#Можете ли да си представите протестите от последните години, националните празници, Европейското по футбол или изборите без преките включвания на репортерите, прекарващи повече от 24 часа на крак? Живите връзки и преките включвания са не просто част от магията на телевизията, но и един от основните белези на обективността в медиите.
Може би тенденцията е градският човек все по-малко да гледа новинарски блокове от дивана у дома...
Може би е твърде вероятно телевизиите скоро да пренесат предаванията си основно в социалните мрежи...
Въпреки това зрителят винаги ще търси преките включвания и живите връзки в сюблимните моменти, защото именно те показват част от картината от мястото на събитието и защото само така може да се изгради собствено мнение за случващото се, без да се налага да присъстваш на всяка цена.
Oще снимки от историята на BBC и медиите ВИЖТЕ ТУК >>>
Първото външно излъчване по телевизията BBC е направено от Франция на 27 август 1950 г. за един час. Ричард Димбълби представя на живо Хотел де Вил в град Кале и проследява цялата програма на местно тържество и развлечения.
Техническото предизвикателство е предаването на сигнала на 155 мили до Лондон на 4 етапа - от кулата на кметството в Кале до покрива на сградата на Лондонския университет. Оттам по кабел сигналът е пренесен до Александра Палас и разпространен към мрежата. Успехът на предаването полага основите на европейската телевизионна мрежа и големи конкурси, като Евровизия, например!
Събитието - първата жива връзка, има за цел да почете 100-годишнината от първото трансгранично телеграфно съобщение. По време на прякото включване зрителите на BBC виждат празнуващите в един град, все още опустошен от войната.
Обръщаме специално внимание на емблематичния водещ и журналист на BBC Ричард Димбълби - абсолютен иноватор в телевизонерството, известен с шегата за спагетите, която "сервира" на зрителите си на 1 април,7 години след това историческо пряко включване. Водещият на предаването "Панорама" по BBC поставя началото на една техника, която се оказва много ефективна и ред компании препдриемат подобни действия. Господин Димбъли пуска двуминутен репортаж за "отглеждането и брането" на спагети в Швейцария. Дотогава такива шеги по телевизията не е имало и зрителите гледали "реални" кадри как работници берат спагети от дърветата. Накрая видеото завършва с думите:
"Няма такова нещо като домашно отглеждани спагети".
Може би това е едно от първото доказателство за влиянието, което телевизионните медии имат над обществото. Показаните кадри са били измислица, но след като очите са ги видели, ръцете искат да пипнат. Стотици са се обадили в BBC, за да попитат как да отглеждат спагетени дървета в домовете си.
Отговорът на медията бил:
"Вземете щипка спагети, сложете ги в доматен сос и чакайте".
Шегата на Димбълби си остава един от най-великите медийни номера правени някога и водещият за втори път оставя автограф в историята на телевизията.
Ако сте жител със стабилни граждански позиции, със сигурност осъзнавате колко голямо е влиянието на телевизията. И вие също сте се интересували в даден момент от централната емисия новини - за да видите с очите си какво се случва там точно в момента!
Сюблимните моменти обикновено са есенцията на живите връзки. До голяма степен те показват реална ситуация, но имайки едно наум, че това е само част от картината. Често живите връзки предлагат забавни моменти, като всички онези зевзеци и шегаджии, наобикалящи репортерите щом видят камера и правещи "фото бомби" с физиономии и знаци.
Ако сте гледали финала на Европейското първенство по футбол тази година, със сигурност сте попадали на жива връзка след победата на Италия. Не може да сте пропуснали моментите, в които превъзбудените фенове обграждаха командированите журналисти, пяха, танцуваха и поздравяваха зрителите на италиански!
Опитайте се да си представите дали финалът щеше да бъде съшият, без усещането? Ако не бяхме видели тази екзалтация? Може би някои от зрителите са настръхвали от необузданата радост на италианците, защото няма нищо по въздействащо от това да видиш с очите си истинско, бурно щастие!
Директорът на BBC в Алексндра Палас позира пред първата цветна камера на телевизията
Снимка: Getty ImagesПредставете си протестите на жълтите павета без включванията в централните новини от мястото на събитието?
Единственият вариант да си представите какво се случва там е ако присъствате.
Всичко останало - фотографии, интервюта в печатните медии, телевизионни монтажи, носят макар и малко зрънце манипулативност. Манипулативността се съдържа не само в перото на всеки един пишещ заради естествената му субективност, но и в погледа на всеки един монтажист, подреждащ кадрите за покритието, редуващ репликите (т.нар. синхрони) на записаните лица...
Журналистиката винаги е била субективна до някаква степен, въпреки самоотвержените ѝ опити и вечните претенции за субективност...
Именно тук живите връзки дават своето отражение на възприятието. Би било трудно да си представим градската среда без преминаващите коли на телевизионерите - големите бели бусове, снабдени със сателити на покривите. Това са подвижните телевизионни станции. Обикновено те са с обособени помещения като техническа апаратна, видеорежисьорска маса и работни места за видеозапис и звукозапис. Без тях живата връзка би била мираж.
Използването на такива ПТС е свързано с по-големи финансови възможности на телевизионната компания. Те са скъпи съоръжения и за по-малка телевизия е по-изгодно да купува програми.
ПТС са правени през 70те години и у нас в БНТ, с доставена апаратура от Германия и Великобритания.
Естествено, за големите телевизионни компании в богатите държави притежаването на такава ПТС в парка си е въпрос на престиж и там не се поставя въпрос за изгодността от нейното присъствие. ВВС обаче е обществена телевизия. Такива ПТС има и в обществените телевизионни компании на Германия, а вероятно и във френската държавна телевизия. Обикновено амбициозните технически дирекции на повечето телевизионни компании използват някое голямо международно събитие, което се финансира със средства от организаторите, за да получат средства и поръчат подобна мощност.
И докато в модерните времена преките включвания и връзките са въпрос на имидж и благосъстоятелност на медиите, в миналото те са били прозорец към света. Като онзи момент през 1950 година, когато десетки англичани са гледали с интерес какво се случва в град Кале, Франция и са очаквали поредната цветуща реплика на култовия Димбълби, коментираш шествието, речите и презентациите. Репортерът Алън Адир интервюира местни фигури от политическия и обществен елит, а останалата част от програмата включва песни, танци, и гимнастика от местни групи. Звездният момент е кулминацията с фойерверките.
НАЙ
Здравословен живот в града: Как да предпазим сърцето си
От приятел до колега: Оригиналните подаръци за Коледа са само на ръка разстояние от магията
Ресторант Floret разкрива тайните на виетнамската кухня
Натали Трифонова: Интелигентните разбират, че няма връзка между красотата и ума
Книгата на Слави Панайотов the Clasher, която разказва нечувани легенди