17-11-2017 20-11-2018

„Коварни улици“ на половин век – Скорсезе, Стоунс и митологичното мъжество

Как ставаш лидер или "човек на място"? Как балансираш между вродената си агресия и също толкова изконната нужда да закриляш?

09:32 | 29 април 2023 0 13905 Снимка: IMDB

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #screens

#Преди 50 години младият и напълно неизвестен тогава Мартин Скорсезе събира своите приятелчета Харви Кайтел и Робърт Де Ниро и заедно поднасят на публиката едно едновременно дивашко, хумористично и романтическо изследване на идеите за мъжеството, насилието и отговорността. Заглавието е "Коварни улици" (Меan Streets) като на български език през годините се използват още преводните варианти "Жестоки улици" и "Опасни улици".

Днес този първи наистина авторски игрален филм на Мартин Скорсезе е широко познат и обсъждан като седемдесетарска класика с огромно влияние върху няколко поколения зрители и творци.

През 1973-а публиката не е подготвена за такава естетическа и идейна авантюра в компанията на няколко млади мъже в мафиотска среда, които изграждат идентичностите си по коварните улици на "Малката Италия" в Ню Йорк.

На фона на музиката на "Ролинг Стоунс"

Това е филмът, от който започва легендарната любов на Скорсезе към мелодичните и секси рок откровения на Джагър, Кийт и компания. И до днес в средите се носят разкази как по това време Скорсезе толкова е искал да включи Jumpin' Jack Flash на Стоунс във филма си, че "прахосал" солидна част от иначе мизерния дори за времето си бюджет от 500 хиляди долара за правата. Спокойно може да кажем от дистанцията на времето - заслужавало си е. Днес те са най-добри приятели, режисьорът е включвал парчета на "Ролинг Стоунс" в почти всичките си филми на съвременна тематика, а преди петнадесет години направи и цял музикален документален хит от два техни концерта - Shine a Light.

"Коварни улици" не ни среща със завършени професионални престъпници, както това правят следващите шедьоври на Скорсезе "Добри момчета" и "Казино". Но точно тук се поставя основата. Харви Кайтел и Робърт Де Ниро са добре облечени млади мъже, които обитават гангстерската екосистема на "Малката Италия" и търсят себе си. Или може би просто си търсят белята. "Коварни улици" балансира естествено и ненатрапчиво между ранните религиозни и екзистенциални идеи на Скорсезе и чистото развлечение с история от улиците, пълна с "тарикатски" сцени на каданс, разкошен рок и запомнящи се диалози. Много преди Тарантино, точно Скорсезе изведе на преден план харизматичните костюмирани гангстери като тотеми на стила и онова усещане за "готиност". Или ако предпочитате "печеност".

Измъчван от католическа вина и желание да бъде човек на място, персонажът на Кайтел е раздвоен и разтроен от чувството за дълг, незаконния бизнес и проблемното си приятелство с "Джони Бой" - постоянно създаващият проблеми за себе си и близките си хулигански образ на младия и почти неразпознаваем тук Де Ниро.

Скорсезе ни запознава с компания от жадни за живот и доказване млади мъже в опасна среда, с които мнозина тогава се идентифицират.

Мартин Скорсезе по време на дискусия за филма "Жестоки улици"

Снимка: Getty Images

Но не само тогава

Има нещо дълбоко и непреходно в начина, по който Скорсезе и неговият близък приятел и съсценарист Мардик Мартин изграждат противоречивия архетипен образ на мъжа на кръстопът. Как ставаш лидер или "човек на място"? Как балансираш между вродената си агресия и също толкова изконната нужда да закриляш? Какво правиш, когато видиш, че твой близък приятел от детинство е поел по смъртоносната спирала на разрушението? Персонажът на Кайтел желае уважението на околните, иска да вразуми взривяващия пощенски кутии и дължащ пари на все по-опасни хора "Джони Бой", чуди се как неговата специфична среда ще реагира на увлечението му по тъмнокожа танцьорка и търси просветление в красивия интериор на църквата. Извън храма, той е в света на схемите. Свят, обитаван и обожаван от цялата му костюмирана задруга - младите "бизнесмени" на "Малката Италия". Единият държи бар и тигър в клетка в "задната стаичка". Още един символ на мъжеството и опасността.

Скорсезе снима всичко това по смел и визуално опияняващ начин. Дори с малко пари той успява да създаде убедителен разказ, пълен с визуални чудесии. Редува "Ролинг Стоунс" с италиански класики и опери, за да подчертае и митологичната, древна природа на въпросите за мъжеството. Както и връзката си със страната на неговите предци, разбира се.

Но "Коварни улици" упражнява визуално влияние отвъд итало-американския микрокосмос

Тук се борави с универсални кодове. Младите мъже гледат и искат да прекарат още време в тази компания. Да намерят и те вратовръзка като на "Джони Бой", да участват в невероятно забавно заснетия бой в билярдната зала. Тук Скорсезе поставя квартално меле без никакъв идеализъм и мачизъм - младите мъже не могат да се бият, удрят се непохватно, бутат се, дърпат се, стават за смях. И всичко на ироничен музикален фон от "Please Mr Postman" на The Marvelettes. Те не са екшън герои ала Арнолд и Слай от 80-те или супергероите на днешната "Марвел" епоха. Но искат да са мъже. Това, което стават със сигурност е част от пантеона с легендарни филмови образи.

"Коварни улици" е носталгично приключение, което отлежава като първокласно питие и добавя нови нюанси с всяка дегустация. Петдесет години след премиерата си, този филм е здрав, прав и като нов.

ИЗБРАНО