Молът – джунгла и утешение за човека

#ХитраПетра

#Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карaт да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!

***

Седмицата преди 15-ти септември е. Време е за мол!

Още в метрото в посока към него е пълно с превъзбудени тълпи от хора. Преобладават тийнейджърите, които се движат на тумби - само момчета или само момичета. Тук там се намира по някоя двойка, която се целува. Облечени са много по-добре, отколкото го правехме ние по време на гръндж годините. Няма хлапета с бирени бутилки, още по-малко такива с впити рокли и сандали с дълги връзки.

Освен тях от всички страни се стичат и майки с малки деца. Обикновено майката е прегърнала детето си през раменете, а по-голямото дете се изживява като втори възрастен.

Един дядо с побеляла коса и маска едва си проправя път и сяда на единичната седалка във вагона. Той мълчаливо наблюдава опитите на едно около десетгодишно момче да се покатери върху висящите дръжки. Очите му се смеят.

За предпазни мерки против ковид не може и да става дума - хората са зажаднели да се виждат с други хора.

Молът започва от метрото и продължава в гигантски набързо сглобен стъклен цирк, който функционира като съвременен панаир. Или както сполучливо един мъж пред въртящите се врати на халето го нарече: "Джунгла!"

Пространството вътре не е преобладаващо женско, както беше навремето. Мъжете не просто придружават, а избират дрехи. По-скъпите магазини са прекомерно осветени като аптеки за най-безвредното утешение от безсмислето - шопинга. В мола рядко ще забележиш човек да се взира в телефона си или пък да чете (какъв смях!). Няма време за такива неща. Тук книгите, почивката, усамотението са не просто забранени, те са невъзможни и нежелани от никому.

На опашката за пробната жени хвърлят крадешком погледи към плячката на други жени. Една баба изпреварва, а внучето й я връща обратно, където им е редът. Бабата обаче гледа жалостиво, сякаш очаква някой да се смили и да й отстъпи ред. Друга по-възрастна дама дава отривисти напътствия и закачалки с парцали на възпълничката си дъщеря.

Оглеждам стоката. Размерите отново са XS, S, M, L и по-рядко XL. Отново никой не е помислил за големите хора. Грабвам една L-ка с мисълта, че хубавичко ще я поопъна. Каква изненада обаче! L-ките вече са XXL-ки. Това е друг елегантен начин да предложиш дрехи за преобладаващата част от населението - налагаш по-големи размери върху същите букви и получаваш продажби. Много продажби! Не мога обаче да преценя дали изненадата реално е добра или не толкова. В личен план е чудесна, но от гледна точка на глобалното положение със затлъстяването - е направо убийствена.

Двама полицаи се разхождат из огромния дрешник и хвърлят по едно око върху групите от тийнейджъри. Чува се и небългарска реч. Кипеж!

Излизам три часа по-късно с препълнени торби. Пазарувам дрехи максимум два пъти годишно и съм отвикнала от градския начин на живот. Но всичко е точно. Хубаво е от време на време човек да се намери сред хора. Подсеща се, че не е сам. Че не е уникален по никакъв начин. Че не е желан. Че не е личност. Има нещо успокояващо в тълпите. Спокойно можеш да се отпуснеш и да простееш заедно с тях, освен ако окото ти вече не е съвсем промито и се дразниш от подбутванията на момчетата, маникюрите на девойките и неприличните жестове на хлапаците.

Недалеч клокочи война и измират хора. Климатът отива на кино и още внуците ни ще бъдат обречени на последствията от нашето удобство. Никой обаче не мисли дори за две поколения, камо ли за повече. Потреблението е днешната религия! По-добре и по-точно го казва един приятел, доктор на науките: "Човечеството е претъпкана шейна с весели деца, които се пързалят със страшна скорост към своята гибел."

А на вас - приятно пазаруване!

ИЗБРАНО