"Небето сякаш иска

да ливне чер катран..."

#Бурята - не само тази по Шекспир в Народния, плюс кинематографичното посещение на украинския президент Зеленски в София осигуриха стихийна кулминация на една забавна и зрелищна седмица. Юлски отрязък от време, препълнен с еуфория, селфита, международни скандали с българско и без българско участие, граждански сдружения и движения, референдумни драми и други сюжети с елементи на природно бедствие.

Активна фракция от българската общественост посрещна господин Зеленски с готови идеи за перфектното селфи. На човека едва ли му е до снимки с почитатели от политическия елит, но сигурно е свикнал.

Само сега елитът ни да не се раздели и скара на тема кой има снимка с Него и кой няма. Кой се е ръкувал, кой се е докоснал или е бил докоснат, и кой не е успял. Такъв разлом българското публично живеене едва ли ще понесе. Подобна пропаст между избраните за селфи и останалите самотни пред клавиатурите в бурята заплашва да погълне и ротация, и всяка друга форма на отрудената българска демокрация.

А какво да кажем за онзи мъж в дрехи на поп, който пробва да анатемоса кортежа на високия гост по дъждовните столични улици. Може би най-добре нищо...

При всички положения посещението имаше сеизмичен характер за структурата и патоса на статусите на твърде много хора. След изповедта на един от тях, който каза, че най-после имал повод да се гордее, че е българин, почти се замислихме дали социалните мрежи не бяха гигантска грешка. Почти.

Изобщо Зеленски донесе многоцветни емоции на жълтите павета. Уют в Министерски съвет, тийн еуфория в НИМ, но искри в Президентството, отразени дори от международната преса, която толкова пъти пренебрегва страстите български.

Истината е, че лицата на политическия елит в страната се оказаха в режим на особена приповдигнатост тази седмица. Някой ще да е минавал с кофеин през Парламента и другите постройки на властта. За друго няма да спекулираме, няма и доказателства.

"Другото" го откриха в Белия дом. Съвсем официално. Бял прах, оказал се кокаин. Веднага в съзнанието тръгва великата едноименна песен на "Бавната ръка" Ерик Клептън:

If you want to hang out, you've gotta take her out, cocaine

If you want to get down, down on the ground, cocaine

She don't lie, she don't lie, she don't lie

Cocaine

Няма обвинени, но медийните спекулации веднага се насочиха към сина на президента Джо Байдън Хънтър, който е имал дълги и детайлно документирани отношения с разнообразни забранени субстанции.

Ако Холивуд не беше толкова привързан към тази президентска администрация, досега щеше да има поне няколко сериала, вдъхновени от авантюрите на Хънтър Байдън. Дори само официалните факти са достатъчни за три напълно нецензурни сезона в най-престижните стрийминг платформи.

После дойдоха кадрите от честването на четвърти юли и там съзряхме Хънтър на балкона с баща си Джо и други членове на президентското семейство. Лицето му е сплав от еуфория и параноя. Като преди среща на български политически инфлуенсър със Зеленски.

Изобщо връзката между Белия дом и жълтите павета тази седмица се оказа особено силна. Там бял прах, а тук - "бели кахъри" кой е излязъл най-добре на снимка до Него. И защо точно едни, а не други.

Покрай тези наситени емоции от Вашингтон до София се забрави сякаш раждането на още един проект/движение/сдружение с политически характер. Бившият главен прокурор Иван Гешев обеща "Справедливост за България", но много хора прекараха повече време в дебат относно семиотиката и графичната стойност на логото на проекта, отколкото над казаното. Но и тук стихията се намеси и имаше някакви проблеми с тока. Deus ex machina направо...

Много повече внимание отхапа историческият гаф на млад мъж с български произход, драскал по Колизеума. Британски таблоиди го разкриха, а той се извини в "сюрреалистично" според италианската полиция писмо, в което се оправдава, че нямал идея за древността на римската атракция.

Положението е "Пиши ... и да бегаме". Но в днешната технологична "сървейлънс" среда няма къде да избягаш. За сравнително кратко време - особено в контекста на римската история - втори българин след футболиста Благой "Джизъса" драска по Колизеума. Ей, само да не вземат да вдигат цените на билетите за посетители с български паспорт. Искаме "Справедливост за Колизеума". Никой не трябва да има имунитет за драскане по антични шедьоври на човешкия гений.

Белият прах в Белия дом и "белите кахъри" на жълтите павета получават специален морски комплимент от легендата за скандално скъпата рибена чорба от близо 20 лева и истерията за онзи хеликоптер, изсипал над плаж "Градина" хартийки като долари, но с лика на Тодор Живков. Предлагаме разрешение на черноморските драми - всеки да може да си купи скъпа рибена чорба, но с живковите долари от хеликоптера. Лято е все пак.

Да, с много бури и малко Шекспир, но все пак...

Нека да е лято!