#Толкова сме ядосани и припряни понякога, залисани в собствените си чувства, че не усещаме как минават дните, не забелязваме най-хубавото, което обратно на клишетата, всъщност е видимото за очите.То е на всяка крачка по малките софийски улички... Потвърждавам тези свои думи чрез една отдавна отлагана разходка.

В ръката ми е Samsung Galaxy S22 Ultra, който ме накара да ви разкажа истории, които не съм споделяла с никого -  за приятелите, които намерих на улицата, за закътаните пространства, малките кафенета и виртуозните кулинарии на София, които се крият зад ъгъла. В поредица от материали в рубриката "Улови животът", заедно с новия ми високотехнологичен приятел ще ви представя някои от най-специалните за мен кътчета на столицата, в която ме отведе съдбата преди близо 20 години. Лични разкази в снимки, които свързват миналото, настоящето и бъдещето! Животът през камерата на Samsung Galaxy S22 Ultra е по-цветен, по-ярък и по-вълнуващ - повежда ни през миналото, от което бягаме, настоящето, в което крачим и бъдещето, към което искаме да продължим... Всичко започва от улица "Шипка"...

"Къде ги намираш тези твои приятели", често ме пита майка ми по телефона, когато ѝ се обаждам да ѝ разказвам как минават дните ми в столицата. Да се преместиш от Варна и морето в София си е сериозно решение. Всичко за мен започва от улица "Шипка", защото... точно там бях разпределена за първия си кандидат-студентски изпит в Софийския университет. Ректоратът.

Oще снимки от разходката вижте тук >>>

Оттогава до сега обожавам разходките на улица „Шипка“. Оттам започват първите ми уверени стъпки в живота. Още помня усещането след изпита. Вървях по малката павирана уличка с баща ми, който ми бе купил вестник рано сутринта и беше твърдо решен да ме води на обяд в 11. Буквално исках да се сгуша в анонимността и уюта, с който тротоарите на "Шипка", сградите - повечето от които, културни паметници, ме посрещаха. Сянката на зелените дървета ме прегръщаше и ме повеждаше за ръка в един друг свят – на отлежала столична романтика, на живи градски картини и сладовкусни аромати, които събуждат всички сетива.

Двадесет години по-късно, въоръжена със Samsung Galaxy S22 Ultra, вървя по същата улица и усещам същите "Радини вълнения" - всепоглъщаща, градска атмосфера, която продължава да ме изкушава да вървя бавно надолу, наблюдавайки, скрита в собствените си мисли. Ще ви покажа през камерата на телефона спомени от реален живот, които малко или много са оставили отпечатък в съзнанието ми, щом още ги помня. За разлика от Варна, където рядко можеш да се запознаеш с някого просто така - на улицата, в София се случиха точно по този начин много от безценните ми познанства... 

В съзнанието ми изплува една от първите ми странни срещи в задния двор на Университета. Вече бях приета и точно си бях направила абонамент в Библиотеката на Ректората – вътре наистина е като в Хогуортс (бел.ред. - училището за магия и вълшебства от поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг). С високите си тавани и кръглата остъклена рецепция в средата, с поетичния аромат на стари книги и пожълтяла хартия, в цялата тази сграда има нещо от забравеното, минало, което те дърпа, за да ти разкаже.

Та, излизам от библиотеката с няколко мега тежки книги, които не се побират в декоративната ми раница, и на една от пейките виждам високо момче, със светлосиня карирана риза, седнало в доста отчаяна поза на една пейка (разбирайте с леко сведени рамене, единият крак свит в коляното, а другият протегнат лежерно) и гледащо някак особено в празна, пластмасова чашка. Подминавайки го, той ме поглежда и забелязвам, че очите му са огромни, сини и леко зачервени в долната част, точно под клепачите. Заприличва ми на съседа и близък приятел от детинство в момента, в който го изпитаха по география. Извадиха го на дъската и той се разплака пред целия клас, защото не си знаеше урока. Винаги съм се чувствала неудобно пред момчета, които плачат, защото не намирам какво да кажа в подобна ситуация, та се надявам и този да не го направи. Той, обаче, се втренчва в мен, а аз направо ще изпусна книгите си от притеснение – усещам ги как натежават в ръката ми и ловко ги застопорявам под мишницата си с другата. Ето, чувам го, че ще ме пита нещо:

„Може ли един въпрос?“

Как пък не? Дано да иска да го упътя нанякъде, мисля си аз. Не познавам добре София към този момент.

„Така като ме гледаш – как ме намираш?“

Ударен въпрос! Ако на вас непознат ви зададе такъв въпрос, как бихте отговорили? Аз казах:

„Така като те гледам, нищо ти няма външно. Какъв отговор търсиш?“, контрирам, за да се ориентирам.

„Търся себе си“.

"Намери кого да питаш. Най-загубеният човек на улицата".

Прихвам да се смея и му пожелавам приятно търсене. Виждам, че почти разплаканите му очи замижват, докато лицето му се разтяга в широка усмивка. Става му смешно. Вероятно и вие сте срещали по улицата плачещи хора. Не ви ли се е искало да ги попитате какво им има и да ги успокоите? Минавайки по улица "Шипка" всеки път се сещам за това момче и се чудя защо беше плакал. Вероятно е разбито сърце. Няма да разбера. Тогава нямаше модерни смартфони като Samsung Galaxy 22 Ultra. Нямаше и Фейсбук. Тогава имах Samsung C520 - т.нар. дамско бижу и нямах камера, с която да го снимам. Мисля си колко са напреднали технологиите в момента и колко ни помагат в комуникацията.

В ръката си държа телефон, с който мога да снимам цял филм! 

Даже документален филм мога да снимам  - с функцията macro! Мога да изследвам Луната с този модел, разбирате ли? (Ще ви докажа нататък!) Възможностите за приближаване те доближават 100 пъти по-близо до действието или обекта, камерата на Galaxy S22 Ultra е не само най-мощната на Samsung, но е и най-умната.

Всъщност магията на този телефон е именно камерата! Сочен е за най-добрия телефон за нощни снимки! Това, което прави впечатление е, че шумът на кадъра е минимален! С революционните нови Nightography възможности на Galaxy S22 UItra като 2.4um пикселен сензор - най-големият пикселен сензор на Samsung досега, позволяващ на обективите на камерата да улавят повече светлина и данни, оптимизирайки светлината и детайлите на видеоклиповете. Менюто е опростено, така че веднага щом натиснеш иконката на фотоапарата, може да отидеш в менюто "Още" и оттам да избереш опцията "Нощен режим". Автоматичното кадриране на видеото гарантира, че камерата винаги заснема точно този, когото искаш, независимо дали това е един човек или десет, а малката кръгла точка ти показва къде трябва да е фокусът за перфектната снимка! 

Усъвършенстваният Super Clear Glass обектив помага да се правят по-гладки и по-ясни нощни видеоклипове без отблясъци, както ще видите на снимките по-долу.

Мога да напиша книгата си върху екрана с истинска писалка! Мога да си правя селфи без да се налага да пускам самоснимачката или да се виждам само до врата, за да натискам бутона - с писалката, от разстояние...

Казва се S Pen. Вграден е в корпуса. Това е най-бързият S Pen, който Samsung някога е създавал.

Интересното е, че със S Pen може да се пише и рисува по-естествено на просторния екран на S22 Ultra, a приложенията да се използват по нови начини. Писалката е супер лека и се движи точно и бързо по екрана. Новият модел стъпва върху опита на Note серията, като същевременно разкрива нови възможности потребителите да бъдат креативни и да свършат всичките си задачи. Тъй като съм била ползвател и на Galaxy Note - разликата между старата и новата писалка е забележителна - прецизността е все едно държиш истински химикал! 

Но да се върнем на разходката...

Обещах ви галактически преживявания, затова се отправяме към любимия ми социален клуб: Editori! Ударението е на "О", защото идва от италиански и означава "Редакция".

Колекцията на Editori е впечатляваща и лична - същински оргазъм за душата, в комбинация с тръпчиви, сладко-алкохолни комбинации и аромат на силно, италианско кафе!

Може да видите списания с невероятни снимки, мебели и интериор, който е любимото пространство на хора с вкус, бохеми, фотомодели и инфлуенсъри, попаднали в София! За да не остана по-назад, смятам да си направя няколко портретни снимки в Editori, защото няма как да изпусна възможността с новия Samsung Galaxy S22 Ultra!

В Еditori вече се чувствам като една от онези италианки от рекламите (или защо не като Моника Белучи!) и точно в този момент един остроумен въпрос ме шляпва по челото:

Абе, `що не взема да се вдигна и най-накрая да ида до Италия?

Градската архитектура и историческият поглед към нея винаги са ме вълнували, а в Editori можеш да научиш много - за съвременното изкуство в различните жанрове.

Моделът разполага и с ултраширокоъгълна камера и това позволява да обхванете в кадър почти всичко, което виждате пред погледа си.

За онези от вас, които разработват активно социалните си мрежи - това е модел за изключителни портретни снимки. Снабден с нови AI функции в портретен режим, Galaxy S22 Ultra е създаден, за да направи всяка снимка да изглежда професионална. Независимо дали потребителят е любител (скаран с техниката като мен) или професионален фотограф, Galaxy S22 Ultra предлага всички необходими инструменти, за красив кадър, всеки път. Предлага и ексклузивен достъп до приложението Expert RAW, което включва разнообразен набор от инструменти за редактиране още по време на заснемане с камерата. Те осигуряват изживяване като при DSLR камера и позволяват на потребителите да държат всичко под контрол и да изразяват креативността си. С възможността за запазване на снимки в RAW формат до 16 бита, можеш да управляваш начина, по който обработваш фотографии, на базата на повече данни от изображенията. 

Вървейки по улицата "Шипка", подминавам познатите стари къщи: Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил Ботев (№23), построен по проект на арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков, Посолство на Швейцария на №31, едно от най-старите училища в София - със стилна ограда от ковано желязо, 38 ОУ „Васил Априлов“, Къщата на Васил Чекаларов,  къщата на арх. Георги Фингов, построена през 1907 г., къщата на Смедовски (№44) и точно преди къщата на Васил Чекаларов (№52)...

На "Шипка" 48 се намира "Editori"!

Всичко това не съм научила наизуст, а просто го проверих в телефона си. Чрез Street View на Google Maps, който е и любимият ми трик, за да не се изгубя дори по улицата, която познавам най-добре (уж) в София. Toчно така разбрах, че Посолството на Италия в България също се намира на ул. "Шипка", на номер 2.

Вече започвам да си обяснявам откъде идва целият този италиански привкус на района!

И няма нищо случайно, защото в ушите ми изведнъж зазвучава италианско парче! Когато се разхождам из София винаги слушам музика! Затова и ако ме срещнете някъде, няма да ви чуя ако викате зад мен! Потупайте ме по рамото! Правя същото и с новия Samsung Galaxy S22 Ultra -  ползвам YouTube Premium. Песента, която зазвучава случайно от плейлиста ми е...Parla Piu Piano на Джани Моранди. Някак си ѝ отива на улица "Шипка" този италианския дух. Минавам покрай стария ксерокс, където разпечатвахме курсовите си работи в последния момент и копирахме лекции едни от други и се сещам за още хиляди истории...

Някак не съм оценявала достатъчно тази уличка!

След лекция се събирахме някъде да пием кафе и да обсъждаме предстоящите изпити. Тогава това бе най-сериозният ни проблем. Особено изпитът по "История на Балканите", на който не е явих първия път, от страх. После го взех, че и магистратура по "Международна журналистика" изкарах и твърдо съм решила, че това е повод да се почерпя с коктейл. Твърдо решена съм да ви направя и снимка, защото една от любимите ми опции в менюто на новия Samsung Galaxy S22 Ultra, след режима на нощни снимки е "Храна". Така се казва и повярвайте много е полезно, особено ако сте фенове на добрата кулинария! 

Както ви казах, моите познанства се случват на улицата!

Затова не бива да ви учудва тази история: Влизам в Editori, мястото толкова ми харесва (коктейлът също!), че решавам да се запозная с управителката, за да поговорим за интериора. Изпуснала съм я за секунди, казват ми, и разочаровано напускам заведението... Решавам, че от тази емоционална разходка съм огладняла и имам невероятен късмет - само с един завой (пълен ляв) вляво в края на "Шипка", се оказвам на "Проф. Асен Златаров" 24 - италианският ресторант "Ла Пастария Шипка". Няма нищо нагласено, просто района е Viva Италия! в малката, в сравнение с Рим, София. 

В този ресторант има всичко - от оригинални пасти "Карбонара" и "Болонезе" до френско петле! Не пропускайте и брускетите! 

Сигурно си мислите: "Тая толкова е гладна, че забрави да доразкаже историята от Editori". Историята си е от улицата. След като едва ни намират маса, защото всичко е с резервации, при нас на няколко пъти за запалка идва жена, която ми изглежда позната. На третия път се обръща директно към мен: "Вие сте ме търсила преди малко! В Editori!".

"Да, така е, а вие ме намерихте на съседната улица!". 

Италианският ми ден в София приключва с Лимончело !

И в Соренто, и в Амалфи се носят легенди за производството на лимончело. На брега, например, историята разказва, че богатите семейства на Соренто в началото на XX в. никога не са позволявали на именитите им гости да пропуснат да опитат вкуса на лимончелото, направено по традиционна рецепта. В Амалфи има и такива, които твърдят, че ликьорът има много древен произход, почти свързан с отглеждането на лимони. Някои казват, че лимончело е бил използвано от рибари и фермери сутрин за борба със студа още по време на нашествието на сарацините. Други смятат, че рецептата е родена в манастир (като Гранд Шартрьоз във Франция), за да радва монасите между една молитва и друга. Все пак това са само хипотези... Въпреки всичко, чувствам се една идея "именита", след като се оказва, че напитките са комплимент от бара. 

Всъщност разходката по ул. "Шипка" все още е моята емоционална буря, почти като тази, която последва няколко минути след като се прибрах. Успях, обаче да ви снимам Луната, малко преди това! Защото не забравям обещанията си, така както и уличните си истории от София. 

За следващия материал ви обещавам още нещо - да ви покажа защо един поет е казал: "Най-хубавите си дни прекарах нощем!". Предстои среднощен гастрол, а аз - придружена от Samsung Galaxy S22 Ultra!

Ариведерчи! 

*Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung България.

Автор: Кристина Димитрова

Снимки: Кристина Димитрова/Александрина Дерменджийска

РМ: Йорданка Блажева-Вълчева