#Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карaт да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!
***
Агентът
Професията „агент на недвижими имоти“ в България се счита за долнопробна, излишна и често се замества с нарицателни като „крадец“, „мошеник“, „нещастник“. Като съвсем обикновена българка, и аз не обичам агентите. Имам няколко приятели сред тях, но те са от онези ексцентрични попълнения в приятелския ми кръг, на които гледам като на екзотика.
- Здравей, Лили, отказваме се от едностайния в „Манастирски ливади“. Оказа се, че се продава, заради агресивните съседи.
- Че къде ходи да разпитваш съседите? – смее се моята агентка, която носи патерици, почти не идва на огледи и много се обижда, ако тръгнеш да си търсиш имот, без да й се обадиш.
Лили е опитвала да ме прилъже да подпиша договор с агенцията, в която работи, така че дори да си харесам нещо сама, пак да й дължа тези три процента. В края на сделката, Лили, естествено, забравя за мен, купувача и за всички обещания да ми дойде на гости. Радва се на добрата комисионна, купува си джип. Пресмятам, че вероятно аз съм платила три гуми, един багажник и две трети от двигателя на новата й кола. Чисто по български.
Купувачът
Често купувачите откриват даден имот през обявата на агент или по време на оглед и после правят опити да се свържат със собственика, за да си спестят непоносимата комисионна от три процента и половина.
- Лили, аз купувам имот за себе си. Естествено че ще разпитвам – отвръщам й малко заядливо само защото тя самата се смее. Окей, агентите вършат някаква работа, като спестяват досадата на продавача да отваря и затваря апартамента си и да слуша негативи за него. Те помагат и на купувача да изкрънка по-ниска сума за покупката. Има и друг момент преди покупката - периодът на пренастройване. Първата фаза при купувача е:
- Оле, не, няма да купувам. Цените са невъзможни.
После следват тридесет денонощия, в които той преравя традиционните сайтове за имоти и разни случайни обяви в други сайтове, където също се продават и чорапи. Купувачът качва ли, качва парите, които е склонен да даде, в същото време снижава критериите си все повече в отчаяние, че губи ценно време и инфлацията ще изяде парите му.
Идва един момент, в който купувачът се е намрънкал, примирил, обезкървил откъм парични средства, съсредоточил се е в една точка и тя е предварителният договор. Случи ли се, първият и вторият месец той е доволен за похарчените пари, и в същото време едва избутва месеците до края.
- Никога повече няма да купувам отново! – казва си, докато вместо любимата си скъпа марка бира, купува онова, което доскоро е наричал „като пикня“ и гледа завистливо зеленосините води на Малдивите, където агентката му се снима полугола.
Продавачът
Случва се да открия собственик на друг апартамент. Престроявал е както му падне. Опитвал се е да превърне гарсониера в двустаен. Чудна е човешката фантазия, която се вихри с пълна сила, когато става дума за стени. Този тип сделки – директно със собственика, на пръв поглед изгодни, съвсем не са. Собствениците, решили да продават сами, трудно смъкват цената, развили са имотно его или с други думи казано, ако попиташ защо мазилката пада или вметнеш, че банята е за тотален ремонт, те се обиждат.
Пазарът пък, както обикновено, е в окаяно състояние. Българинът продава, когато иска да се отърве от нещо. Къща ли е – ще има постройки за събаряне, дървета за рязане, помпи за инсталиране – никога нищо не е преведено в търговски вид. Апартамент ли е пък, той по-скоро ще прилича на гробница, в която жълти наркозависими са забивали иглите си в разкъртените гардероби.
Продавачът не предлага, той се отървава от имот.
Та, скъпи дираджии, какъвто агенът, такъв и купувачът. Какъвто купувачът, такъв и продавачът. Добре дошли в България!