17-11-2017 20-11-2018

Мъжете след „Барби“: Кеномания и Кенсерватизъм

Вече се говори за "Бунтът на Кен", който в един момент отказва да живее в свят доминиран от Барбита

10:11 | 29 юли 2023 10 7499 Снимка: Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Лятната поп-културна сензация, вайръл явление и финансов бегемот "Барби" продължава да вдъхновява разговори и дискусии по целия обществен и онлайн спектър - от най-примитивно пазарско ниво до философски и наукообразни интерпретации за "траекторията на полимерите и манипулацията на материята като радикален път към симулацията на живия свят".

Повечето световни мейнстрийм и корпоративни медии прегърнаха консенсуса, че "Барби" е ярък феминистки манифест на режисьорката Грета Гъруиг, опакован лъскаво като семейно развлечение и хитро маркетиран без политически ъгъл. Но в пространството вече се оформя и друг могъщ разказ, моделиран спрямо модерната мъжка перспектива. Този нов наратив се организира около концептуалната представа за мъжката кукла Кен като вестител на Патриархата и символ на мъжките пориви в един пластмасов и консуматорски свят.

Вече се говори за "Бунтът на Кен", който в един момент отказва да живее в свят доминиран от Барбита, където Кеновете са аксесоари без власт и права. Иронично, неиронично и пост-иронично се раждат разкази за политическото движение Кенсерватизъм. Онлайн средите за мъжко говорене да обхванати от Кеномания, а новоизлюпени кеномани развиват сложни теории за Кенологията.

Райън Гослинг превръща своя образ Кен от карикатура в символ на пост-модерния мачизъм и зрелищно "краде шоуто" от Барбито на Марго Роби. Съзнателно или не, създателите на филма предложиха на мъжката публика персонаж, който те да приемат за свой и от враждебен на мъжката гледна точка разказ да изковат съвременна притча за "патриархалния пророк" Кен.

"Правилният начин да тълкуваме филма за "Барби" е като Шекспирова трагедия

Кен е нашият трагически герой - потенциален Свръхчовек от класно потекло, с визия и воля без паралел. Неговата благородна цел за придобиване на сила и жизненост е подкопана от фаталния му недостатък - желанието да получи одобрението на жените", тази кратка "рецензия" се разпространява в социалните мрежи като горски пожар и се споделя както с намигване, така и напълно сериозно.

"Филмът "Барби" буквално показва как Кен се опитва да наложи Патриархат в Барбиленд и да премахне Барбитата от позициите на власт и сила. След няколко години може да имаме продължение, в което на финала Кен и неговите приятелчета ще вдигат тежести на плажа, а доминиралите ги доскоро Барбита ще са се превърнали в домакини", пише друг привърженик на "Кенсерватизма".

"Нека поговорим как персонажът на Кен е поставен в матрицата на фройдисткия психоаналитичен стереотип. Целият филм е за растежа на егото и разпознаването на външна идентичност, на То, на динамиките по Ерос и Танатос", се казва в друг коментар, който в никакъв случай не бихте свързали с бонбонена холивудска суперпродукция, вдъхновена от прочути в близкото минало детски играчки.

Вместо да се засягат от буквалните феминистки мотиви в "Барби", скептични автори се опитват да изтръгнат Кен от първоначалния замисъл на филма и да го превърнат в подривна фигура на културния бунт. Един вътрешен монолог на хора с подобен план би звучал горе-долу така: "Да, знаем, че е образът е създаден да се присмее на мъжете. Но сега ние го взимаме и го повишаваме до туптящото сърце на лятното филмово събитие, за да се подиграем на свой ред на системата, на Холивуд, на самите създатели на филма".

"Кен е герой и най-доброто нещо от целия филм"

Тази фраза се издига от безброй анонимни акаунти като контрапункт на официалното рекламно изречение на филма, което гласи: "Барби" - тя е всичко. Той е просто Кен".

Много критични към корпоративната система на масово развлечение хора без достъп до професионални трибуни за разгласяване допълват, че за тях Кен е прогресивна фигура, която опитва да сложи край на Матриархата в сюжета. Той се бори за частна собственост и олицетворява "Индо-Европейския патриарх, разширил продуктивната сила и прекратил ранните прото-комунистически общности на и тези ловците събирачи".

Все повече хора в социалните мрежи се възхищават на концепцията за Кен, убедени са, че той е изключително добре написан и то точно като героя, а не като злодея и/или комедийното облекчение. За тях Кен дава глас на изключително много мъже, смълчани от режима на либерална емоционалност и системна война с "токсичното мъжество".

Няма как да знаем дали създателите на филма са прогнозирали, че персонажът на Кен ще получи подобна арка в онлайн дискусиите и света на меметата.

Филмът прави много пари в кината и е истински медиен и поп-културен феномен

Поне за това лято. Но някои корпоративни издания са демонстративно недоволни, че все повече внимание се отделя на Кен и съответно на Райън Гослинг, който вече имаше изключително вярна фенска армия с ролите си на мрачен и мълчалив мачо в "Само Бог прощава", "Drive", "Блейд Рънър 2049" и The Place Beyond the Pines. Но женската публика също го обича от "Тетрадката" и "Ла ла ленд". Едва ли кастингът му е бил подривно режисьорско решение.

Разочарованието на много феминистки е, че дори във възможно най-женският филм - буквално "Барби", преливащ от розови монолози за овластяването на жените и опасността от Патриархата - най-интересният образ е мъжки. Други, разбира се, не са съгласни. Но Кен си стана летен феномен и скоро ще разберем колко точно голям ще е културният отпечатък на персонажа. Ще се забрави ли или точно обратното - да се подготвим за скорошното продължение на "Барби", което няма да се казва "Барби 2", а просто "Кен".

ИЗБРАНО