#Агент 007 навършва 70 години като литературен персонаж, създаден от енигматичния и аристократичен британски джентълмен с опит в международния и военен шпионаж Иън Флеминг. А през април се подготвя преиздаване на книгите и късите разкази на Флеминг за неговия най-легендарен и влиятелен образ.
Всички знаем името - Бонд. Джеймс Бонд. Шпионинът любовник с разрешително да убива в служба на британската корона. Ала капризите и особеностите на епохата и културния пейзаж маркираха повода по подобаващо притеснителен начин.
От информации в сериозни британски медии се разбра, че новите издания на шпионските класики ще бъдат... хмм, ами ще бъдат "преправени", за да не засегнат чувствата и разбиранията на модерната публика. С други думи ще бъдат развалени. "Разрешително да убива, но не и да обижда". Бонд. Джеймс Бонд. Цензуриран Джеймс Бонд. Легендарната злодейска реплика от класиката "Голдфингър" - "Не, мистър Бонд, очаквам от Вас да умрете!", вече става
"Не, мистър Бонд, очаквам от Вас да бъдете редактиран!".
Това са намигващи шеги в светлината на новината. Истинските промени, разбира се, са други. Според британските медии притежателите на правата за творбите на Флеминг планират да преиздадат романите за Бонд през април по повод 70 години от публикуването на първата книга за агент 007 - "Казино Роял". Но издателите са поръчали на специалните и все по-модерни "читатели по чувствителността" да изготвят ревю за оригиналните произведения и да нанесат съответстващи с модерните настроения промени.
Отделно всяка книга ще бъде преиздадена и със следния дистопичен "дисклеймър" - "Този роман е написан във време, в което е имало термини и възгледи, които може да бъдат определени като обидни от модерните читатели. В това издание са направени "ъпдейти", докато в същото време е запазен стремежът да се съхрани колкото се може оригиналния текст, както и периода, в който историите се развиват".
Уау! С други думи: "Пренаписахме класиките за агент 007, за да няма обидени".
Много от модерната цензура в новите издания на книгите за Бонд е на расова основа. Флеминг пише през 50-те и 60-те и всички нормални за епохата думи като "негър" са премахнати от произведенията му. Сега те са заменени с "Чернокож човек" или "Чернокож мъж".
Безумието на съвременната цензура се вижда и от друга "промяна". В романа "Живей, а другите да умрат" има изречение, в което Бонд дава своето мнение за африканските търговци на злато и диаманти: "доста свестни момчета, но пиеха твърде много". Новата версия е само "доста свестни момчета".
Още много фрази, думи, изречения и значения са минали под ножа на пост-модерната езикова "интерпретация". Сочно флемингово описание като "истински харлемско, но от дълбокия Юг, с много Ню Йорк в него" е изрязано изцяло. Расизъм е явно. Кошмар. "Бонд можеше да чуе как хората в бара грухтят като прасета" става "Бонд можеше да усети напрежението в стаята".
Самото споменаване на етнически групи е премахнато от романи като "Thunderball" (1961), "Quantum of Solace" (1960) и "Goldfinger" (1959).
Притежателите на правата от Ian Fleming Publications са казали следното пред изданието The Telegraph: "Прегледахме споменаването на расови термини в книгите и ги премахнахме като индивидуални думи, или ги заменихме с такива, които биха били по-приети днес, но в съзвучие с епохата, в която романите са написани".
Цензурата винаги се обяснява по най-неадекватния начин. Нищо по-логично няма от процеса на рационализиране на езиковата касапница с тежките инструменти на бруталната и идеологическа саморазправа.
"Окуражаваме хората да прочетат книгите, когато новите издания излязат през април", продължават със своя отговор хората, отговорни за свирепата намеса в творчеството на автор, починал преди близо 60 години.
Съветът към нормалните читатели следва да е друг:
"Намерете си старите издания и ги пазете като злато!"
И не само на книгите за Джеймс Бонд. Всички класики, писани в епохи, които днешната тоталитарна машина за пренаписване не одобрява, са заплашени от "намеса на читатели по чувствителността". Никога определението за инквизитор или екзекутор не е звучало толкова плюшено - "читател по чувствителността".
Няма класика или класик, който да не е застрашен от опасната мода за пренаписване на книги - от Шекспир до Марк Твен. И тази тенденция идва във времето на дигитализиране на интелектуалното съдържание. Физическите носители - книги, касети, дискове, плочи - в една или друга степен се разглеждат като отживелица. Всичко е на сървър, на облак, на стрийминг. А там вече централизирани комитети от "читатели и зрители по чувствителността" имат властта да унищожат всеки наш любим културен артефакт. "Прекрасен нов свят", както бе писал Олдъс Хъксли. Който също вероятно подлежи на "преправяне". С други думи - пазете си книгите, дами и господа!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}