17-11-2017 20-11-2018

Тодор Ковачев от Innerglow: Не можеш да излъжеш публиката, успехът е в искреността

Разговор с вокалиста на музикалната група за чисто новия им албум, за летящи сутиени и една гигантска богомолка

10:43 | 4 декември 2021 4 1681 Фотограф: Петър Иванов

Елза Тодорова

dir.bg #URBN #URBN Music Club

#Когато публиката очаква, приема и се радва на първия ти албум като на свой личен успех, силно вероятно е да си на правилния път. Още повече, когато създаваш нещо нетипично за българския пазар. Innerglow описват дебютния си Satellites, който представиха на 27 ноември в София, като "eксплозия от рок, алтърнатив, денс, фънк, трап и дъбстеп". Вокалистът Тодор Ковачев признава, че "това, което правим, не е най-вървежното нещо за българския пазар". Факт е обаче, че имат ярък и остркояващ се стил и се развиват със стабилно темпо. Красноречива е и оценката от музиканти като Стенли и "Остава", които намират потенциал в Innerglow, съставлявана от Тодор Ковачев (вокал и кийборд), Петър Желев (китара) и Матей Христосков (барабани).

Питаме лично вокалиста Тодор Ковачев какво е да представиш първия си албум, какво очаква оттук нататък, както и някои по-лични неща. За да научим, че той се отнася с изключителна скромност към успеха, че "бихме искали музиката ни да е популярна, не самите ние", че най-нападателната му фенка е богомолка и че към тях са летели не един и два сутиена.

Разкажи ни за представянето на дебютния ви албум.

Беше уникално! Страхотно! Рядко се получават толкова емоционални концерти. Това се получи от една страна благодарение на хората, на публиката, която ни даде цялата си енергия, за да дадем и ние нашата. Когато излязохме на сцената, от самото начало усетихме, че поводът е специален и че хората също го чувстват по този начин. Явно и те са чакали да стигнем дотам да издадем албум. И ние го чакахме дълго. И се получи един от най-паметните ни концерти, една от най-хубавите вечери, откакто съществува Innerglow.

Да разбирам ли, че публиката ви приема лично?

Да, абсолютно. Усетихме, че публиката го приема като много важна част от развитието ни, но и като да е изживяла заедно с нас целия този път, който изминахме, и сега споделяме момент, който ще остане незабравим както за нас, така и за тях, ако съдим по реакцията им.

Сега да поговорим повече за теб. Кой е "виновен" да тръгнеш по пътя на музиката?

Със сигурност родителите. И със сигурност съм бил "облъчван" с хубава музика още от съвсем малък, дори преди раждането ми. В корема на майка ми са ми пускали Радио "Свободна Европа" и качествени западни образци. Музикално това най-много е допринесло.

Как се съчетава музиката със спорта? Визирам това, че се занимаваш със спортни новини, ти самият тренираш ли?

Тренирам, макар и не толкова усърдно, колкото докато траеше кампанията "Влез във форма", в която участвах преди време. Но като цяло мисля, че музиката и спорта се съчетават много добре, защото са доста различни. Докато в спорта го има състезанието, конкуренцията, стремежът да побеждаваш и да си на върха, в музиката я няма точно тази конкурентност, това желание постоянно да се сравняваш с някого в резултати и постижения. В музиката има нещо отвъд този вид съизмерване и затова много ми харесва, че съчетавам и двете и успявам да усетя и от двете емоции в ежедневието си.

Какво трябва да е на първо място за един музикант?

Мисля, че искреността, защото когато си искрен, публиката го усеща, а когато не си, също не можеш да го скриеш и не можеш да заблудиш хората срещу теб.

Как протича един твой ден? Знаем, че хората в твоята сфера лягат късно, а денят е нощ и обратно.

И при мен е така. Но при мен по-често и работата в спортния отдел ме кара да стоя по цели нощи. Така че, денят започва от обяд и обикновено започва с музикални дейности, с репетиция, композиране или нещо друго, свързано с музиката. Завършва с работа и спортни анализи, като често приключва в ранните часове на следващия ден, дори понякога по светло.

Променя ли те и как нарастващата ви популярност?

Аз не бих тръгнал да претендирам, че имаме кой знае каква популярност. Не бих определил нас самите като популярни. Но това според мен е плюс. Бихме искали да е популярна музиката ни, а не самите ние. Между двете има съществена разлика. Не мисля, че съм се променил кой знае колко, защото в крайна сметка съчетавам две професии и в двете имам може би тотално различни функции, от една страна, от друга - винаги когато в едната професия нещо много се получава или пък не се, винаги имам другата, с която да балансирам. Така че, няма опасност да се самозабравя или пък да се депресирам, защото мога да балансирам успешно.

Имаш ли скандален, неудобен, романтичен или какъвто и да е любопитен момент с фенове?

Да, имало е всякакви моменти. Няколко пъти са летели сутиени по нас. Обичаме да разказваме този момент, преди много години с миналата група, към нас полетя сутиен, но хвърлен от момче, не от момиче. Най-настъпателната ми фенка обаче беше една богомолка. Преди години във Варна свирехме на плажа и богомолката ме нападна още на саундчека. Беше огромна! После се навърташе и по време на концерта. Аз по-настъпателно женско присъствие май не съм срещал.

Къде се виждаш след 10 години?

Не е лесен този въпрос, защото не смея да си правя такива планове. Ако преди 10 г. бях отговарял на този въпрос, едва ли щях да прогнозирам точно какво ми се случва в момента. Бих казал, че ще правя музика, ще продължавам да се занимавам с творчество, сигурен съм в това. Но какво и как точно не смея да прогнозирам.

Днес кои артисти имат бъдеще и кои нямат?

Концепцията за успех постоянно се променя и е твърде относителна. Най-добре е всеки да я постави сам за себе си, особено в музиката. Мисля, че бъдеще имат артистите, които - колкото и клиширано да прозвучи - остават верни на себе си и правят каквото им харесва. Те са тези, които имат бъдеще даже и в чисто човешки, ценностен план, а това е по-важно от някакво професионално развитие. Ние също винаги поставяме на първо място това - да бъдем верни на себе си, на това, което ни харесва в момента и да го правим от душа. Вярваме, че оттам нататък нещата ще се получат.

Фотограф: Ели Дели

Как би се казвала твоя автобиографична книга? Макар да допускам, че не си мислил по въпроса поради скромността и самокритичността, с които подхождаш.

(бел. авт.: смее се) Тя сигурно ще е предимно комедийна с отделни драматични елементи. А как би се казвала? Може би нещо в стил "Постоянното препускане" или нещо такова. Аз се чувствам в постоянна надпревара с времето, защото никога не ми стига за всичко, което искам да направя и това предполагам, че би било изведено на преден план в евентуална моя автобиография.

Опасяваш ли се или по-скоро се надяваш българският пазар да стане тесен за вас?

Ние осъзнаваме, че нашата музика не е дотам за българския пазар. Тук друг тип неща са популярни, нямам предвид само чалгата, а дори да вземем само поп и рок музиката. Това, което правим, не е най-вървежното нещо, със сигурност. Затова е естествено да търсим път навън. Пандемията ни затрудни, отпаднаха ни някои планове, но ние продължаваме да мислим в тази посока. Надяваме се този дебютен албум да е трамплин. Имаме много сериозни планове за догодина, включително и да пътуваме в чужбина, и по друг начин да стигаме до международна аудитория. Така че, стискаме палци и ще направим всичко възможно.

Гласуваш ли редовно и на какво се надяваш?

Гласувам редовно и се надявам все повече други хора да гласуват редовно. Надявам се и че зараждането на все по-модерни разбирания за света, което лека-полека се забелязва в последните години, ще продължи и ще тласне страната в някаква по-адекватна посока. Все още има много сериозна борба на ценности. Може би за нашите деца, внуци и правнуци вече ще е изградена по-стабилна чисто ценностна основа.

Извинявай, но се изкушавам да питам за мнението ти за ваксините срещу COVID-19.

Аз съм абсолютно "за" ваксините и "за" науката. Разбира се, каквото и мнение да изразиш, попадаш под обстрела на една или друга тълпа от хора, често разярена и абсолютно нетърпяща чуждо мнение. Аз обаче смятам, че имам търпимост и към противоположното мнение за ваксините, което е преобладаващото в България. Така или иначе, смятам, че само науката може да ни избави от това, в което сме се вкарали.

На 3 декември на дебютния им албум се наслади публиката във Варна, следва премиера на Satellites и в Бургас - на 4 декември, и в Пловдив - на 11 декември.

Фотограф: Петър Иванов

ИЗБРАНО