#Зверското престъпление срещу младото момиче от Стара Загора отключи могъща вълна от гневна енергия и праведни искания за наказание за изверга извършител, но и за справедливост в системата, допуснала по цялата си верига състоянието на жертвата да бъде описано и отписано като "лека телесна повреда". Но сега на хоризонта се очертава опасността тълпата - дигитална и площадна - да отрови каузата и от конкретен криминален случай да създаде преломен обществен момент на масови бесове, лов на вещици, "кансел култура", тежко разделение и неадекватни нови закони.
Още първите граждански протести по повода показаха вродения дефект на публичните демонстрации в епохата на социалните мрежи, дигиталното нарцистично разстройство и "медийната демокрация". Политици и безскрупулни политически инфлуенсъри веднага опитаха да яхнат напълно легитимното народно възмущение и да го впрегнат за собствените си користни цели.
Станахме свидетели на вече позната аномалия - властимащи, хронични маркетолози, пиари производители на статуси и други "лидери на мисъл" се събират на "хепънинг" в центъра на София и се снимат нахилени.
Атмосфера на купон и разбирателство "вътре в групата"
Всички останали - насилници и крепители на насилието. Никой от тези политици и инфлуенсъри не се сети, че има нещо дълбоко цинично в публикуването на площадна еуфория тип летен фестивал, когато поводът е нарязано като в смразяващ хорър младо момиче. Стотици шевове в Стара Загора и хиляди усмивки в София. Грозна картинка.
От години анализатори описват подобно поведение като "сигнализиране на добродетели". Вместо да направиш нещо наистина добро, ти излизаш на улична разходка с познати и заедно се убеждавате колко сте праведни и правилни. И колко лоши са онези, другите.
Реакцията на политиците също беше на развод с реалността
Прибързаните промени в закона родиха закачката с непохватно вкараната и дефинирана фраза за "интимна връзка", и съвсем закономерно вдъхновиха определенията за "коалиция на интимната връзка". Юристи и експерти извън балона на медийно доминиращите "официални говорители" изразиха тревога, че предложениетена този етап промени по-скоро не адресират адекватно конкретния случай с обезобразеното момиче и вероятно ще обслужат съвсем друг дневен ред. Те предупреждават, че се измества фокуса от въпроса за изтезанието като наказуемо деяние и нападенията върху личността като цяло.
Цяла торба с политически инфлуенсъри и активисти, правещи се на журналисти, по странен начин решиха да укорят обществото, че се отнесло критично към съдийката, пуснала заподозрения и не намерила нищо тревожно в "леката телесна повреда". И то след меко казано безобразното "публично представяне" на госпожата. Защитата за нея идва от хора, посветили живота си на фриволни атаки срещу всякакви хора, на системно разкалване и разкатаване на репутации, на серийни манипулации и спекулации. И сега същите са недоволни от отношението към съдийката, която със собствените си думи направи повече, за да се дискредитира, отколкото всяка организирана кампания би могла.
Избирателна пропускливост в моделирането и насочването на обществения гняв
Същото виждаме и в отприщването на "кенсъл културата". За едни забрана, за други сърчица. Подкаст водещ беше "канселиран", защото се смял на една наистина гнусна история за издевателство над момиче. Но преди седмици същата тълпа меко казано подкрепи певица, хваната да шофира пияна. Смъртта и страданието, причинени в България от пияни шофьори, съвсем закономерно също предизвикват хроничен обществен гняв, както и проявите на криминално насилие над по-слабите, а и като цяло.
Но ето как публична личност, засмяла се неадекватно и грозно на история за насилие, се оказа по-лоша и достойна за "канселиране" от друга публична личност, качила се на колата си след употреба на алкохол.
Нещо повече, едни и същи хора в рамките на седмици публично защитиха и обсипаха с дигитални сърчица "пияната шофьорка" и после стръвно се нахвърлиха върху "смеещия се подкастър".
Не може ли критичността и възмущението да следват принципи, а не приятелство?
Изобщо цялата инфлуенсърска и медийна вълна вече започва да придобива контурите на колективен делириум. Някакви ловци на реакции в социалните мрежи следят кой какво е харесал, кой какви татуировки има и за кого евентуално е гласувал. Цяло звено от така наречения публичен "коментариат" ползва повода, за да пробва да сложи всички свои политически противници в кутийката на "домашните насилници". Нюанси, аргументация и доказателства изчезват като кубче лед на плажа.
Тълпата е сляпа, дори и да е съставена от много индивиди с много дипломи. Тя мачка всичко по пътя си, всичко, което колективно определи като враг.
Не пускайте този разрушителен дух от бутилката
Събитията напомнят и на онзи епизод от сериала "Misfits" ("Особняци"), в който едни хапчета обръщат суперсилите на главните герои. Този, който връща времето назад, започва да го превърта напред. Замразяващата с допир се самозапалва, всички виждат невидимия, а жената, която с докосване докарва мъжете до лудо влюбване вече предизвиква омраза и обиди.
Какво хапче взима тълпата сега, извън сериалите и суперсилите?
Може ли първоначалното добро намерение да се обърне и да нанесе много повече щети?
Опасността е реална. Гневът на масите плюс опортюнизма на политиците е рецепта за отравяне на всяка кауза.