#Ако имаше състезание за най-бързо и зрелищно дискредитиране на каузата за опазване на околната среда, то спокойно можеше да включва кръг, в който участниците хвърлят доматена супа и картофено пюре по шедьоври на Ван Гог, Вермер и Клод Моне.

Друг кръг от състезанието можеше да предложи масово блокиране на пътни артерии в час пик, вбесяване на хиляди работещи хора, бързащи за работа или да вземат децата си от училище. Във финалния кръг участниците лягат на пътя, залепват дланите си по настилката и освен нормалния трафик да спират и линейките с болни и пострадали, спешно нуждаещи се от лекарска помощ.

Е, такова абсурдно и възмутително състезание действително се състоя. И продължава с пълна сила. Организации и движения като "Just Stop Oil", "Last Generation" и "Еxtinction Rebellion" сякаш действително се надпреварват да провокират отвращение и омраза към всичко свързано с етикети като "природозащитници", "климатични промени", "зелени политики", "опазване на околна среда" и тн. В последните няколко седмици те драматично ескалираха и без това радикалните си публични акции и се превърнаха в символи на постмодерен нихилизъм, глуха разруха и садистична себеомраза.

Десетки младежи, напълно погрешко изписвани просто като "активисти в защита на климата", направиха и невъзможното да отблъснат публиката от каузите си. Някой фен на конспиративните теории би казал, че съвременните климатични екстремисти, хвърлящи хранителни продукти по безценни европейски картини и блокиращи основни пътища, всъщност са платени и пратени да пласират хаос в Европа от петролни магнати и въглищни индустриалци.

Всъщност, журналистически разследвания показаха, че някои от тези движения са щедро финансирани от богати наследници на нефтени фамилии като Гети, например. Има изключителна ирония във факта, че внучка на индустриалеца и колекционер Жан-Пол Гети, известен и със страстта си по изкуството, дава пари на организации, които оскверняват изкуство в името на борба срещу индустрията.

Обилно платената вандалщина придобива очертанията на социална епидемия. В края на тази седмица поредните климатични радикали атакуваха поредния вечен шедьовър - "Момичето с перлената обица" на Йоханес Вермер от 1655-а година. Кадрите показват двама мъже, които приближават великата картина, а единият от тях пробва да залепи бръснатия си череп за стъклото, защитаващо платното. Другият залива другаря си с някакво гъсто пюре и започва да говори несвързани неща.

Снимка: Getty Images

И двамата носят тениски с надпис Just Stop Oil. Какви времена само. Преди петролните магнати финансираха музеи и плащаха милиони за велики картини. Днес техните анти-петролни наследници дават пари за оскверняването на тези превъзходни произведения на изкуството. Наречете го морална инверсия или дори морална мутация, но резултатите са печални.

Прави впечатление, че посетителите и охраната не успяват да реагират адекватно в първите минути. Има усещане за нормализация на процеса. Скоро сигурно ще има дори очакване. Създава се съспенс. Коя следваща световноизвестна картина ще бъде похитена от климатични вандали. Въпрос на време е някой да се добере до "Мона Лиза" в Лувъра.

За щастие тези шедьоври са зад защитно стъкло. Но щети пак има. Рамката на нападната миналата седмица картина на Клод Моне е повредена и според служители на галерията за реставрирането ще трябват десетки хиляди евро. Съвсем скоро някой от тези младежи ще се самозабрави и ще направи нещо наистина непоправимо. Какво правим тогава като общество? Като цивилизация? Какво е Западът без своето наследство, без великите книги, картини, пиеси, класически произведения, образи и идеи?

Създава се и неприятното усещане за съпричастност на всички институции. Нито един от тези екстремисти не е спрян преди да се доближи и залепи за картината. Преди да я залее с картофено пюре или доматена супа. По време на нападението срещу "Слънчогледите" на Ван Гог чакаха и приятелски настроени медии, готови да заснемат момента и да го направят вайръл сензация.

Снимка: Getty Images

И защо тези организации избират класики от миналото? Ван Гог, Вермер и Клод Моне са последните гении, които могат да бъдат обвинени в лобиране за петролните рафинерии, например. Така и така сме се отклонили по отсечката на фарса и абсурда - защо никой не атакува спорното като качества, но богато рекламирано съвременно "изкуство". Говорим за инсталации и пърформанси. Може би защото самите "климатични протести" са форма на арт пърформанс. Една постмодерна инсталация по отричане на красотата и естетиката.

Тези организации канят пълна дискредитация. Никакви реални каузи за околната среда или климата не могат да бъдат поддържани през терор върху изкуството или движението по пътищата. Цялата идея се нуждае от смирение и драстична корекция на курса. Преди да е станало твърде късно.