#Бъдещето винаги е важна тема, опитите да го предвидим ни съпътстват откакто съществуваме като вид. Днес обаче стремежът за прогнозиране е по-важен от всякога. Технологиите се развиват с главозамайваща скорост, навлизат в ежедневието ни толкова бързо и неусетно, че нямаме време да ги осмислим, да се подготвим, да ги посрещнем в ежедневието си, така че да ги използваме пълноценно и осъзнато.

Ето защо в 5 Дигитални истории в #URBN ще поразсъждаваме заедно с журналиста и IT специалист Георги Караманев за онова, което се задава със следващото поколение технологии. За огромните възможности и рисковете, с които идват те. За изкуствения интелект отвъд повърхностния шум и модата и някои от останалите направления, обещаващи мащабни промени.

Как изглеждат 5 възможни сценария за бъдещето, що се отнася до битката с престъпленията, до свободата на индивида? До медиите и начина, по който се информираме, до изкуството и креативните професии, дори до... политиката?

Алгоритмите вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин, след още няколко стъпки, може да бъдат предотвратявани масови убийства, безброй животи да бъдат съхранени. Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата, с които така и не можем да се преборим през цялата човешка история тогава, когато заговорим за справедливостта?

Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен?

Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

Най-бързият печели

"Който контролира съда, контролира и държава", казва Аристотел. А технологиите вече имат какво да предложат, дори още преди да се е случило престъпление. Оказва се, че повечето закононарушения могат да бъдат предсказани.

Преди година учени от Чикагския университет представиха проект, разработен съвместно с Пентагона, който може да предскаже... 90% от престъпленията, преди да са се случили!

Алгоритъмът е изпробван в Чикаго, Атланта, Лос Анджелис и Филаделфия. Всеки град бива разделен на зони от по 92 квадратни метра, след което невронната мрежа е захранена с подробни данни за престъпленията, случили се през последните десетилетия. Оказва се, че алгоритъмът прогнозира изключително успешно кога в някоя зона ще се случи престъпление. И тъй като става дума за площ с размерите на апартамент, е повече от лесно на базата на това то да бъде предотвратено.

След като полицаите обкръжат отвсякъде периметъра, това дали няма да пренасочи зложелателите? Може само да гадаем.

Дръжте крадеца

Още преди десетилетие Чикагската полиция разработи модел, който оценява колко вероятно е един човек да извърши престъпление или да стане жертва на такова. Преценката се оказа изключително точна и основната причина начинанието да бъде спряно беше, че алгоритъмът дава доста расистки прогнози - оказа се значително по-склонен да преценява цветнокожите като потенциални престъпници и белите - като жертви.

Къде минава границата на утопията? Ако такива два алгоритъма могат да кажат кога ще има престъпление и кой е най-вероятният извършител... ще стигнем ли до сюжета полицията да арестува престъпника за нещо, което евентуално някога ще извърши?

И тъй като стана дума за пристрастията - именно тук идва големият въпрос. Дали въвеждането на алгоритми би могло да направи правораздаването по-обективно, или обратното: да въведе по-необратими пристрастия дори от тези, които са характерни за хората?

Важно е да отбележим, че този тип изкуствен интелект попадна и в първото предложение на ЕС за регулация на технологията, а това ясно показва и колко е важно...

 По рейтинга посрещат

Впрочем, същото важи и за системите за лицево разпознаване, които вече на практика за съвършени (ето как се стигна дотук). Също и за тези за социален рейтинг. Знаете, много се говори за прословутия опит в тази посока на Китай. Проектът се появява през 2014 г. като "Рамка за конструирането на социална кредитна система" (2014-2020 г.). И оттогава западните медии не спират да я представят като оживял сценарий на Оруел, в който се използват технологиите, за да се контролира всяка област от човешкия живот.

Така или иначе, 2020-а дойде и си отиде, а системата е далеч от тези опасения. По всичко личи, че за момента нещата са значително по-скромни и дори скучни.

Много от публикациите по темата ще ви изрисуват една ясна картина за това как изглежда системата, но за момента просто такава няма. Например в град Ронгченг всички граждани получават стартовите 1000 точки. Властите отнемат по нещо за всяко нарушение - например карането с превишена скорост или кражбата на ток, и дават бонус, ако дарявате кръв или участвате в благотворителна кампания.

Един от експериментите е в Сучжоу, "дребно" 10-милионно градче в предградията на Шанхай. Местната система за социален рейтинг се нарича "Османтус" на името на характерно растение. И тук се започва със 100 точки, като за промяната им се събират данни от 20 държавни институции. Теоретично човек може да събере до 200 точки, ако е истински отличник. Тук всеки може да види рейтинга си чрез специално приложение. Западни журналисти си правят експеримента да помолят повече хора да опитат и рекордът, който постигат, е на дама с цели 123 точки.

(Още за китайския социален рейтинг - тук.)

 Право направо

Ако предварителното наказване на престъплението изглежда плашещ вариант, то справедливостта в съда винаги е била мечта, която може би има как да бъде постигната... А може би това вече е факт!

Навлизането на технологиите в правото е факт и в западните държави. Разбира се, не в ролята на съдия, но софтуерът с машинно самообучение отдавна е част от арсенала на адвокатските кантори, които могат да си го позволят. А те са все повече, защото алгоритъмът и тук умее значително по-бързо и качествено от хората да обработва огромни обеми от информация.

Днес има софтуер, който прави предварителния правен анализ, анализира дела, сходни с това, по което е страна дадената адвокатска кантора. Събира и подготвя данните, така че да са удобни за юристите. Ето едно безспорно приложение, в което изкуственият интелект може и дори вече е полезен - бързо можете да откриете подобни стартъпи онлайн.

Ами способността на алгоритми като ChatGPT да резюмират, да преразказват, да създават текст по кратка анотация? (А също и, както стана ясно, да си измислят. Именно тук има още много какво да се желае.)

Всичко това би могло да има и социален, и екологичен ефект - замислете се за огромните обеми хартия, свързани с всяко по-заплетено дело. Прогнозиране на това как ще се развият делата, анализ на документи, на нагласите на хората, от които зависят решенията, обработка на големи обеми документи - това са все области, в които алгоритмите безспорно могат да бъдат полезни и да спестяват тонове труд.

 Съдията е робот

И все пак, наистина ли няма как да ги включим и при вземането на решения? Да премахнем пустата субективност, от която се оплакваме традиционно по нашите ширини?

Нека отново отправим поглед към Поднебесната история. Там не се говори чак толкова за регулации (ясно защо) и, поне що се отнася до съдебната система, нещата се случват доста по-бързо.

Става дума за страна, която дори повече от нас има нуждата от рязка промяна, що се отнася до правораздаването. През 2000-а делата във всички съдилища са били 5,35 срещу 28 милиона през 2018 г. или ръст от 423%!

През 2019 г. 97,8% от китайските съдилища поддържат онлайн попълване на документи. Изкуственият интелект вече има отношение към всяко едно дело, разглеждани в страната! Това се случва с помощта на обща система от подсистеми, наречена "Умен съд", до която има достъп всеки съдия в страната.

Системите автоматично мониторират за референции, регулации, за шаблони на различни документи. А някои от тях имат за цел да търсят грешни съдебни решения и други неточности. В началото платформата е работела просто като голяма база данни за всички в процеса, а днес има все по-голямо значение в процеса на вземане на решения. Смята се, че тази система вече пести 1/3 от работното време на юристите и за двете години от въвеждането си е "изработила" 1,7 милиарда часа.

Извън изкуствения интелект има немалко други области, които могат да се включат в търсенето на справедливост. Виталик Бутерин например вярва, че решението могат да са системи, които да решават делата на базата на своеобразно гласуване. Тук може би имат място блокчейн технологиите, а любопитни идеи идват и от теорията на игрите.

Още за пътя, по който технологиите (ще) се включват в битката с престъпността и борбата за справедливост - четете в сайта Дигитални истории.