#И потекоха реките в зелено, леприконите намериха гърнето със злато под дъгата, трилистните детелини изплуваха от халбите с бира, а буретата с кехлибарено уиски се затъркаляха по лъкатушещите каменисти пътеки... И планетата се превърна в пъб. Ирландски, разбира се. Защото този 17 март отново дойде денят на Свети Патрик - културно-религиозният празник с 1500-годишна история, покорил въображението на стотици милиони и разпространил ирландската естетика и митология през континенти и епохи. Както рече един персонаж в черната комедия "Светците от Бундок": "На Свети Патрик всички ставаме ирландци!"
От години опияняващата природа на празника се разлива извън самия 17 март и се преобразува в маратон по пиене на ирландски бири и малцове, и пеене на песни от Смарагдовия остров. Свети Патрик е келтско-британския мисионер, който разпространява Християнството в Ирландия преди 1500 години. Днес той е покровител на страната и в негово име се празнува по целия свят. За кратко всеки може да се докосне поне до идеята за ирландска идентичност. Парадите в Дъблин или Белфаст са легендарни, разбира се. Но улични купони в зелено вече традиционно се организират по цялото земно кълбо - от Буенос Айрес в Аржентина до райските градини в тихоокеанските острови. Звучат класики на "The Dubliners", а зелената детелина изпълва хоризонта като символ мистичната и мъглива сила, с която ирландската култура пленява въображението на света.
Парадите в Дъблин или Белфаст са легендарни, разбира се. Но улични купони в зелено вече традиционно се организират по цялото земно кълбо - от Буенос Айрес в Аржентина до райските градини в тихоокеанските острови.
Снимка: Getty ImagesА според легендите преди 1500 години Свети Патрик използва точно трилистната детелина, за да обясни на тогавашните ирландски езичници за Светата Троица. Многовековните предания го посочват и като мъжа, който прогонва всички змии от този хипнотизиращ с красотата си зелен остров в Атлантическия океан - тук силата на символа придобива библейски мащаби.
Официално денят на Свети Патрик се празнува вече точно 120 години като до средата на 60-те е по-скоро тихо и ограничено религиозно събитие. Но специален закон дава възможност на пъбовете в страната да отварят на 17 март и така постепенно датата се превръща в световна покана за веселие.
Парадите в Дъблин или Белфаст са легендарни, разбира се. Но улични купони в зелено вече традиционно се организират по цялото земно кълбо - от Буенос Айрес в Аржентина до райските градини в тихоокеанските острови.
Снимка: Getty ImagesДнес усещането за "ирландизация" е навсякъде. Чикагската река потича в зелено, а улиците се изпълват с хора, преоблечени като палавите ирландски леприкони. Всеки търси своето "гърне със злато", но обикновено намира поредната халба или "голямо ирландско" в пъба. От години българският нощен живот също активно се включва в "дъблинизацията" на 17 март, преливащ този път в цял сочен и все по-слънчев уикенд.
А тази години културната връзка между България и Ирландия изглежда особено силна и интригуваща. Едно от филмовите събития на 2023-а е алегоричната черна комедия на Мартин Макдона "Баншите на Инишерин" - виртуозно оркестриран поглед към "ирландското преживяване". Със зеленината, диалозите, митовете, метафорите и фразите на малкия народ дал на световната култура колоси като Джеймс Джойс и Оскар Уайлд, Уилям Бътлър Йейтс и Артър Гинес, Брам Стокър и Бекет. И, в по-новото и поп-културно време - Лиъм Нийсън и Конър Макгрегър. Естествено, че не поставяме знак за равенство между литературни гении и модерни икони на масовото развлечение. Но е интересно да се наблюдава еволюцията на ирландското влияние.
Парадите в Дъблин или Белфаст са легендарни, разбира се. Но улични купони в зелено вече традиционно се организират по цялото земно кълбо - от Буенос Айрес в Аржентина до райските градини в тихоокеанските острови.
Снимка: Getty ImagesНо да се върнем към "Баншите на Инишерин". Този толкова дълбоко и детайлно ирландски филм се открива с магически кадри на зелен остров в синия океан, монтирани на епичния музикален фон на... българския фолклорен шедьовър "Полегнала е Тодора". Странно, но великолепно решение. Комбинацията, която не сме поръчвали, но се радваме, че се случи.
Статистиките показват, че консумацията на ирландска бира в Деня на Свети Патрик скача двойно в глобален мащаб - от 5,5 милиона халби до 13 милиона. По 150 бири на секунда. Доста добре. А тази година ирландските бири могат да се обръщат с български фолклор. Да живеят "Баншите..." Или как софийските кръчми се пренасят в Инишерин. Една шантава година на българо-ирландска... едно време казваха дружба. Ние казваме "Наздраве!". За един зелен уикенд, който да приближи още малко, ако не гърнето със злато, то поне пролетта. Тя може да превърне дори леприкона в Лиъм Нийсън.