#Филмът "Олимпия" на германската новаторка и революционерка в кино режисурата Лени Рифенщал е известен с героичното и естетически идеализирано представяне на спортистите. Тя ги изобразява като почти божествени фигури, като улавя физическото им съвършенство и драматизма на подвизите, с които се увенчават. Този подход действително съответства на нацисткия идеал за насърчаване на физическата подготовка и превъзходството на арийската раса.
Филмът се открива с драматична и символична последователност.
Древногръцки статуи се превръщат в живи атлети, което прави пряка връзка между класическите идеали за красота и силата на съвременните олимпийци.
Рифенщал използва значително количество кадри в близък план, за да се фокусира върху силната концентрация и решителността на атлетите, издигайки статута им до този на митичните герои.
Германската режисьорка Лени Рифенщал през 1944 г.
Снимка: Getty ImagesТя използва новаторски кинематографични техники, за да улови едновременно динамичната енергия и елегантността на събитията.
Участници в откриването на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. на стълбите на музея Пергамон
Снимка: Getty ImagesС камерата си Рифенщал проследява движението на спортистите, особено при бягането и конните състезания, създавайки усещане и за скорост, и за плавност и възвишеност. Общите кадри дават поглед към гигантска перспектива, от която си даваме сметка за мащаба и организацията на игрите.
С помощта на кадрите в забавен каданс Рифенщал подчертава сложните движения и физическото натоварване на атлетите, превръщайки спортните действия в чиста форма на изкуство.
"Олимпия" пресъздава величието и пищността на самите Олимпийски игри.
Масова хореография
Филмът представя синхронизирани движения на големи групи, като парада на церемонията по откриването и масовите гимнастически прояви, които отразяват акцента на нацисткия режим върху единството и дисциплината.
Атмосфера на стадиона през камерите на Рифенщал улавя ентусиазма на тълпите, архитектурата на олимпийския стадион и тържествеността, които от своя страна допринасят за чувството на национална гордост и колективно преживяване.
Поло мач при жени по време на Олимпиадата в Берлин през 1936 г.
Снимка: Getty ImagesСмятана за "режисьорката на Хитлер", Лени Рифенщал е била любимката му в отразяването на важните за нацистката идеология събития.
Макар че действително "Олимпия" документира широк спектър от събития и спортисти и на пръв поглед избирателно набляга на определени аспекти в съответствие с пропагандните цели на филма, можем да кажем, че изобразяването на афро-американските атлети е изключително впечатляващо, уважително и съвсем нескрито.
Постиженията на германските спортисти са представени на видно място, демонстрирайки ги като олицетворение на нацисткия идеал, но Рифенщал създава невероятни кадри с великия лекоатлет Джеси Оуенс, чиито победи са пряко предизвикателство за нацистката расова идеология.
Плувният олимпийски стадион приветства състезанията по гмуркане
Снимка: Getty Images
Оуенс е описван от коментатора като "най-бързия човек в света", изобразен е не само как печели четири златни медала, но и как се усмихва пред камерата след това. Нито един друг спортист във филма не прави такова впечатление като Оуенс. Рифенщал не игнорира постиженията му.
Всъщност, тя заснема неговите изпълнения със същото техническо майсторство и естетическо възхищение, което прилага и към другите атлети. Оуенс не е и единственият чернокож състезател, който участва в "Олимпия". Коментаторът отбелязва, че на финала на 800 метра има "двама чернокожи бегачи срещу най-силните от бялата раса".
Джеси Оуенс на бягането на 200 метра по време на Летните олимпийски игри в Берлин, където той печели общо четири златни медала
Снимка: Getty ImagesНо тази наци фиксация има и своя подривен аспект. "Черните бегачи" - Джон Уудръф и Фил Едуардс - финишират на 800 метра на първо и трето място. Трудно е да се разбере как тази последователност би могла да послужи на нацистката кауза.
Колкото и да възхвалява Хитлерова Германия, "Олимпия" може да бъде разчетен и като празник на многорасова Америка, в която афроамериканците са гонени и принудително сегрегирани. Рифенщал наистина се фокусира върху победата на САЩ, представяйки красотата и блясъка в очите на американските медалисти. Може би е искала да впечатли Хитлер, но е гледала и към кариера в Холивуд.
Олимпийските кръгове са изоставени заедно със залата за плуване, където е било олимпийското село в Берлин през 1936 г.
Снимка: Getty ImagesМитът за срещата между Хитлер и Джеси Оуенс
Това е общият мит, че Хитлер е избягал, за да не се срещне с тъмнокожите атлети медалисти
Хитлер не е поздравил Джеси Оуенс (той печели общо четири златни медала) за внушителните му успехи на Олимпийските игри, както и останалите чуждестранни атлети, защото е бързал за друг ангажимент. В документираните кадри от Лени Рифенщал се вижда как той поздравява само германските спортисти на 1 август 1936 г. Оуенс се състезава за първи път на игрите на 2 август.
Медиите в страната след това избухват с новината, че Хитлер умишлено е избегнал да поздрави тъмнокожите играчи. Олимпийският комитет е посъветвал Хитлер, че или трябва да поздрави всички медалисти, или да не поздравява никого. Фюрерът в крайна сметка избира второто.
Легендарният американски лекоатлет Джеси Оуенс дава интервюта пред репортери по време на Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г.
Снимка: Getty ImagesВ документалния филм за Оуенс "Triumph: Jesse Owens and the Berlin Olympics" американският атлет споделя, че Хитлер е имал наистина друг ангажимент и се наложило да тръгне точно преди награждаването за бягането на 100 метра, а когато след спечелването на златото Оуенс преминава случайно през ложата напът към кабината за радио интервю, Хитлер му помахва с ръка и взаимно се поздравяват с усмивка.
По-късно, на 15 октомври 1936 г., Оуенс се обръща към публика от афро-американци на републикански митинг в Канзас Сити, отбелязвайки:
"Хитлер не ме презираше толкова колкото нашият президент, който дори не ми изпрати телеграма."
В Германия на Оуенс е било позволено свободно да пътува и да отсяда в същите хотели като белите, във времена, в които афроамериканците в много части на Съединените щати е трябвало да отсядат в отделни хотели, които настаняват само чернокожи и да преминават през отделни входове, които са само за чернокожи.
Залата за плувните дисциплини, където е било олимпийското село в Берлин през 1936 г.
Снимка: Getty ImagesВ Щатите е бил организиран прием в почит на Оуенс по повод успехите му, но той трябвало да влиза и излиза през товарния асансьор, защото официалните достъпи са били изключително само са привилегированите бели, а президентът Рузвет в крайна сметка никога не кани Оуенс в кабинета си след успехите му на Олимпийските игри.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}