#Повечето национални демократични избори нямат особено силно влияние върху големия геополитически пейзаж и не са от критично значение за световните процеси. Американските са от онези другите. Междинният вот за Конгреса във Вашингтон идва на 8 ноември с обещанието за епична електорална драма с елементи на военен екшън, съспенс трилър и дори малко черна комедия на ужаса.
Анализатори от всички важни мисловни центрове на планетата ги наричат "най-важните избори на годината" и събитие с огромен геополитически заряд. Резултатите се чакат с нетърпение и напрежение в Киев, Пекин, Лондон, Москва, Париж, Брюксел.. Защо не и София. Както беше казал датският филмов провокатор Ларс фон Трир: "В един определен смисъл, всички живеем в Америка".
На 8 ноември залозите са гаргантюански.
Всичките 435 места от долната Камара - тази на представителите - са в играта, както и 35 от 100-те в горната Камара - Сената. Електоралният релеф е изключително динамичен, но броени дни преди вота, повечето престижни социологически агенции прогнозират, че опозиционната Републиканска партия ще си върне контрола върху Камарата на представителите и с всеки изминал ден се доближава все повече до мнозинство и в Сената, който обаче все още "виси на косъм", според мнозинството експерти.
Ако предреченото се материализира и Републиканците вземат целия Конгрес, то това ще бъде катастрофа за Демократите и администрацията на президента Джо Байдън. На 20 ноември той навършва 80 години, а рейтингът му е исторически нисък и редовно пада под критичните 40% одобрение. А неодобрението остава двуцифрено вече месеци наред.
Тази седмица влиятелният анализатор Джордж Уил публикува унищожителна статия в иначе подкрепящия Демократите и политиките на Байдън печатен флагман The Washington Post, озаглавена така: "За доброто на страната, Байдън и Харис не трябва да искат преизбиране през 2024-а година".
Другият медиен кит на либералния консенсус - The New York Times - също хвърли администрацията символично "под автобуса" с репортаж, в който този път не спестява поредните когнитивни гафове на президента. Тази седмица той подкрепяше кандидати на своята партия по време на кампанията за междинните избори за Конгрес и по време на реч каза, че най-високата инфлация от 40 години насам се дължи на "войната в Ирак", където загинал и неговият син Бо Байдън. Разбира се, нищо от това не е дори малко вярно. Байдън имаше предвид войната в Украйна и в крайна сметка се поправи, но редовно вече бърка събития, места и дати. Също така инфлацията в САЩ - особено цените на горивата - тръгна нагоре преди руската инвазия в Украйна от февруари. Но най-тревожно беше твърдението за неговия починал син. Истината е, че Бо Байдън умира от рак в родината си САЩ, а не по време на войната в Ирак.
Според много анализатори, за да се спаси Демократическата партия, трябва да се жертва Байдън. Но неговото евентуално отказване от преследване на втори мандат в никакъв случай няма да е толкова лесна задача. Евентуален електорален погром за Демократите на междинните избори би помогнал за подготвянето на медийния пейзаж и ядрото привърженици на управляващата партия за оттеглянето на Байдън. Ала партийната скамейка в момента не предлага топ селекция. А пък вицепрезидентът Камала Харис има по-нисък рейтинг дори от Байдън.
Критиците на управлението в САЩ очертават драматичния разлом между поставените от властта теми и реалните проблеми на американците. Както каза съветникът на Бил Клинтън Джеймс Карвил още в началото на 90-те:
"Икономиката, глупако!"
Изследване след изследване демонстрира страха на средностатистическия американец от инфлацията, както и нежеланието му страната да се въвлича в поредната война. Това е в пълно противоречие с опорните точки на Демократите, които поставят помощта за Украйна на първо място, заедно със заплахата от Тръмп, неговите привърженици и протестите като онзи във Вашингтон от 6 януари миналата година.
На Капитолия предстои друг вид катаклизъм. Властта вероятно ще се смени без протести от едната или от другата страна. Въпросът е дали републиканците ще се дистанцират от стремежа на сегашния Държавен департамент да захранва Украйна с пари и оръжия, де факто блокирайки пътя към евентуални преговори за мир. Няма гаранция, че новият 118-и Конгрес ще се откаже от "ястребовия" подход на конфронтация едновременно с Русия, Китай, Иран, а в последно време и петролните монархии в Залива.
Преди седмици Саудитска Арабия поднесе зрелищно унижение на Байдън като отказа молбата му да отложи плановете на ОПЕК за намаляване на дневния добив на петрол с два милиона барела за след междинните избори в САЩ. Всичко това може да бъде лесно преглътнато и рационализирано от политически инфлуенсър във Вашингтон, но не и от работещите хора в сърцето на страната. Те гласуват по икономически, а не идеологически подбуди.
САЩ все още е доминиращата военна, икономическа и културна сила на планетата.
Но днешната власт изглежда слаба, а обществото - разделено. Изборите може да се превърнат в окончателна присъда за властта в Белия дом и да предвещаят драматична корекция на курса, която директно да се отрази на войната в Украйна, както и на множество други глобални процеси. Изненадваща победа на Демократите пък би дала така желана допълнителна легитимация на Байдън и политиките му. Но на подобен развой дори по-горещите му привърженици вече не се надяват. И все пак, край водите на "реката на властта във Вашингнон" Потомак, винаги плува онова странно усещане за нещо неочаквано. Но засега логиката нашепва, че след 8 ноември Америка вероятно няма да бъде същата. А това автоматично ще се пренесе и върху останалата част на света. Както казахме - това не са просто едни обикновени избори.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}