#Тръгнах за морето без никакъв ентусиазъм и с куфар, който се пръскаше по шевовете от натъпканите вътре емоции за сметка на дрехите. Докато го влачех към колата имах чувствoто, че ще експлоадира, което се оказа едно от онези лъжовни усещания, които обикновено ни режат бавно, на малки парченца, около 4 сутринта, в просъница. Едва по-късно разбрах, че за копринената рокля липсват подходящи обувки в багажа, така както нямах нито един чифт чорапи за маратонките. Нямаше и каквато и да е връхна дреха но една друга липса се усещаше доста по-страшно от пропуските в куфара...

Нямах никакъв ентусиазъм за това море, както и до началото на юли нямах никакви планове за почивката си.

Казват, че най-гадното е да ти е тъжно на морето...

"Ще се оправиш, добре че заминаваш". Чували сте го и вие, предполагам. В този моменти си представяте как искате да натъпчете устата на изговарящия тези думи с торта - от любов, разбира се.

"Глупости, най-тъпото море", мислех си на ум и разтягах устата си в кисела усмивка, мигайки на парцали, за да не ревна. Мелодраматично, нали?

Още снимки вижте тук>>>

Тази година нямаше специален плейлист с весели африкански песни за племенни танци в колата и около огъня. Улавях се да драпам из меланхоличните шлагери на Depeche Mode и Bush и се спрях навреме, преди да забия съвсем с някоя от баладите на Васил Найденов. Пейзажите се сливаха като танцуващи видения пред очите ми, а слънцето жулеше яко, което правеше спомените от аферата "Лонг Джин", която оставих зад гърба си след като тряснах багажника на колата, още по-тежки и тягостни, като мараня, в съзнанието ми. 

Юга ме прегърна

Пристигайки край морето около 7 часа по-късно, Юга ме прегърна с топлите си ръце. За първи път слизах толкова на юг, за да изпробвам преживяването "каравана". Това ми се стори удачен вариант след години трудов лагер на палатка. Кухня, баня, хладилник и подслон за през нощта - определено се чувствах една идея по-сигурно, предвид емоционалната дислексия, в която се намирах. 

Първите дни бяха делириум. Може би състоянието ми отрезви съзнанието по някакъв начин и като никога в живота си не се излагах безкомпромисно на слънце, докато не почервенея до кръв. Не ми пукаше дали ще имам тен. Посвещавах ранните утрини на разходка по плажа, гарнирани с мазохистични ретроспекции, а в 12 часа чинно се прибирах за обяд и книга на хамака. Смятах да лекувам рани с Хенри Милър и неговия скандален "Тропик на Рака". Дойде ми малко хард и я зарязах някъде по средата. В някакъв момент се почувствах като на санаториум и бях напът да преоткрия захаросаната Елизабет Гилбърт с нейното "яж, моли се и обичай". Само дето правих само първото.

Абстиненция след еуфория...  

Вечерите, когато всички заспиваха, се измъквах покрай глъчката на тийнейджърите, които изживяваха първите си свалки и бурните смехове на родителите им, събрани около огъня. Дразнеше ме това безгрижно щастие, което сякаш бе недостижимо и се спусках към плажа с чаша в ръка.

Стъпките по пясъка ме отвеждаха до брега, а морето изглеждаше като бездна. За първи път пих мента сама в най-голямата тъмница и никак не беше страх, че някоя акула ще изскочи на брега, само за да ме захапе. На третия ден, докато бях в кулминационния момент на собствената си драма, вече смятах да активирам плейлист за реване с глас на самотното място, все още само хлипайки. Точно тогава, от уж празния шезлонг до мен "изплува" човешка глава с широкопола шапка, ако съдех по силуета. По гласа познах, че е жена на възраст: 

"Е, хубава работа! При толкова звезди на небето, ти ще плачеш. Я ги погледни и се усмихни, че иначе времето утре ще е лошо!", скара ми се тя. 

Изкарах си акъла! Инстинктивно си помислих, че е някоя кукувица като Жената с гълъбите от "Сам вкъщи" 2. Успокоявах се, че накрая на филма се оказа добра и не изкорми Макколи Кълкин. Стана ми неудобно и си тръгнах. Сигурно съм ѝ надула главата. На следващия ден си сложих огромна капела и слънчеви очила в опитите си да се дегизирам и да не ме познае, ако я срещна, защото аз не знаех как изглежда, но не исках и тя да ме разпознае. Голям срам.

Разказвам ви тази случка, защото на следващия ден морето имаше вече друг цвят. Времето никак не беше лошо, добре че Дамата ме изгони, си помислих. Мътните му сиво-сини води бяха добили цвета на небето. От сутринта в главата ми се въртеше една мантра, която си повтаряхме като в секта с приятелките ми след солидно количество коктейли в тежки моменти в София:

"Ние сме звезди, бе човек!".

Определно надъхваща фраза!

Водата се бе избистрила, а вълните по-скоро целуваха брега, вместо да изглеждат все едно ще го оглозгат. Забелязах, че съм забравила и любимото си долнище на банския, но някак апатично и безболезнено се примирих, че ще се наложи  да обикалям като пингвин в цял. С изненада установих и че съм добила неусетно от онзи златисто кафеникав тен, без да се излагам на слънце по цели дни, както правех обикновено. Стоене под чадър,  намазана с 50+ фактор не се оказа загуба на време и ресурс, а инвестиция. Огледах се наоколо и видях семейства с деца, които се наслаждаваха на прекрасния ден. До мен се издигаше луксозна къща с голям бар и френски прозорци на втория си етаж, гледащи към морето. На въжена люлка като русалки с крака се кикотеха две красавици. Исках да съм на тяхното място, мислех си, докато наблюдавах компанията младежи на верандата на същата вила долу. Крайбрежието на Юг носеше онзи дух на спокойствие и младост, но и на сплотеност - като слънчевия Корфу на Джералд Даръл. 

В следващите дни очите ми се отвориха, особено широко, когато компанията от вилата ме покани на следобедно парти, което продължи до изгрев слънце. Морето вече имаше любимия цвят и успяваше да пренесе нюансите си по мен. До края на седмицата вече не се чувствах като изгубена русалка с изтръгнат глас, а събрах достатъчно смелост да изкача стръмни скали, за да открия пуст плаж, където нямах нужда от бански и да злорадствам тайничко, че в София ги е удавило от дъжд, както ми бяха рапортували приятелки. "Така му се пада!", мислех си, макар да знаех, че обича дъжда. Аз обаче осъзнах, че обичам Южното Черноморие. В негова чест  дори си купих пилешка супа за 7 лева, която всъщност ми струваше 10, защото младежът разсеяно не ми върна ресто. Но пък поне пускаше хип-хоп. 

След супата с яката цена тръгнах към следващата дестинация. Качих се в колата с доста по-различен плейлист от тоя на тръгване. На бариерата разпознах силует с широкопола шапка. Жената от плажа ми помаха и я чух да казва през смъкнатия прозорец: 

"Вече имаш по-здравословен вид", кикотейки се. През цялото време е знаела как изглеждам... Дали ме е наблюдавала отнякъде? Доста странна среща...

Та ако планирате почивка на каравана на къмпинг по Южното Черноморие тръгнете в тази посока - не забравяйте да си напазарувате доволно от близките супермаркети, макар че има и магазин за продукти от първа необходимост. Там обаче устройството за банкови карти губи връзка и често зад вас се извива опашка от нервни, прегрели туристи...

Ако имате кеш и продукти - нищо друго не ви трябва! 

Настроение: семейно, за компании с деца, уютно за самотници

Удобства: всякакви без климатик, но носи пари в кеш! 

Цена за 9 нощувки: 700 лв за цяла каравана със спалня, двуетажно легло, собствена баня и кухня

Още малко по на юг, към Синеморец

Още с наближаването на Синеморец усещах онзи специфичен аромат на Драконов нокът - къщата, в която отсядах всяка година е прегърната от това храстовидно растение, спадащо към цветята на Бах, което според описанието помага за справяне с тежко минало. Някъде след първата седмица на морето определението "тежко минало" ме накара да се усмихна...

Чак пък тежко...

Отсядам всяка година в същата вила, подходяща за две двойки или семейство с деца. Дворът е самостоятелен, а верандата е любимото ми място за четене, но не и на Хенри Милър. Вместо това се отдадох на малко чиклит с "Водка и Челси" - когато бях в ранните си 20, тази книга доста ме разсмиваше. 

Следобед се отправях към плажа в частта, където река Велека го отсича, за да се насладя на едно много по-различно синьо от това край Китен. Морето имаше онзи плътен синьо-зелен цвят като очите на кайт сърфиста Арън Хадлоу, докато получава поредната си купа. Обожавам Синеморец в следобедите, когато слънцето залязва зад гърба ти, а водата се багри със злато. Пясъкът е тъмно жълт и достатъчно едър, за да не полепва като пудра по крайниците ти, а близкият бар се стяга за поредната вечерна фиета.

Около ден 10-и се сещах за софийската афера "Лонг Джин" само преди да заспя и рано сутрин, преди да стигна до плажа Велека. Имах чувството, че нещо за забравяне ми бяха сложили в любимата салата "Цезар", сервирана в купа от ядлива тестената кора (като тези за баница, но добре препечена), която съм опитвала само в крайпътната кръчма на влизане в Синеморец.

За седмица бях стигнала до такова ниво на спокойствие, че не се ядосах, когато трябваше да пътувам до Ахтопол, само за да си изтегля пари от банкомат, защото единственият в Синеморец не работеше... 

Настроение: Курортно-ваканционно, отмарящо, меланхолично

Удобства: Всякакви - магазини, заведения, нощувки за вечер, вила за престой

Цена: Нощувка около 70 лв/ден; Консумация според джоба

Време беше да тръгна на Север...  

"Но меланхолията ми е по-различна: тя се дължи на много безразсъдство и е екстракт от множество съставки; потънал в размишления за всички пътувания, взети поотделно, обзема ме особена тъга."

Цитатът е на Шекспир от комедията "Както ви харесва" и ме споходи, докато се наслаждавах на един залез на път към село Горица, край Царево. С изненада осъзнах, че тъмно-сиво-синьото море на Юга и синьо-зеленото на Синеморец бяха отмили голяма част от тъгата и я бяха изсушили на слънце. Не спирах да се мажа с 50+ фактор и вече тотално разбих на пух и прах митовете, че с толкова висок фактор не се почернява; че не се почернява рано сутрин и в късния следобед; че не се почернява под чадър!  Напротив! Почерняваш и не се белиш! 

Отправих се към дивия плаж под Бяла, на който прекарвах месеци в последните няколко години и знаех, че усещането там ще бъде коренно различно. Още със стъпването по песъчливата, глинеста почва, минавайки през полята от слънчогледи, меланхолията отстъпи място на лиричното настроение, а в главата ми вече ехтеше мелодията на шлагера "Песента на Щурците". Ден 12-и и никак не ми се прибираше в София! Очакваше ме една нощ под открито небе само със спален чувал и се надявах приятелите ми да са разпънали кемпа с палатки на плажа, за да ползвам за ден някои елементарни удобства като душ със слънчева вода, чешма, огън!

Късметът беше на моя страна и ги открих бързо!

Още спускайки се към морето, ме обзе онова номадско, хипарско усещане... Искаш да сплетеш няколко кичура от косата си на плитки, да завържеш канап с нанизани миди около крака си, да рисуваш с боички по камъните, да си поиграеш с глината...

Слизането към плажа е ритуал, просмукан с аромата на скара, борове и риба, а хипнозата се активира от белите гребени на морето, които се устремяват към теб. 

Изненадващо тази година дивият плаж беше почти пуст за края на юли. Недокоснат от хората, не можеше да те изненада нито с яки цени, нито със стълпотворения. Плажът бе като райско кътче на фона на синеморската нощна фиеста и приятната смемейна глъч на къмпинга край Китен. 

Скоро видях позната джипка и се отправих боса към къмпинга на другарите, които бяха насядали удобно под тентата и се наслаждаваха мързеливо на следобедната си напитка. 

Този плаж неведнъж е спасявал удавници от собствените им чувства...

Романтичните, сумрачни следобеди и тишината наоколо отстъпват място на ритмичните звуци на тарамбуките в близост, докато в далечината проблясват десетки огньове, под формата на точици, като светулки по протежението на плажната линия.

С малко повечко късмет може да случиш на къмпингуващи в близост певци и музиканти, които отпускат гласовете си след няколко рома и огласят пространството чак до Кръста на север и Хумата на юг. На фона на тези музикални звуци забравяш за всичко, освен за морето, което те приспива с ритмично ръмжене чак до сутринта, за да те събудят първи слънчеви лъчи още към 5.30... Ако спиш на плажа, разбира се, защото в гората най-рано ще станеш към 11. 

Спомних си за една забавна случка - преди година приятел пристигна за първи път на дивия плаж и цяла вечер окопаваше палатката си, защото вярваше, че морето ще го залее. На следващия ден, около 6.30 излязох за изгрева от моята и видях, че палатката му я няма. Останал беше само окопът. Тръгнал си, защото шумът на морето не го оставил да спи. Нерви, какво да ги правиш. 

По изгрев около теб подскачат само застрашените от изчезване морски дъждосвирци и техните малки, които се издигат за секунди във въздуха, за да се приземят и да починат на пясъка след това. Няма нищо по-опияняващо от приготвеното на жаравата от снощи кафе в канче пред току-що събудилото се, хладно все още море, в което можеш да отмиеш жегата на нощта. Дори да си мислил да тръгнеш към следващата дестинация преди обед, обикновено оставаш до 15 часа, когато с огромно нежелание събираш дисагите и се отправяш нагоре към Бяла, за да потеглиш още и още на Север...

Настроение: хипи, бохо, номадско, диво

Удобства: никакви

Цена: Носят се легенди, че някои са оцелявали цяло лято с 40 лв...

Град на бохеми...

Не веднъж съм казвала, че Варна е град на схеми и бохеми. И макар в началото на август морската столица да е пренаселена, има едно място, което все пак е уловило в мрежите си спокойствието, макар и за кратко. Там трябва да отидеш рано сутрин, когато слънцето не напича прекалено жарко, за да изпиеш първото си за деня кафе... Не случайно мястото носи названието "Wake Up" - точно защото е подходящо за плавно събуждане. А за малкото кафе в платсмасова чашка, ще те таксуват 2,50 лв. Но както обичат да казват варненци - кеф цена няма! 

Не ви препоръчвам спускане към обновената част на Морска гара - с всичките му там тузарски заведения, лунапарк и коктейл барове по няколко причини: място на паркинга има само за родени късметлии или иначе казано няма и затова първите 15 минути (минаващи в напразни обиколки) са безплатни. Втората причина е - цените! Третата - без резервация ще трябва да изчакате цял екипаж на кораб преди да помиришете входа на заведението. Особено ако ви се случи да сте във Варна покрай празника на града - 15 август. Не че в пика на сезона е по-различно! 

Със сигурност освен топлите и плитки води на курорта "Слънчев ден" за следобеден плаж, няма какво да задържи една изгубена русалка повече за ден в тази суматоха. Затова тази година минаваме през Варна само пътьом, за стигнем до северната точка на Черноморието...

Настроение: градско

Удобства: всякакви

Цена: По плажната ивица си е скъпичко, кеф цена няма! 

Крапешки истории...

Може би повече от 6 години не бях стигала толкова на Север, но горях от желание да проверя дали нещо, което зарових там при последното си посещение все още е на мястото си. Помня, че беше последната купонджийска вечер на бара до морето, в който с приятелките ми пресушихме с общи усилия бутилка ром. Реших тайно да си оставя послание в същата тази бутилка.  С помощта на лъжица от бара и челник, се отправих към едно голямо дърво, наподобяващо боабаб, и издълбах тясна, но достатъчно дълбока дупка, където да оставя въпросното писмо до мен... Проблемът беше, че не помнех какво точно написах. Любопитството не ми даваше мира. А в сегашната ситуация на отмито с морска сол минало, шеметно настояще и необозримо бъдеще исках да знам какво си изпратих  в бутилката...

Обожавам изгревите на Северното Черноморие, където една шир те води като в хипноза към плажа. Пейзажите вече не са видения, а бягащи самодиви, облечени в бяло, сякаш хванали се ръка за ръка на хоро около брега. Слънцето от лумнало оранжево се успокоява и потъва в цикламено, лилаво, розово, за да избледнее до заслепяващо бяло. Първият път, когато се докоснах до Севера сякаш не се отличаваше по нищо от сегашния си вид 6 години по-късно... 

С едно изключение: Барът до морето вече го нямаше, но дървото, което търсих си е там...

Нощувка на бунгало! Не го бях правила отдавна. Когато отивате на бунгало, запасете се с базисна посуда и си напазарувайте добре, защото магазинът в къмпинга е зареден само с основни продукти. Отбивайки се през Балчик се снабдих с касеролка - съд, подходящ както за варене, така и за пържене и готвене, дълбока купа, чаши, чинии и прибори. Всичко това излиза около 10 лева, но е предостатъчно за приятното прекарване. Макар да можеш да нощуваш на палатка, преживяването не е за завиждане, защото всички те са опънати плътно една до друга - като в катун, а румънската реч е по-събуждаща от аларма рано сутрин, когато децата започнат с кандърмите за плажа.Тоалетните и баните са общи. Няма изискване за каишка на кучетата, така че имайте предвид, ако домашният ви любимец е раздразнителен. Има си каравана за прясна риба, пици и бургери и бар за бохеми, разбира се, с мини галерия на артисти от цяла България, кино вечери и жива музика. 

За щастие бунгалото, в което се подвизавах, бе отделено, с изглед към сенчести дървета и изключително тихо. Беше ми неудобно да пускам драматични песни, може би нещо чил. Снабдено с отделен санитарен възел, климатик и външна кухня, смея да твърдя, че бе най-добрият, импулсивен избор за почивка, който съм правила някога. Плажът е точно на 5 минути, а пътечката те отвежда някъде по средата на ивицата, където поради една или друга причина няма струпване на хора. 

Основната причина да говорим за Крапец е морето... Морето там е особено. Случва се необяснимото - сърце във Фейсбук от човека, който най-малко очакваш, загуба на предмет, който намираш неочаквано точно преди да си тръгнеш на невероятно място, запознанство, на което не си се надявал... Магия! Крапец е красиво и примамливо място, което същевременно те повлича към дълбокото. Пясъкът е ситен и бляскав като брокат, който покрива плътно кожата... Хенри Милър е на почит и дори прави впечатление повече от Буковски, Батай и Мураками... Има я онази северняшка дивост, но същевременно се прокрадват белезите на соца с дървените бунгала, призрачни, изоставени от едно време с надписи и ръждясали метални чадъри. Крапец е артистично сборище, муза, носталгия... Художниците развяват пиратското знаме, вместо четките си, актьорите превръщат бара в сцена за моноспектакъл, а в музикантите се превъплъщава Орфей. 

Срещите на Крапец са съдбовни. Чувала съм, че повечето завършват с брак в местната църква. Други водят до развод.

Затова и местните казват, че каквото се случва на Крапец, по-добре да остане на Крапец. 

Настроение: като на лагер! 

Удобства: всякакви, според вкуса и джоба

Цена: 300 лв на човек за 5 нощувки; храна и консумация според предпочитанията; цени - нормални

Тръгнах си от Крапец около 18.30 в началото на август, когато следобедите стават леко хладни, оставяйки новата ми компания да пие на бялата веранда пред бунгалото, приготвяйки традиционната салата от месести, розови домати.

В 22.30 вече си бях у дома, в София, с пясък като пудра по краката. Не съм се телепортирала. Пътувах с кола до Варна, откъдето хванах самолет до столицата. Тъй като го запазих в последния момент ми струваше 87 лева, но ако се дебне и купи на време, съм чувала, че има и за по 20-40 лв.

Върнах се в действителността с ритник, но с усещане, че сякаш ме е нямало година.

Казват, че морето лекувало... Мога да ви го потвърдя със сигурност, така както и че: фактор 50+ води до дълготраен, шоколадов тен без изсушаване и белене на кожата - независимо от коя марка е; нито веднъж не ми беше студено без връхна дреха, но копринената рокля така и не я сложих, както и маратонките; забравих тотално и аферата "Лонг Джин", защото я замених с друга авантюра - "Лонг Джърни" (от англ. - дълго пътуване). 

С всяка стъпка от София към морето се лекувах, за да се завърна напълно здрава емоционално...

Сякаш удавих всичко, сякаш някой проми съзнанието...

Но не съм забравила за заровената бутилка на изгубената русалка ... Намерих я! Какво пишеше вътре ли?  

Морето се боричка...

Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -

не кротко като пролет или есен,

а лятото от своите оксижени

да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -

развихрено, възторжено и младо

и всяка моя болка ще угасва

пред него, щом докрай я изповядам.

Петя Дубарова

 

*Всички прилики с лица и събития са случайни... Но вие продължавайте да се наслаждавате на последните летни дни край морето и може да откриете своето послание в бутилка...

View this post on Instagram

A post shared by URBN (@urbn.bg)