17-11-2017 20-11-2018

Роботническата партия - за изкуствения интелект и политиката

12:41 | 24 юли 2023 2 5122 Снимка: Добрин Кашавелов /Колаж: Траяна Генчева

#Заговорим ли за политика, през последните години има защо леко да се отчаем от естествения интелект и да търсим спасение в изкуствения.

И защо не? Технологиите се включват във всяка област на живота ни. Докато по нашите ширини с години спорим безопасно ли е да се гласува електронно или онлайн, никак не ни притесняваме да управляваме парите си и да водим целия си живот в мрежата.

Ами напредъкът на изкуствения интелект? Може би не е близо моментът, когато той директно ще може да взима решения, но безспорното му умение да анализира и обработва информация няма ли да е ценно в ежедневното вземане на решения, свързани с бъдещето на хората в дадена общност?

Доверявай и проверявай

Ето една интересна идея - да използваме изкуствения интелект, за да контролира политиците. Ако не ги заменя, поне да ги кара да си вършат работата по-добре.

Любопитен пример в тази посока идва от проекта The Flemish Scroller. Създателят му Дрис Депортер използва факта, че всяко заседание на Фламандския парламент в Белгия се предава онлайн. Технологията му проследява в каква част от времето всеки от народните избраници е показан, докато "човърка" нещо по телефона си. Проектът използва машинно самообучение, за да открива телефоните и лицево разпознаване, за да идентифицира политиците.

Разбира се, системата няма как да прави разлика дали по това време депутатът решава важен държавнически въпрос, или реди пасианс. Пък и по нашите ширини сме свикнали с кадрите от Народното събрание на представители, които правят всичко друго, освен политика за благото на народа.

Програмисти от всички страни

Сам, Уотсън, Алиса. Това са все имена на софтуерни продукти, които са били въвличани в политиката. "Уотсън", суперкомпютърът на IBM, е една от най-напредничавите разработки в тази област на миналото десетилетие. В навечерието на американските избори за президент през 2016-а група ентусиасти създадоха кампания (сайтът ѝ още работи) за това именно "Уотсън" да се превърне в новия обитател на Овалния кабинет.

Аргументите им бяха логични: откритият алгоритъм, невероятните способности на кандидата да обработва информация и на базата на нея да взема оптимални, ясни, обосновани и обективни решения, не би могла да се съпостави с уменията на нито един човек.

В Русия през 2018-а се появи движение, издигащо за президент "Алиса" - гласовия асистент на популярната местна търсачка "Яндекс". Явно обаче "майката и таткото" на кандидатката не бяха съгласни проектът им да се обвързва с политика и сайтът на кампанията бързо изчезна.

Така стигаме до "Сам", първата невронна мрежа, създадена специално за да влезе в политиката. Програмистът и любител на изкуствения интелект мрежи Ник Геритсен създава проекта, отчаян от липсата на избор, която вижда на изборите.

Какви са предимствата на "Сам" според неговия Джепето? Че може да елиминира пропастта между желанията на избирателите, обещанията на политиците и истинските им действия, след като попаднат на дадена позиция. "Сам" анализира нуждите на избирателите, отчитайки различните мнения. Пресмята последствията от всяко възможно решение, търсейки оптималното. Помни какво е обещал, не влиза във вътрешни противоречия. Освен това винаги е на разположение на избирателите си в социалните мрежи.

"Може да не сме съгласни за някои неща", пише на сайта си "Сам", "но където не сме на едно мнение, обещавам да се опитам да разбера позицията ви, така че да ви представлявам по-добре. Сега едва започвам. Някои от отговорите ми ще са грешни или непълни, но се уча бързо. Освен това не се страхувам да кажа, че не знам нещо".

Лудити, те да са живи

Добре, сигурен съм, че дори и само заради заглавието, под този текст вече са се появили достатъчно коментари в определена... нека я наречем "скептична" светлина. Да, знам, че ако им спрат тока, всички изкуствени интелекти ще спрат да работят, интернет също. Но ако сте от коментаторите и случайно сте стигнали дотук, ето едно решение за днешните проблем, които ни създават (включително и в политиката) технологиите.

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови... сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква. Малко или много, днес всички сме "лудити". Каламбурно звучащо на български, това е названието на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците се грижат за правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия!

Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес "лудити" в западния свят наричат хората, притесняващи се от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички ние сме, или поне е добре да бъдем, лудити.

Нед Луд (или "Лъд", ако държите на точната транслитерация) е митичният образ, чието име носи тази революция. Според легендата човек с такова име, наричан също генерал Луд или дори Крал Луд, стоял начело на мащабните бунтове, които обхващат Англия през 1812 г. Както е типично за този тип истории, щаб квартирата му се намирала в Шеруудската гора.

Е, лудити ли сте вие, или технологични оптимисти? Още по темата ще намерите тук.

Софтуер, равенство, братство

Да, що се отнася до обществата, интернет вече променя живота ни, включително и на политическо ниво. Онлайн кампаниите (и манипулациите) се оказват решаващи в избори по цял свят, озовават се дори в основата на войни.

Уви, стана ясно, че неусетно технологиите са се превърнали в безпрецедентно по мощта си оръжие. Например на разделението.

Интернет беше (и все още е) революционното изобретение, което позволи невероятен обем информация да достигне до много хора. Но бавно, неусетно и необратимо мрежата се превърна във фабрика за неравенства. Те стават все повече и по-съществени, отварят процепи, растящи като разломи толкова бързо, че един ден могат да погълнат цели обществени фундаменти.

С навлизането на технологиите във все повече области, уменията по използването им ще станат решаващи и за това колко успешно можеш да се реализираш в живота. Това поражда редица нови неравенства: поколенчески, географски, икономически.

Задават се огромни пропасти, свързани първо с достъпа до технологиите. Между цивилизации и континенти, дори на локално ниво. Лесно можем да го видим и в нашата страна, ако сравним уменията между града и селото, София и останалата част от страната, поколенията.

През 2020 г. достъп до интернет са имали 94,6% от жителите на Северна Америка и 39,3% от тези на Африка. В части от света продължават да растат поколения, които нямат досег с технологиите, а именно те са най-големият шанс за излизане от проклятието на бедността.

Уж всеки има право на място под онлайн слънцето, а докато се усетим, се родиха огромни играчи, които са монополизирали толкова много области. И диспропорциите растат. В списъка на милиардери на "Форбс" технологичните нърдове трайно избутаха от първите места обичайните борсови спекуланти. (Още за неравенствата онлайн днес - тук.)

А ето че идва и изкуственият интелект, който носи потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща. Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки. Технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Дали ще дойде времето на универсалния базов доход?

Робота, робота, робота

И така, връщаме се отново към оптимизма с възможностите, които идват от технологиите.

За десерт остана може би най-оптимистичният пример - на Мичихито Мацуда. Човекът си е съвсем истински, но обещава, ако спечели изборите за кмет на японския град Тама, предградие на Токио, ролята да поеме изкуствен интелект, кръстен на него. По време на кампанията дава дума на хуманоида политик, снабден с изкуствен интелект, който също обещава да се грижи по мъдър и прецизен начин за благото на гражданите. Зад проекта стоят двама бивши високопоставени служители в японския клон на "Гугъл". Мичихито се явява на изборите за кмет през 2018-а и заема трето място, получавайки цели 4000 гласа.

Днес политиката е силно зависима от технологиите, излишно е да го казвам. Поне в по-напредналите в тази област страни, а не такива, в които може да бъде драма, че трябва да се гласува на машина.

Достатъчно е да споменем теми като "Уикилийкс", "Кеймбридж Аналитика", хакерството. Социалните мрежи, които все по-често се намесват в изборите, макар собствениците им да твърдят, че работят срещу това.

А защо технологиите да не се превърнат в допълнението, което да позволи най-накрая на демокрацията да отиде на следващо ниво? Да възроди левите и десните политики, да позволи реална, дългосрочна визия за управлението на града или държавата, независима от 4-годишни мандати и човешки грешки? Да ни припомни какво е политически дебат и дискусия, а не размяна на сладникави снимки и клипчета...

Да възроди и пряката демокрация? Изкуственият интелект политик да се превърне в това, което трябва, но не успяват да бъдат колегите му от плът и кръв - слуги на народа; изпълнители на неговите желания, повели, решения? Освободен от омразата онлайн и балона на филтрите. Да върне добрата стара форма за сблъсък на ляво и дясно, надпреварването на идеи. Възможността за трезва оценка на нуждата от реформи в дадени сектори, а не карането по течението на всеки следващ ден и всеки следващ спор...

Смятате, че е време за истинска роботническа партия? Или обратното - че идеята е повече от глупава и в тази област трябва да се опираме на класическите решения? Още аргументи и в двете посоки ще намерите тук.

ИЗБРАНО