С над 6,6 милиона събскрайбъра в YouTube речовитият британски водещ, комик и подкастър Ръсел Бранд е един от най-влиятелните критични гласове срещу това, което той сам определя като система и режим - военно-индустриалният комплекс на САЩ, фармацевтичните гиганти, корпоративните монополи и медийните конгломерати.
Тази седмица личният бранд на Бранд бе помрачен и сериозно застрашен след отправени през няколко английски медии обвинения в изнасилване, сексуално неприемливо поведение и емоционален тормоз. Бранд публично отрече всичко и се обяви за вероятна мишена на координирана атака с цел сплашване и запушване на устата. Първите обвинения са на няколко жени, пожелали анонимност и връщат лентата към периода 2006-2013-а година. След това други дами излязоха с имената си, но с доста по-лековато звучащи истории и обявиха как Бранд ги е карал да се почувстват неудобно в различни ситуации - с докосване по бедрото или с вулгарен коментар.
Последва медийна истерия, а лицето на някога рошавия палавник Бранд изгря в злодейска светлина на почти всички издания на Острова. Скандалът стана топ тема и в САЩ, а YouTube обяви, че прекратява възможността на Ръсел да печели от платформата по какъвто и да е било начин. Това се случи преди да има каквото и да е било официално разследване на органите на реда, да не говорим за обвинение или осъдителна присъда.
Скоростното развитие на събитията в тази посока провокира много коментатори да отбележат, че става въпрос за класическа вече култура на "канселиране". Известен критик на мейнстрийм медиите и на всички възможни официални разкази за света става мишена на корпоративна журналистическа кампания и обвинения, които 10-15 години по-късно е де факто невъзможно да бъдат опровергани или доказани категорично. Същите обвинения са направени през списание и телевизия, а не пред полицията. Това допълнително стимулира много хора да подозират медийна поръчка, а не органично организиране на наранени жени, които с десетилетие закъснение решават да споделят анонимно какво им е причинил един световноизвестен шоумен, минал "от другата страна на барикадата".
Други твърдят, че е напълно възможно Бранд да е извършил поне част от отвратителните постъпки, които са описани в медийните обвинения. Но също така подчертават, че така нареченият, че им е трудно да се доверят на теци медии точно в този момент, а "таймингът" е силно подозрителен. Защо тези истории виждат бял свят чак сега. Един от изводите в самите репортажи е, че сексуалното хищничество на Ръсел Бранд е било зле прикрита публична тайна и всички в света на шоубизнеса са били наясно как той се е държал преди 15 години. По това време "Ръсти" обаче беше любимец на същите медии, които днес го "канселират". Подкрепяше водещите политици и наративи на времето. Споделяше открито и как има изключително богат сексуален живот с постоянно сменящи се партньорки, плюс зависимост от наркотици. Всички обичаха палавия и скандален Ръсел, пишеха за неговия двегодишен брак с Кейти Пери, връчваха му награди тип "шагър на годината", което от английски жаргон на възпитан български може да се преведе като - "полов атлет на годината".
Цялата идея беше, че Ръсел друса и прави много секс с различни жени, докато публично подкрепя доминиращите политики, медии и разкази за света . Десет години по-късно той се изчисти, спря наркотиците, започна да води коренно различен начин на живот и се преобрази в критик на системата, проповядващ силно скептично отношение към корпорации, мейнстрийм медии и фармацевтични гиганти. Стана остър критик на политиките на официален Вашингтон. Появи се в подкасти с врагове на либералните институции като Тъкър Карлсън. И точно в този момент получи обвинения за сексуални престъпления от преди десетилетие и то през медиите.
В български контекст може би изглежда странно как разкази за изнасилване се стоварват само с журналистическа опаковка и обосновка, без реакция на полиция и прокуратура. Но в някои западни страни отдавна е наложен моделът - "дело през медии". Идеята е да те "заличат" само на база официално обществено мнение без да се налага да се минава през мъките на съдебния процес.
В България също от известно време има някои истории за сексуално посегателство през медии или статуси, и с години след хипотетичното им извършване. Моделът се възпроизвежда и довежда до разярени онлайн тълпи. Но тази територия не е така добре обработена. У нас такива скандали са стихийни и разделят общество, че и медии. В страни като Великобритания и САЩ, във времената на #MeToo, се е наложил рефлекс автоматично да се застава на страната на анонимни обвинители дори без преки доказателства. А ако случайно се докаже, че медийно "тричаният" публичен човек е невинен? Е, тогава всичко се замита под килима, игнорира се, омаловажава се, правим се, че нищо толкова страшно не се е случило и се продължава напред. Този подход вреди на множеството истински жертви на подобни престъпления и поведения.
Засега няма как да знаем категорично дали Ръсел Бранд действително е чудовището, което британските медии описват през разкази на анонимни жени. Закъснението на спомените е прекалено сериозно, контекстът е подозрителен, а новата обществена роля на Бранд е твърде изкушаваща да бъде превърнат в мишена. И все пак няма как да знаем със сигурност. Това е и кафкианският кошмар на подобни ситуации.
Бранд спря турнето си, а агентът му се отрече от него. Най-тревожната "иновация" в случая бяха официалните писма на британски депутати до медийни платформи с искането акаунтите на Ръсел да бъдат демонетаризирани и лишени от възможност за печалба. Така се отваря път към сериозна злоупотреба с политическо и медийно влияние. Миналото на Бранд се превърна в негов капан. Пищните му, барокови секс истории като от еротоманска мечта се завърнаха под формата на кошмар, точно когато той беше уверен в духовното си и политическо прераждане. Това е история с отворен финал, но засега един особено разпознаваем Бранд е заплашен с изтегляне от пазара.