17-11-2017 20-11-2018

„Вие сте на ход“ и спомени за Министерството на смешните походки

Шах ли играят или паднаха в шахтата?

12:32 | 23 март 2024 2 3190 Снимка: iStock by Getty Images/Dir.bg

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Един от великите скечове на "Монти Пайтън" се казва "Министерството на смешните походки" и в него иначе сериозни по гримаса и облекло чиновници се опитват да се надскочат и надцакат с колкото се може по-кретенски начини на придвижване. Цялата цел на тази институция е да се изобретяват и изпробват все по-нелепи и ескалиращо непрактични походки, които първоначално влизат в драстичен контраст с привидно протоколната ведомствена естетика, но в един момент я изпълват със съдържание. Така "Монти Пайтън" майсторски рисуват степента на бюрократична излишност - абсурдът започва като комично отклонение и се превръща в протокол. Затова и министерството не е просто с хора, които понякога ходят смешно, а е изцяло посветено на смешните походки.

За този скеч някак си ни напомниха политическите сюжети в България от тези дни. Нямаме си (засега) точно Министерство на смешните походки, но май разполагаме с правителство на исканото извинение, коалиционно заверено от междупартийно замеряне с репликата "Вие сте на ход". Двете официални части на така наречената сглобка са ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Обещаната ротация нещо им приседна и не могат да се разберат. Дават странни вечерни пресконференции и общуват през медиите, докато все пак уверяват, че разговарят и извън камерите. Доверието между тях ту се срива, ту вратата пак остава отворена и се канят на прословутата маса на преговорите. Горката мебел, ако питате нас.

Мария Габриел върна изпълнен мандат и прочете имена на министри, за които от ПП-ДБ възмутено казаха, че не са съгласувани с тях. Асен Василев я нарече "красивото лице на мафията" и от ГЕРБ поискаха извинение. Самата Габриел дори поиска извинение не толкова за себе си, а за всички жени. Сега остава Василев да излезе и да каже, че не е говорил за всички жени и да поиска той извинение, че му се слагат думи в устата.

С тези извинения се сетихме и за сеира "#Извинисебе" покрай изцепките на Сидеров и "Атака" от златните за тях времена, преди Волен да стане "контент криейтър" за TikTok.

Но търпението ни към детинските маневри на хората с официална власт започна да се топи като лед в Сахара с взаимното им подканяне да направят ход. Шах ли играят или паднаха в шахтата на пълното незачитане на обществените нагласи и игнориране на невероятно крехката природа на управлението си?

Първо едните призоваха другите в официална позиция с "Вие сте на ход". После те отвърнаха със същото. Малко като онези детски сблъсъци, в които едното хлапе казва: "Ти си тъп", а другото го затапва с "Не, ти си тъп". Ако хлапетата са особено бавни това продължава с "Не, не - ти си тъп!" и така до първия шамар от по-голям брат, сестра, родител или всеки, имал лошия късмет да слуша инфантилно повтаряне на едно и също нещо без развитие.

Малко прилича и на пиеса на абсурда. Вместо "В очакване на Годо" имаме "В очакване на ротацията". Или пък на извинението. Извинете ни, но нямат извинение. И на този етап е трудно да си представим ход, който да върне дори фрагмент от солидността, подобаваща на официално овластени мъже и жени.

Единият сюжет е, че искат максимално силно да демонстрират на партийните си ядра, че наистина не се понасят, но в същото време да не чупят сглобката окончателно. Да отидат до ръба на пропастта и в последния момент да се завърнат с танцова стъпка и вече съгласуван мандат. Друг сюжет диктува, че това е просто взаимно изнудване, което може да отврати хората, но те какво ли вече не са виждали и от какво ли не са се отвращавали. И след това изнудване все пак може да се стигне до продължаване на взаимното управление, пък после да се разчита на къса памет. Политиците рядко вадят късата клечка, разчитайки на късата памет на хората и това вече е камък в градината на вторите.

Трета хипотеза разгръща аргумента, че границата е мината, сглобката е разглобена, пастата е извън тубата и връщане вътре няма. Сега битката е само за убеждаване на медиите и електората, че другият е виновен. Затова и взаимното подканване с "Вие сте на ход". С други думи - вие скочете първи, после и ние.

Четвърта линия на разсъждение приема всички останали като валидни, но идва със заключение, че вече няма значение, защото цялата ситуация е дълбоко несериозна и наистина сме някъде в предверието на Министерството на смешните походки.

Частите на сглобката сякаш са се вдъхновили от риалити програми или сериали, в които епизодите свършват в напрегнато очакване да се разреши сложен битов конфликт, но чак следващия път. А дотогава - реклами. Епизодите при политическите актьори са изненадващи пресконференции, връщане на мандати и партийни позиции тип "Който го вика на себе си го вика". Направо цялата политическа класа ни връща в онези хлапашки игри. Но тогава никой не е очаквал, че като се върнем със скъсани дрехи и "геройски рани" след търчане и скачане пред блока или в парка, от нас ще се очаква да разпределяме адекватно милиарди бюджет. Дори домашните трудно си пишехме. Но поне минавахме класовете, а тези сега се държат като повтарячи.

Очакваме следващите части на пиесата и се надяваме да няма съвместна пресконференция, на която всички замесени да се засмеят с думите: "Ха-ха, хванахте ли се? Всичко е шест, но трябваше да ви пробваме" И после да си сравнят смешните походки като в онзи скеч.

ИЗБРАНО