17-11-2017 20-11-2018

Изкуственият интелект и битката за истината

Ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме...

15:17 | 31 юли 2023 #URBN 0 3018 Снимка: iStock by Getty Images/ Личен архив

#URBN

#Как искаме да изглежда утрешният ден? Има ли значение информацията, с която ще се заобиколим? Ще различаваме ли истината от лъжата, добротата от лицемерието? Ще потънем ли още по-дълбоко в балоните си, докато станат толкова малки, че вече не ни достига въздухът?

Ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме. За последните 20 години парадигмата се промени из основи. Отучихме се да четем дълги текстове, вниманието ни подскача като прекалила с кафето жабка. Все по-малко ни се налага да помним, което също ни променя като вид. Променихме отношението си към истината. Променихме отношението си към начина, по който осъзнаваме и осмисляме света, към случващото се в него. И най-вече към онова, което се задава.

1. Само истината

"Истината ще ви направи свободни", пише в Библията. Но какво е истината? Ясно, тя няма как да бъде абсолютна, и все пак, престанем ли да я търсим, значи да се откажем и от вечния си стремеж към справедливост, да сме добри хора, да живеем по-добре.

Понякога може да има много истини. Видяхме го по време на пандемията, когато, вкопчени в убежденията си и безкрайно изгубени в силата на авторитетите и аргументите, бяхме готови да се хванем за гушите като за спасителен пояс.

Оказа се, че дори съвършените технологии не промениха факта, че явно като вид не можем да се спасяваме сами от най-тежкото - войната. А има ли война, истината винаги е повече от една.

Къде да я търсим тогава? Във времената, когато алгоритмите започнаха да генерират невероятно впечатляващи изображения по описание, които все по-трудно могат да бъдат различими от истинските. С напредъка на дийпфейк технологиите, същото все по-лесно ще се случва и с видеото. Всички се убедихме колко добър може да бъде ChatGPT в генерирането на всякакво съдържание.

2. Не човек, а Желязко

И така, ценим ли днес информацията? Ето какво имат да ни кажат двама герои.

Желязко е млада журналистическа надежда. Не яде, не спи, не се уморява. Не си губи файловете, не пие, не ходи по жени или мъже. Няма нужда да му обясняваш кои са "нашите". Не прави най-досадното за медийните собственици - да иска заплата. Бързо се учи какво се харесва и съобразява с това начина си на работа. Е, може да му се каже да се интересува от истината, да събира различни гледни точки, но кому е нужно?! Изкуственият интелект журналист вече е тук. Тепърва ще става все по-добър и ще опита да вземе хляба на една професия, която обществото все повече неглижира.

А Здравко? Е, Здравко е просто човек. Иска да съобщава новини, да разказва истории. Следва журналистика. Чувал е много пъти, че "журналистите са виновни за всичко". Че "всеки може да бъде журналист", "вече не гледам телевизия, вестници, свободен съм". Ходи на лекциите и се чуди... има ли шанс срещу железния си конкурент?

Всички ние хем искаме информация, хем не я ценим. Скролваме ли, скролваме. Нямаме време да четем след заглавието. Заобикаляме се с източници, които ни казват само онова, което ни харесва. Всеки може да напише всичко сам като журналист. Може да провери дали е истина всяка информация в безкрайния океан на милиарди библиотеки, какъвто е интернет. И не го прави. Бързаме, нямаме време.

При Здравко всичко е ясно. След няколко столетия на журналистическа история, вече добре знаем какво може той. И все пак, ако попадне в редакцията на вестник (докато още ги има), четирите му години, за да стане бакалавър по журналистика ще бъдат безкрайно полезни. За да се извиси в жанра "дописка".

А Желязко? Той пише все по-добре, питайте ChatGPT! Може да отразява събития за части от секундата, да търси и събира информация... Неслучайно все повече сериозни издания залагат на автоматизираното създаване на съдържание.

(Още от историята на Здравко и Желязко и аргументите за това къде е по-силен единият и къде другият - четете тук.)

3. Златната среда

Но как стигнахме до времето, когато онлайн звезди като Джо Роган, Лекс Фридман, или дори просто инфлуенсъри като MrBeast, достигат до многократно по-голяма аудитория, отколкото дори най-успешните журналисти? Без те да са такива, предлагайки уж същото, но в много различна среда и с различна гаранция.

"Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света", пише Маршал Маклуън преди половин век. И още нещо от този безспорен пророк на днешния ден: "В тази електронна ера ние виждам себе си транслирани все повече и повече във вид на информация, движещи се по посока на технологично разширяване на съзнанието."

Да, журналистът има отговорността и задължението да обговаря събитията, не само да ни ги съобщава. Да бъде не просто очите на обществото, които му показват какво се случва, но и сърцето - за да му показва какво може да се случи, какви са големите опасности, къде се крие проблем, скрит под повърхността на очевидното и злободневното.

Именно от това по какъв начин ще се случи представянето на следващите технологични стъпки зависи и това как те ще повлияят обществото. Дали ще говорим достатъчно за регулации и за осъзнато развитие, или ще стигнем до тотален контрол и решения, водени от големите корпорации.

Дали обаче е възможно традиционните медии да разказват за технологиите достъпно, атрактивно, с много гледни точки, предизвиквайки адекватни дебати и осмисляне на технологичния напредък?

Със сигурност. Уви, според мен не се случва така, при това не само у нас. От една страна заради пропастта в познанието - по разбираеми причини малко са журналистите и обществени говорители, които познават достатъчно задълбочено технологичната тематика с различните ѝ многобройни подтеми.

4. Назад, към природата

Тогава не е ли логично да погледнем към миналото, към сърцето на журналистиката? Там, където се намират примерите, родили истински промени, вълнували, променяли средата...

Още преди поет, Ботев например е журналист. Само че не майстор на дописките на парче и брой знаци. А в публицистиката, този позабравен жанр, който връща силата на думите, на аргументите, разказваческото майсторство. Кой беше последният ангажиран текст към важна, обществено значима тема, който ви развълнува? От журналист ли беше написан?

Ами възможностите за нови жанрове? За визуално разказване на истории от следващо поколение, при това с достъпни за всеки средства? С нови идеи, които се вписват и в новите възможности... Защо на медиите да им е по-трудно да измислят щури и алтернативни хрумвания за представяне на важни теми? Как MrBeast го прави, а не се сещат хиляди професионалисти, които са се учили именно да разказват истории?

Давам примери за писмен текст, но всичко това важи и за останалите форми. В телевизията обстоятелствата, като че ли, изглеждат още по-консервативно. Достатъчно е да видим, че основни теми идват от формати, създадени преди десетилетия.

Днес не спира да е вълнуващо и че всеки може да си направи сайт, да пише, да създава съдържание с минимални усилия и да достигне до толкова хора, колкото му отреди алгоритъмът.

Уви, почти невъзможно е да не бъдеш зависим от този алгоритъм, но по-голямата грешка е да се опитваш да му се харесаш на всяка цена...

5. Чатботе, бре, чети!

Има толкова платформи за фактчекинг, защо това направление така и не се превърна в многообещаващо решение? Така че всеки да може да влезе, да провери дали даден текст е истина?

Защото истината наистина се изгуби. Защото, от една страна, и самите ние не сме устроени да търсим точно истината, а по-скоро тази истина, която ще ни хареса. А платформите, обещаващи пълна безпристрастност, много често се превръща в център на пристрастие, внушение и пропаганда.

Тогава не е ли по-лесно фактчекингът да си има имена? Да се върнем към журналиста като личност, като символ. Като гарант за истинността, за плурализма, за богатството на гледни точки. Дори за охлаждането на разговора и битката със самоцелния хейт.

Валидацията - независимо дали на авторитета или на системата, има смисъл само когато е достатъчно независима и гарантирана. Технологиите ни дават решения в тази посока, стига да сме критични и готови да ги търсим.

След като социалните мрежи неусетно се превърнаха в социални медии... Няма ли как подобен подход да се използва и от журналистите? Само че не зависими от настроенията и политическите пристрастия на спонсора, регулатора, рекламодателя. Видно е по живота онлайн, по развитието на инфлуенсър маркетинга например, че рекламата идва след големия интерес. А интересът може да се привлича и със смислено съдържание.

Всеки говори за "сторителинг", а това си е добре познатото от праисторически време умение, застанал край лагерния огън, да опишеш с майсторството вълнуваща случка. Днес го прави маркетингът и много по-рядко журналистите. Това е тема, където все повече навлизат алгоритмите, с всички огромни възможности и рискове.

ИИ идва и с възможността да ни помогне с идеи. Да се научим да го използваме за търсене на изводи, за журналистически разследвания, обработка на данни. Да ни помогне със своята безпристрастност, вместо да го използваме, както досега, за оръжие за мултиплициране на пристрастията.

Да ни свърши скучната работа, да "свали" текста, да преведе, да пише дописки, аз лично му ги давам с голяма радост, да отразява ежедневни събития. Дори да разказва истории, така или иначе, още доста време ще го затруднява висшият пилотаж, майсторлъкът. Изборът на оригинално заглавие.

Както сполучливо казва мъдрият колега Райко Байчев, днес има три журналистически жанра - "това направи много четения", "това не направи много четения" и "това щеше да направи много четения, ако беше с друго заглавие". Наистина ли това трябва да е водещият критерий? Броят четения? Шокиращото заглавие, което ще провокира вълна от коментари и вербална агресия отдолу?

Коя си струва да е най-голямата ценност нататък?

Не е ли в центъра точно информацията, разказът за това, което се случва?

Днес журналистът няма какво да изгуби, освен оковите си.

Защо? Още за бъдещето на информацията и начина, по който си я набавяме - четете тук.

ИЗБРАНО