#Знаменитостите съвсем не винаги имат интересни идеи отвъд личния си емоционален багаж и професионален стаж, и определено не са прослойката, от която очакваме прозрения за така наречената "голяма картина". Но когато "голямата картина" е свързана точно с тях, се случват изключения. Едно скорошно интервю на "приятелката" Дженифър Анистън пред списанието "Allure" отвори особено интригуваща тема, свързана с траекторията на културата - краят на филмовите звезди и световните знаменитости като цяло.

Интервюиращият цитира на Анистън свой приятел, който казал, че "никога повече няма да има известни хора, не и по начина, по който Дженифър е известна. Този вид масова слава, която продължава толкова дълго време е просто непостижима днес. Тя е като звезда от нямото кино сред поколението на ТикТок еднодневки."

"Уау. Побиха ме тръпки от това изречение. Не знам какво да кажа. Чувствам, че наистина умира, че няма повече филмови звезди. Няма повече блясък. Дори партитата за наградите "Оскар" вече не са забавни", отговоря Дженифър.

Самото изречение на Анистън в никакъв случай не е продукт на дълбок философски анализ и не впечатлява с ярка реторическа арка. Но съдържа актуално и интересно наблюдение. От известно време се говори за "последните филмови звезди", цитират се изключения като Том Круз, Леонардо Ди Каприо, Брад Пит и самата Анистън като примери за световноизвестни шоубизнес фигури, които са станали такива преди епохата на социалните мрежи и вероятно са последни от своята порода.

Най-гледаните филми и сериали днес разчитат на брандове, не на хора. Комиксови машини като "Марвел", "ДиСи", литературни поредици като "Хари Потър", класики като "Властелинът на пръстените"... Кой може да каже с ръка на сърцето, че отива да гледа съвременни блокбастъри като "Уаканда завинаги" или "Аватар 2", заради актьорите. Кой изобщо е чувал актьорите в подобни огромни корпоративни развлечения? Преди време най-примамливите зрелища разчитаха на комбинация от ефекти и маркови имена. Днес вторият елемент е все по-ненужен, разчита се на спектакъл и на възможно най-широката разпознаваемост на бранда.

Но темата е по-широка от мутациите във филмовата и телевизионна среда. Последните десетина години донесоха фундаментална промяна в характера на славата. Известността работи по съвсем различен начин. През 50-те и 60-те попкултурни феномени като Елвис и "Бийтълс" бяха познати на всички поколения и класи в обществото. Младите са ги почитали фанатично, родителите може би не са ги харесвали толкова, но много добре за знаели кои са те.

Днес младите имат "свои си известни", за които родители и по-възрастни никога не са чували. Инфлуенсъри с десетки милиони последователи и милиарди гледания в YouTube, които са пълни и тотални анонимници извън една точно определена тийн демография.

Интернет и социалните мрежи фрагментираха драматично пейзажа на познатите лица, творци и хора, които са известни просто, защото са известни. Стриймъри, които играят компютърни игри пред стотици хиляди аудитория имат полубожествен статут в този виртуален свят, но никога няма да бъдат разпознати на улицата от някой над 17-годишна възраст, например.

И обратно - критична маса от днешните млади нямат никакъв интерес към популярните фигури от времето на родителите си, да не говорим за времето на техните родители. Смятат ги за "криндж". Културни продукти от преди 15 години са приемани за "стари", за "отживелица".

Трендовете продължават само месеци, толкова е и жизненият цикъл на временно известните. Том Круз, например, е световна знаменитост близо 40 години. Подобно нещо наистина е немислимо за съвременен Ютубър, Инстаграмър или ТикТокър. Днес има милиони инфлуенсъри и много малко реални глобални звезди. От една страна славата е по-достъпна за масите, но масовата слава се превръща в реликва.

Парадоксално глобализмът доведе до особен вид локализъм на ниво прочути хора. Оттам е и терминът "интернет известност". Все повече нишови мини знаменитости, микро инфлуенсъри, полуизвестни".

Анди Уорхол беше предсказал бъдеще с по 15 минути слава за всеки. Пророчеството се материализира частично. Това е особен вид слава. Кратка е, но и тематична, ограничена от иначе безграничния размах на социалните мрежи. В пълна зависимост от безликия, но могъщ алгоритъм. Днешните инфлуенсъри се молят и мечтаят да бъдат погалени от алгоритъма, да излязат напред във фийда, да извадят късмет в информационния космос. Моделират съдържанието си спрямо капризите на изкуствения интелект. Постмодерен племенно-езически ритуал за дъжд... от лайкове. И реколта от шервания.

И вече никой не говори толкова как иска да прави филми, сериали, игри, книги, картини... Всичко това все по-често попада под чадъра на негово величество Съдържанието. Младите кандидати за нишова известност и инфлуенсърско богатство създават Съдържание. Авторът на "Американски психар" Брет Истън Елис спомена явлението преди години, още преди да стане толкова доминиращо.

"Краят на знаменитостите" е интригуващ фрагмент от "голямата картина" и загатва за монументалната промяна, която технологията вече "ни причинява". Както гласи онази популярна реплика: "Бъдещето е сега, старче!"