#Дори и в епохата на дигитална номадщина, разнообразни "хоум офис" опции за бачкане от дистанция и едно все по-еластично разбиране за това що е то работно място, повечето хора нямат възбуждащата възможност да прекарат солидна част от лятото край морето. Ала повечето хора определено биха искали да прекарат солидна част от лятото край морето. Като под солидна част много от тях биха имали предвид направо цялото. Това драматично разминаване между реално и желано създава едно особено вътрешно напрежение за активни мъже и жени - и не само - в тези топли месеци на дълги дни и кадифени нощи.

Цените на горивата пък пласират прът в колелата на иначе готини идеи ала "хайде всеки уикенд да отскачаме до морето". Повечето работещи в София стратегически планират своята често еднократна сезонна ваканция на морето от рано и се надяват боговете на блажения климат и отпускарския късмет да са с тях точно в избраното време.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Но през повечето дни и нощи хората в нашия град - и останалите населени места, отдалечени от най-близкото море - са заключени в работен режим на системен копнеж по допира на пясъка и ласката на морска пяна. Мистиката и магията на "великата синева" са особено силни сега, когато златният диск на слънцето почти заповядва на древните ни инстинкти да търсят жизнеутвърждаващо "топване" във вода. 

Цялото ми уважение към планинари, хижари и любители алпинисти - естетиката на възвишенията и чистия въздух по върховете са чисто дестилирано удоволствие за маринования в градско ежедневие офисен организъм. И не само. Но през юли и август особено, малко неща могат да се мерят с приказно примитивния порив към плажно приключение. Зовът на вълните приканва и омайва. Активират се най-древните участъци от генетичното ни наследство, препращащо към много по-ранни етапи на еволюцията, когато целият живот е бил съсредоточен в световния океан, а сушата е била зона на примордиален хаос и сурова смърт.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Но нека сега не се връщаме стотици милиони години назад и да оставим фосилите на нашите най-архаични биологични предци на спокойствие.

Да изскочим от "първичния бульон" и да се върнем в лишената от бряг софийска реалност на 2022-а.

Работещите и живеещи в София разполагат с намаляващи ресурси от ентусиазъм за своето безплажно ежедневие в столицата. Басейн-преживяването не е особено силен заместител на морската екстраваганца. Изобщо цялата идея да се намираш в град без море през юли и август е силно враждебна на адекватното освобождаване на допамин и серотонин в тялото.

В такива моменти човек започва да се пита защо не направиха столицата на морето.

В Европа крайбрежните столици са Лисабон, Амстердам, Дъблин, Копенхаген, Стокхолм, Осло, Атина, Рига и Талин. Много малко от тези чудесни градове предлагат качествено лятно изживяване с топли води, пищни плажове и коктейли с малки чадърчета или с модерните биоразграждащи се сламки за пристрастени и обсебени към "опазването на природата и рециклирането". Но нека не започваме тази тема, че е болезнена...

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Повечето столици за обградени от суша, за да бъдат предпазени институциите на официалната власт от морска инвазия, например. София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното народно събрание на 3 април 1879 година. по предложение на проф. Марин Дринов, като "стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище."

Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: "намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението."

Преди 143 години хората са имали доста по-важни причини и аргументи за местоположението на българската столица от плажните копнежи на днешните работещи и живеещи тук.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Но поне река да имаше", казват някои.

Те имат предвид истинска, голяма река - като Дунава в Будапеща, Темза в Лондон, Шпрее в Берлин, Вълтава в Прага и още и още... Повечето световни столици нямат море, но имат наистина внушителни реки, често минаващи през центъра на града и създаващи зрелищна водна естетика. Малко от тях стават дори за импровизирани плажни пакости, но все пак..

Е, София има впечатляваща гледка към Витоша и близост до планината.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Но летните сънища на хората тук през юли и август не са просто мокри, а морски. Дългите горещи дни на работното място, последвани от топли нощи, са наситени с мисли за "нещо красиво, което се изпуска". Всеки един от тези мигове теоретично може да бъде прекаран на някой плаж, в състояние на леко и блажено опиянение, с шума на вълните като саундтрак на морската хармония. Няма нужда да си Жак Ив-Кусто или персонаж на Хемингуей, за да се влюбиш в подобна перспектива. София, която все още "расте, но не старее", наистина е мъдра и ще разбере нашите закономерни желания за дълга лятна афера с морето.

Това е една красива и правилна изневяра.