17-11-2017 20-11-2018

Страстната седмица на Народното събрание бе греховно зрелище

И кучето пред парламента вече е разочаровано от тях

19:12 | 15 април 2023 15 7785 Колаж: Траяна Генчева/Кадри: Булфото/БТА

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#"Имах ниски очаквания и пак съм разочарован!" Този модерен рефрен на ироничния градски фолклор пасва почти перфектно върху "това, което имаме като политическа ситуация в страната". Нека само да кажем, че стартът на 49-ия парламент не беше летящ. Да напише човек пълзящ, но пък ще обиди всички привързани към почвата твари, които честно и усърдно си съществуват по обширната ни планета. Направо си беше фалстарт. Или ако предпочитате - фарс-старт.

Дори кучето Фернанда, което посрещаше депутатите пред парламента предния път този път изглеждаше видимо недоволно от процеса. "Това ще бъде последният път, когато Фернанда идва тук. Народът трябва да разбере, че не може едно животно да оправи държавата", рече собственикът на четириногото пред колекцията от национални медийни микрофони.

Хубаво де, едно животно не може. А много животни?

Да преместим направо зоопарка на жълтите павета. Или пък да "релокализираме" иначе толкова красивата сграда на парламента в зоопарка и хората да гледат избраната от тях фауна срещу скромен вход за посещение. И ако някой народен представител много сгафи по време на заседание и ключово гласуване, директно да получава правото на еднократно посещение в клетката на лъва или тигъра.

Всички обичаме животните, но хората инстинктивно посегнаха към друг паралел след фиаското с първото мъчно и несръчно заседание на 49-ия парламент, което така и не стигна до задоволителен финал и ще продължи в сряда, след празника. Този паралел препраща към друга институция на масовото развлечение - цирка.

Ала дори и шареният цирк, този купол на клоунадата, визуално възпят в киното от Фелини, си има директор. Но нашият парламент не успя да си избере дори председател. Мъка. Вторият ден на първото заседание предложи няколко секунди на пленарен екшън преди драмата да се разлее в кулоарите и стаите на партиите.

Абе, не започна добре "Страстната седмица" на поредния български парламент. Беше си едно греховно зрелище. На сградата пише "Съединението прави силата", но вътре се вихреше политическа авария. Късото съединение какво прави? Къса коалиция? Преждевременна.., пардон, искахме да кажем - още едни предсрочни избори? Натам ли се отива? Българинът иска през лятото да хване тен и чаша със студена освежаваща течност, не бюлетина или машина.

Може би затова от първите две водещи коалиции все пак направиха общо изявление, в което ни увериха, че не мислят за общо правителство, но ще работят за обща законодателна програма. Нещо да се движи, нещо да се случва там.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов си казва, че иска да направи правителство с ПП-ДБ, но има и друг план. Какъв е той? Ще почакаме.

Христо Иванов от ДБ говори за "рестартиране на парламентарната република" и "политическа еволюция", в която някакви неща "може да се случат, но може и да не се случат".

Асен Василев и Кирил Петков от ПП за стотен път повтарят, че няма да подкрепят никакъв мандат и никакво правителство на ГЕРБ. Но пък са излъчили работни групи и ще правят обща законодателна програма. И евентуално ще изберат председател на парламента. Ама друг път. Демек, другата седмица. Но както беше казал вече техният партньор Иванов такива работи "може да случат, може и да не се случат".

Може ли тези две коалиции да направят една мега-коалиция. Ако идващите есента местни избори бяха човек, щяхме да ги питаме. Явно всичко зависи от тях.

Цялата тази пост-електорална екстраваганца ни напомня един цитат на Маркс. Не Карл Маркс, а братята хумористи Маркс и по-специално великия Граучо: "Вижте, аз имам тези принципи и ако те не ви харесват... е, тогава имам и други!"

Третият с партията си "Възраждане" Костадин Костадинов сега притежава лукса да се забавлява за сметка първите двама. Ако не направят правителство, казва той от парламентарната трибуна, Американското посолство ще ги бие. Но ако направят правителство техните избиратели ще ги бият. И като в "стенд ъп спешъл" добавя, че ако решат да подкрепят кабинет на "Възраждане", то тогава едновременно избирателите им и посолството ще ги бият.

Смях в залата. Буквално.

Всъщност един от начините да си обясним тази, вече сезонна, природа на парламентарните процеси е през шоубизнес индустрията. Българският политически живот като ситуационна комедия - ситком. Или може би - политситком. Излъчва се на сезони, а между тях има почивка. Първи сезон, втори сезон, трети сезон... Всеки предсрочен вот продуцира новия сезон на парламентарния ситком. Основните актьори се запазват, някои изпадат от един сезон, но се завръщат в друг - като ИТН.

Други имат по-голяма роля в новия сезон - може би като "Възраждане". Някои злодеи от първия сезон стават герои в третия, например. И обратното. Кои са те в нашия случай - зависи и от нагласите на публиката. Въпросът е тя да се интересува от случващото се на екрана/в парламента.

Защото ако рейтингът падне под един критичен минимум - сериалът се спира. При нас дори първият епизод на новия сезон още не е приключил. Вместо пауза за реклами има пауза за празник. Актьорите се връщат на декора след броени дни. Преяли с козунаци и коалиционни преговори. Евентуално. Скоро ще видим дали са си научили репликите и следват сценария. Какъвто и да е той.

ИЗБРАНО