прохлада не е свързана със сегашния месец, а с летните месеци. В горещините градът се загрява много повече, отколкото обкръжаващата го територия, и не говоря само за Витоша, където има дървета и е прохладно, а дори и за полета. Защо се загрява градът? Защото изливаме много бетон и асфалт и не засаждаме достатъчно дървета. Тоест София се превръща в един нагорещен камък, който излъчва топлина. Това пък от своя страна е важно да получи противодействие, защото повишената топлина е рискова за хората с тежки заболявания, малките деца и бременните жени. Това не е малка група хора - около 1/3 от населението на София е с такива характеристики."

Ето така изглеждат зелените покриви

Снимка: iStock by Getty Images

Какво е решението?

Да използваме материали в строителството, които не задържат топлината, а я отразяват: светли цветове, материали, които не акумулират, а по-скоро отразяват светлината, повече зеленина в задните дворове, повече паркове и градинки.

Как трябва да се изпълни?

Трябва общината да е водещата тук по няколко начина - през регулациите относно цветовете и материалите и всяка сграда да не е просто предмет на фантазията и желанието за личен изказ на някой архитект, а да изпълнява конкретна функция в създаването на градския климат.

Подпомагането на частните собственици за създаването на зелени покриви.

"Тук има една много добра общинска програма "Зелена София", но трябва да бъде много добре надградена и разширена, защото е с малък обхват. Блоковете да получат тези свои покривни градини и това да бъде фактор, който да създава входови, блокови и квартални общности."

Засаждането на дървета по улиците също е в действията на общината. Не всички ремонтирани улици имат дървета.

На всяка една готова постройка, може да се сложи зелен покрив.

Финансирането може да е от общината и то да не е безвъзмездно.

"Възвръща се с времето, защото създаването на зелен покрив попива дъждовните води и намалява оттока в канализацията, което пък намалява разходите на "Софийска вода" за пречистването на водата. Може да създаде и механизъм, в който да участват няколко страни - това са така наречените екосистемни услуги, - да се предостави зелен покрив и той да се заплаща по различен начин - с финансова помощ от "Софийска вода", от общината или трети страни. Разбира се, включено е и участието на хората. Трябва да има и самоучастие на самите граждани."

Екотренд в напредналите страни

Ако говорим за най-смислен тренд - това е да се използва зеленина за фасадата. Тоест да не е покрита с камък или замазка, а с нещо от типа на кошнички и лехи, разпределени във вертикала. В тях се засаждат растения, които имат нужда от малко почва и поливане и са по-издръжливи и това има вече огромно значение за температурата и качеството на въздуха около самата сграда.

"Това е най-иновативният подход за сградите в момента - обличане в зеленина", казва Любо Георгиев.

Такъв подход можем да видим в Сингапур, в Милано, в Париж.

Има примери по света в различни географски ширини. Не е задължително климатът да е тропически, за да имаме зелена фасада. Примерите се броят на пръсти, дори в напредналите държави.

"Тук е работата на общината да създава регулации и стимули, като например друга такса за разрешение за строителство, ако сградата изпълнява зелена функция. В този аспект България може да "усети" по-рано и да влезе навреме в тренда, защото тук имаме много силна връзка с природата. Обичаме градинките и дърветата, сянката. Тя е в националните ни черти, митологията и народните ни приказки. Мисля, че в този смисъл има поле и би било разбрано лесно от хората и това да създадем природа в градска среда. Това ще е по-красиво и по-здравословно. Ще ни спести и от сметките за отопление и охлаждане."

Могат ли старите блокове да заживеят модерен, градски живот?

Да. Общината и местните граждани могат да го постигнат, смята архитектът.

"Макар да не очаквам чудото цял един блок да се събере и да се хванат всички заедно за ръце да създават зелен покрив."

Детството в града

Проблемът: Да си представим всекидневието на едно дете. Можем да го разделим на три части.

В София има много детски площадки - около 1500. За сравнение в Копенхаген са 150.

Снимка: iStock by Getty Images

Едната е времето със семейството и дома. Първият въпрос е в какви жилищни условия живеят децата. Невинаги не са и рядко случаите, в които децата не живеят в добри жилища - стари, пренаселени или недобре изолирани. Достъпът на светлина също е ключов.

Вторият аспект са институциите, в които пребивават децата - училища, занимални, - тук вече говорим за образованието и възпитанието, което е определящо като какви хора израстват тези деца.

"Тук е важно и гражданското образование - нужно е децата да предприемат инициативност и отговорност. Това включва и аспекта с хроничната липса на места в детските градини. 10 000 са кандидатствалите, но неполучили места деца. Най-голям е проблемът с яслите. Около 6000 са ненастанените", аргументира се архитектът.

Въпросът: Къде има нужда от детски градини?

"Не просто да строим, където падне. Да се оптимизират сегашните детски градини, защото се оказва, че има и такива с незаети 1500 места, но просто са в периферията на града. Там може би е въпрос на организация за транспорт на тези деца и това би решило въпроса на много семейства."

Третият аспект, свързан с детството, е свободното време на детето - как се придвижва, къде играе и какво прави...

Детските площадки

Масово в напредналите градове се инвестират много пари от инвеститори, за да се изгради една модерна площадка. София все още не е сред най-богатите европейски градове. Не сме и сред бедните обаче.

"В София има много детски площадки - около 1500. За сравнение в Копенхаген са 150. Качеството им е по-добро от на тези в София, но бройката все пак не е за подценяване. Тук имаме голям брой площадки, които трябва да бъдат обновявани и поддържани", смята архитектът.

Решението: Общината да действа нецентрализирано.

"Тоест да се ангажира съвместно с хората, да помага финансово, но и да изработва индивидуални проекти за всяка една такава площадка, защото е много важно хората да се чувстват асоциирани. Ръководил съм такъв процес в Пловдив. Резултатът бе обща площадка, създадена от близо 100 човека от три блока, като ние осигурихме материали и инструменти, но трудът дойде от самите хора. Дори сами носеха пясък, ковяха пейки. Хората трябва да са стопани и създатели", смята арх. Георгиев.

Междублоковите пространства и достъпът до жилища

Достатъчно е човек да се огледа около блока си в "Обеля", "Младост", "Дружба" или "Стрелбище" и да види, че нещата не са окей. Абсолютна запуснатост и немарливост, за които трябват решения и индивидуални проекти и отново въвличането на живеещите.

Част от решението е свързано с колите в София, които са над капацитета на града. Съответно голяма част от бъркотията е създадена от колите. Трябва да се ограничи броят им, да се създадат в кварталите паркинги, но да направим така, че зеленината между блоковете да е зеленина, а не кални точки, от които само се вдига прах и става една кочина.

Неефективният градски транспорт

Основният проблем и първото решение, което трябва да настъпи, са свързани. Както вече споменахме, Любо Георгиев смята, че не можеш да тръгнеш да решаваш един проблем, без да осмисляш връзките с другите и съответно решенията ти трябва да са такива, че да решават повече от един проблем.

"Като говорим за колите в междублоковите пространства, не е достатъчно да кажем, че ще ги намалим наполовина, а да осмислиш защо те се качват на тези коли. Защото най-вече в южните квартали няма удобен градски транспорт - "Витоша", "Кръстова вада", "Манастирски ливади" - там той трябва да навлезе. Маршрутите и схемата са първата стъпка, но този вид придвижване трябва да ти е по-изгодно - не само като цена, а като време."

Времето - това всъщност е най-ценното. Хората искат да стигнат от точка А до точка Б най-бързо! В момента градският транспорт се движи по-бавно от колите.

Решенията:

Бус лентите и пресичанията да са приоритетни за градския транспорт, а не той да чака с целия друг трафик.

Гъвкавото плащане.

"А сега си представете, че има цяла система, в която да си платиш пътуването така не само в градския с карта, а в такси, коли под наем, тротинетки, влакове и градски автобуси. В такава посока трябва да се върви - интегрирана билетна система, в която не мислиш откъде да си вземеш билет и прикачванията ти са максимално лесни и изгодни, ако комбинираш няколко вида транспорт. Така например и да получиш намаление за това, че си комбинирал тези оператори и си платил на тях."

Питам Любо Георгиев какво би пренесъл в София от градовете, в които е бил. Категоричен е: не би приложил нищо едно към едно. Признава, че са добро вдъхновение, но...

Всяко място си има своя специфика.

"От Италия бих заел усещането за общност - то е много силно в кварталите и градовете. Хората усещат мястото като свое. Имат мнение и участват. Допада ми това, че улиците им са публично пространство и се ползват за живот и социализация. Със сигурност ми се ще и у нас улиците да имат повече функции за общуване и живот. От Холандия бих взел рационалното придвижване.

Там са осъзнали, че да се движиш не означава непременно да движиш ламарини и стомана под формата на кола. Значи да движиш хора. От Шотландия бих взел уиски (смее се) и директността. Много са прями и говорят един за друг лице в лице. Някои го възприемат като грубост. От Китай - през телефона да управляваме голяма част от задълженията си - храна, пари, сметки, документи", казва арх. Георгиев.

Град на Бъдещето в Китай

Снимка: iStock by Getty Images

А има ли град, който да се доближава до визията за Град на градовете?

Няма универсално решение. Навсякъде има какво още да се прави. Дори в най-богатия швейцарски град парите никога не стигат. По-скоро в София и всеки един български град има нужда от усилията на живеещите в него да го направят така, че да им харесва.

Позицията за Град на градовете е свободна. Защо пък София да не стане атрактивна не само заради високите заплати в IT сектора, а като интересно, иновативно и приятно място за живот?