17-11-2017 20-11-2018

Too much мачо и носталгия в неон

Медийната стигма върху „сигма мъжете“

10:12 | 10 юни 2023 6 4539 Снимка: Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Гъсто населената онлайн джунгла и градският фолклор вдъхновяват постоянни нови форми на идеята за мъжество в този толкова странен културен момент. Забравете за момент за класическия разказ, посветен на алфа мъжкарите - предопределените водачи, силните, могъщи вождове, властници и командири, които със стоманена воля и още по-стоманена мускулатура ще проправят пътя напред.

Не, нека си поговорим за феномена на сигма мъжете - новата любима meme етика и естетика на младите поколения, закърмени със социални мрежи и постмодерна поп-култура. Сигма мъжете не са на върха на хранителната верига и обществената йерархия като алфите. Те са извън йерархията, срещу системата, под повърхността, над нещата и встрани от модата.

Нищо, че напоследък самите те са мода.

Онлайн явлението на сигма мъжкарството е форма на бунт срещу кодовете на доминиращата култура и посланията на официалното общество. Срещу предписанията на медиите за мъжко поведение. Сигма феноменът има подривен характер и противоречиви черти.

Те са интроверти, но не и лузъри. Самотници, не смотаняци. Прогонени са от племето не поради слабост, а заради твърде опасната си сила. Не се съобразяват с очакванията и съветите на другите, имат си собствени правила и кодове на честта. Те изглеждат тихи и тъжни, но под спокойната и меланхолична повърхност тлее суров гняв, таи се свирепа агресия. Съвършено способни са на насилие, но не им личи.

Естествено, че всички описания на подобни явления следва да бъдат сервирани и консумирани с обилна гарнитура от ирония. Цялата идея за сигма мъжеството е окъпана в намигвания към вземащите се на сериозно хора и наративи.

Накиснатата в неон носталгия извежда разказа за този тип мъж през точно определени филмови архетипи. Става дума за Райън Гослинг в neo noir трилъри като "Drive", "Само Бог прощава" и sci fi епоси ала "Блейд Рънър 2049". В по-радикалните версии на явлението имаме влияния от "Американски психар" и образа на Патрик Бейтман, знаменито запечатан от Крисчън Бейл на ръба на двете хилядолетия. Тук е Травис Бикъл на Робърт де Ниро от "Шофьор на такси", но той често минава в по-откровените психопатски и "лузър" категории. Границите все пак са флуидни, а разбиранията за сигма мъжество - еластични. В играта е, например, облещеният и безмилостен нощен единак от "Лешояда" с Джейк Джиленхол. Както и Жокера от "Жокера" с Хоакин Финикс.

По-екстравагантните и екстровертни ретро вариации включват Тони Монтана на Ал Пачино в осемдесетарското откровение "Белязания". Гангстерът като архетип на важен мъж извън или срещу системата е солидно застъпен в постоянно еволюиращите разговори по темата.

Но философският поглед към явлението подчертава самотническата природа на персонажа.

Той не е заобиколен от широк и пъстроцветен кръг с познати и приятели

Може да има близки, с които да поддържа дълбока и метафизична връзка. Той не е социално неадекватен, но е социално незаинтересован. Постмодерен самурай на вътрешното усъвършенстване без влияние от външни фактори. Често по пътя на отмъщението, изкуплението или саможертвата. Способен на самоконтрол, поставил емоциите си под жестока диктатура. Подозиран от околните, често с пълно право.

Противоречието е незаменима характеристика на това онлайн явление, обогатявано постоянно от хрумките на колективния градски фолклорен разум. Общият образ е поставен под сериозна критика от мейнстрийм медиите. Те редовно и системно обсъждат и осъждат meme сериите с Патрик Бейтман като "токсично мъжкарство" без да отделят и секунда за размисъл върху изконно ироничната природа на споделяните артефакти. Субкултурата е съдена като тoo much мачо, а екранният единак се възприема толкова буквално, че е трудно за мнозина да не се присмеят на чистосърдечните, но непохватни усилия на големите медии и организации да правят анализи на вайръл съдържание от "Drive" или "Блейд Рънър".

С други думи колективното въображение на милиони млади мъже е взело стилни антагонисти от голямото кино и ги е поставило на пиедестал. Но със знанието, че по този начин "троли" представата на обществото. Тези младежи са разочаровани от стереотипите и осъдителния тон на медиите и хората с власт към тях, и в отговор превръщат поп-културни злодеи в модели за подражание. Смеят се като "жокери" и "психари" пред снизхождението на корпорациите и правителствата, а в същото време се упражняват в носталгични намеци. Защото това, което се спуска като идеал, цел и норма, им се струва абсурдно.

Така се раждат и надграждат култовете около подобни персонажи. Напоени с неон, накиснати в насилие, но извезани с ирония. Меланхоличен мачизъм с екранни единаци.

ИЗБРАНО