17-11-2017 20-11-2018

В очакване на Годо... или на правителство

Парламент 49 – брак по сметка или спонтанна любов

09:41 | 22 април 2023 6 5892 Снимка: БТА

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Абсурдистката пиеса на ирландския инат Самюъл Бекет "В очакване на Годо" получава неочакван политически римейк от парламентарната сцена на България. Вместо в Народния театър, спектакълът се играе в Народното събрание. Декорите са исторически и изпипани до последния детайл. За сметка на това драматургията е съмнителна, но в крайна сметка "хваща за гърлото", а понякога и за други елементи от анатомията. Като под понякога имаме предвид постоянно. Изпълнителите не мислят за награди като "Икар" или "Аскер", но определено са съсредоточени върху призовете, които може да се раздадат на идващите местни избори. И на други идващи неща, които обаче не са толкова публични.

Че е театър, театър е. Има си конфликт, завръзка, звезди, добре запомнени реплики, лирични монолози, че даже и публика... Засега. Тази аудитория билети не си пазарува, но все по-редовно е принуждавана да пуска бюлетини за предпочитаната трупа. А артистите от сцената се стараят да заслужат роли и в следващия театрален сезон. Който може да започне преждевременно, защото постановката е заплашена от приключване без кулминация. Няма свършване, само съспенс. Следете за тях в следващия сценичен сезон.

Но дотогава ще очакваме Годо, пардон, годно правителство. Абе, може и да не е годно. Даже може и да не е правителство. Вече говорим за "формули" и "сглобки". И за "диалози", разбира се. Но това не са нито диалозите на Платон, нито на Сократ. А библейската класика "В началото бе словото" придоби парламентарно преображение - "В началото бе джентълменското споразумение". Работни групи от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се престрашиха да скандализират и наелектризират електоратите си с поредица от срещи в търсене на нещо като разбирателство и нещо като законодателна програма. Но нищо за правителство. Поне не публично.

Е, договориха председателя на парламента и Росен Желязков от ГЕРБ седна в третото по официална значимост държавно кресло. Но с изричното "джентълменско споразумение" това да се случи на ротационен принцип и в някакъв момент привилегията да се поднесе на втората по резултат коалиция ПП-ДБ.

Маневрите на двете основни сили възбудиха професионалния коментариат. По целия идеологически и партиен спектър се разнесоха интерпретации и интерпретации на интерпретациите. От "взеха се" и "брак по сметка" до "спонтанна любов". Въпросът е - ако това ще е брак по сметка, кой ще плаща тази сметка. Имаме някои "обосновани предположения", ала не искаме да прекаляваме с песимистичните прогнози. И все пак - историята е доказала, че политическото пиянство традиционно се превръща в махмурлук за избирателите.

Бойко Борисов, като редови депутат, продължава с предложенията към ПП-ДБ. Особено в частта ДБ. Някои по-хардкор фенове на така наречената "градска десница" брандират тези предложения като "неприлични", но това определено не е онзи едноименен еротичен филм с Робърт Редфорд, Деми Мур и Уди Харелсън, излязъл по кината преди точно 30 години.

Та, за Борисов игра между първите и вторите изглежда най-логична и правилно ориентирана. Като под правилно ориентирана се има предвид евроатлантически ориентирана.

Но вторите нещо се дърпат. Техни привърженици обясняват смутеното поведение със спомени за това как са завършвали предишни прегръдки на ГЕРБ с по-малки партньори. Извън борда, под четирите процента, или казано на народен "политико-диетологичен" език - без "мазнинка", даже без "въглехидратчета" и "протеинчета".

Междувременно от "Възраждане" възраждат друга едновременно народна и модерна дейност - така нареченото "тролене". Или с други думи - бъзикане, гаврене и делегитимиране на конкуренцията. От третата по резултат партия извикаха свещеници да осветят тяхната нова стая в парламента, защото преди това била "обитавана" от "Демократична България", или както всеки от "Възраждане" казва във всяко публично участие - "Доносническа България". Костадин Костадинов "прекръсти" тази коалиция дори по време на консултациите при президента Румен Радев.

Всъщност осветяването на стаята на "Възраждане" беше несъмнено най-забавния и жанров момент от политическата седмица. Качествено калкулирано "тролене". Една парламентарна версия на холивудския механизъм да се правят филми за екзорсизъм, тоест за прогонване на демони.

Ако влезем в този жанров жаргон ще ни принудите да се пошегуваме, че за прогонването на политическите "демони" от българския парламент няколко свещеника не ще са достатъчни. "Да идва цялото Ватикана", провикна се веднага някой.

Политическата постановка завърши седмицата със скоростни консултации при президента и новините за "служебния" държавен бюджет. Тези действия поставят основата за сценична драма в следващите дни и седмици. Декорът си стои, актьорите учат реплики, но големият постановчик зад кулисите още сякаш стои скрит. Ако изобщо има такъв. Може би чака успешно второ действие и аплодисменти преди антракта, за да се покаже. Едва ли. Спектакълът продължава. Варна чака Джон Малкович да гостува с "Адска комедия" през лятото, но в столицата чакат правителство, което може би ще се окаже "комедиен ад"... Всеки с приоритетите си. А кой каза "Малкович премиер"?Или поне "гостуващ премиер"! Може и на ротационен принцип. Важното е да има "джентълменско споразумение".

ИЗБРАНО