17-11-2017 20-11-2018

Трилър по Хичкок за София

Градска истерия и филмов съспенс в изборната битка за столицата

09:48 | 11 ноември 2023 32 12680 Колаж: Траяна Генчева/Кадри: Dir.bg архив

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Преди години Стивън Спилбърг даде чудесно определение за своя мокър magnum opus "Челюсти": "Това трябваше да бъде второкласен филм на ужасите с чудовище в японски стил, но в крайна сметка се превърна в трилър по Хичкок!"

Внушителният силует на "майстора на съспенса" Алфред Хичкок изплува и на финала на местните избори в България, в тяхната най-важна битка - тази за София. Това, което трябваше да бъде отдавна очертана служебна победа за "добрите сили", "градските либерали" и "тяхната технокрация", прие формата на трескав филмов сюжет по вкуса на великия виртуоз, оставил ни съкровища на напрежението и страшната изненада като "Психо" и "Птиците".

Вместо предизвестен победител, "реалността на терен" продуцира драма до последно, фамозен фотофиниш и шармантен шок за наричащите себе си "демократичната общност". Шок, който беше на едни по-малко от 5 хиляди гласа разстояние от пълната и тотална катастрофа за претенциите и проектите на образите и организациите, които смятаха, че "София им се полага по право".

Планираният празник в нощта на балотажа от неделя се видоизмени в трескаво броене на гласове и следене на постоянно изтъняваща разлика. Готовите за усмивки лица заприличаха на образа на "уинверсалния ужас" от великата картина "Викът" на Мунк.

Все пак развръзката дойде в самото раждане на тази седмица и остави публиката с дълбоко задоволена жанрова потребност от трилър тръпки. Другата филмова алюзия е с "Роки" като история за аутсайдера, който въпреки обстоятелствата стига до голямата битка, представя се неочаквано добре срещу фаворита и взима моралната победа в очите на широката публика.

Финалът на надпреварата действително си беше филм по Хичкок, но фигурите на очакващите сигурна и разгромна победа изградиха скеч по "Монти Пайтън". Шампанското в изборната нощ мутира в ледена пот по челата и гръбначните стълбове на онези с "полагащото" им се право "да управляват София". Килимът се изплъзваше изпод краката им, бяха като ужасени деца, на които някой изтръгва любимата близалка с едната ръка, докато с другата се приготвя да строши в пода най-ценната им играчка.

Една безглутенова паника се настани щаба на "демократичните сили" и задръсти като суха буца гърлата им, преди да успеят да изкрещят - "Победаааааа!" Представете си едни древни времена, в които дълбоко вярващи езически племена очакват сбъдването на сигурно пророчество, разчетено отдавна от шаманите им върху вътрешностите на цяло стадо домашни животни. Те са убедени дълбоко в клетките си, че ритуалите са били правилни, а предсказанията - сигурни. Способни са да изпадат в състояние на транс при изговаряне на сакралните поличби - "устойчиво развитие", "зелена столица", "добри практики", "прогресивен подход", "спираме корупцията"... Но нещо се обърква и за една мъчителна нощ земята заплашва да се разтвори под нозете им. Не искам да съм на мястото на човек от екипа на новия кмет на София, който е преминал през онази ужасяваща нощ на съмнение и топяща се разлика.

Дори победата "на косъм" в понеделнишката сутрин едва ли е доставила необходимата доза удовлетворение на опънатите като струни "демократични" нерви. Точно обратното - минималната разлика и де факто равнопоставеното представяне на абсолютния фаворит и предизвестен победител от една страна и тоталния аутсайдер от друга, отваря широко вратата за най-дълбокото съмнение във всички основания на хората и групите, приели столицата за своя по право и предназначение. Това произведе и серия шеги тип "най-добре тротинетките да дойдат", вдъхновени от потеклото на "предизвестения победител".

Всяко отклонение от градските и "демократични" мантри изглеждаше като ерес в контекста на очаквания разгром в тяхна полза. След Хичкоковската неделна нощ на свиреп съспенс претенцията им изглежда меко казано смалена и смирена.

Въпросът е дали те са в състояние да го осъзнаят или ще задълбаят в конспирации и оправдания. Защото един от факторите за измъчената победа с послевкус на загуба е тяхното истерично разделяне с реалността. Градските активисти отдавна имат склонността да представят всяка власт извън себе си за апокалипсис и катастрофална корупция. В седмицата преди балотажа стигнаха до там, че да опаковат битката за София като някаква библейска борба между доброто и злото. Заплашиха, че ако техният "предизвестен победител" не победи предизвестено, това щяло да означава вражеско превземане на града. "Путин ще получи София, ще я присъедини към Кремъл, велоалеите ще бъдат криминализирани, а заведенията за крафт бири и веган бухтички ще бъдат използвани за набиране на войници за милитаристичната машина на Мордор...." Горе-долу в този трескав дух се изливаше истеричния разказ на градската "общност", неспособна да съзре собствените си зависимости, лицемерия, противоречия и проблеми...

И много хора усетиха това, и дори някак несъзнателно решиха да дадат урок на онези с хроничното възмущение и патетичната праведност. Но този урок може да не бъде запомнен и съвсем скоро да трябва да бъде преподаден пак. Но този път много по-настоятелно. Отново по жанровите правила на Хичкок, но вече без изпросен катарзис от няма и пет хиляди гласа.

ИЗБРАНО