#Борсово търгуваните и договорните фондове са едни от най-популярните инструменти за индивидуални инвеститори. Удобни и достъпни са, тъй като дават възможност за натрупване на инвестиции дори с малки суми или периодични спестявания, като в същото време спомагат и за постигане на добра диверсификация на сравнително малък портфейл.
Преди време коментирахме въможностите за инвестиции с малки суми и там също маркирахме тези два типа инструменти. Тук ще ги разгледаме в малко по-голям детайл.
Борсово търгуваните фондове (ETF), както името подсказва, се търгуват на т.нар. официален пазар - на фондова борса. Например, на борсите в Лондон, Франкфурт, Ню Йорк, Сингапур. Или пък в София. Дяловете от съответния фонд се търгуват свободно като акция на борсата, на която инструментът е регистриран.
Борсово търгуваните фондове се появяват през 90-те години като индекс тракъри. Днес разнообразието от подобни инструменти на световните борси е огромно - давайки възможност на индивидуалните инвеститори да получат достъп до пазари и активи, до които преди не са имали такъв.
Сред най-популярните са ETF-ите, които следват определени индекси. Те притежават същите ценни книжа в същите пропорции като даден борсов индекс - напр. S&P 500 или Nasdaq Composite на американската борса, немския DAX, българския SOFIX и др. Когато съответният индекс се покачи, т.е. цените на по-голяма част от акциите в него се повишат, се качва цената и на фонда, който го следва. Инвестицията в подобен инструмент е добра възможност за диверсификация - дори с малка сума можем да получим експозиция към целия пазар и палитра от много на брой отделни емитенти, при това със значително по-малко разходи.
Други борсово търгувани фондове могат да следват цената на определен физически актив - например, злато, сребро, природен газ, петрол, пшеница, стомана и др. Ако искаме да инвестираме в благородни метали, е лесно да го направим с физическа покупка на актива. Когато става въпрос за индустриални суровини обаче, достъпът до тези пазари за непрофесионалните инвеститори е възможен именно благодарение на финансовите инструменти, следващи движението на цените на тези суровини.
Борсово търгуваните фондове също могат да следват движението на определен клас активи - например, високодоходни корпоративни облигации; дивидентни акции и пр. Или пък на инструменти с конкретен икономически фокус - напр. акции на зелени компании или пък на компании от сектор здравеопазване и пр.
Договорните фондове (познати още като взаимни фондове) представляват колективни инвестиционни схеми, управлявани от специализирани лицензирани компании. Тук инвеститорът закупува дялове директно от фонда. Срещу своята инвестиция той получава пропорционален дял от портфолиото му, а с набраните средства фондът има възможност да закупува нови активи.
Договорните фондове, освен инвестиционен фокус, в своите основни документи дефинират и нивото на риск, с което е свързана стратегията им - консервативен, балансиран или високорисков. Над 140 са лицензираните от български управляващи дружества договорни фондове, а през някои управляващите дружества и търговски банки могат да се закупят и фондове на големите европейски асет мениджъри. Стандартно минималната инвестиция в такива инструменти е 100 лева или евро, което ги прави удобни за ежемесечни покупки.
Договорните фондове се котират на т.нар. първичен пазар. Т.е. дялове от тези фондове се издават и изкупуват обратно директно при фонд мениджъра на инструмента. Цената както за покупка, така и за обратно изкупуване, се определя всеки ден по текуща оценка на активите, които фондът притежава в портфолиото си.
А какво притежава фондът? Финансови инструменти, закупувани и управлявани съгласно инвестиционния му фокус. Всеки договорен фонд при създаването си дефинира своя мандат и инвестиционна политика. Така например, един фонд може да има за цел инвестиране в акции на компании с голяма пазарна капитализация от развитите пазари. Друг може да е насочен към държавни облигации, трети да инвестира в компании от определен икономически сектор или териториален обхват. Доста прилича на това, което разказахме за борсово търгуваните фондове, нали?
Нека разгледаме някои по-специфични характеристики на договорните и на борсово търгуваните фондове.
Покупка и продажба на дялове
Борсово търгуваните фондове могат да бъдат купувани и продавани по всяко време през борсовата сесия на пазара, на който са регистрирани за търговия. За да се случи сделка, трябва да се срещнат поръчките на продавачи и купувачи. Инвеститорът подава своята поръчка през инвестиционния посредник, управляващото дружество или брокерската платфора, през която търгува. Цената се определя както от динамиката в търсенето и предлагането на борсата, така и (най-вече) от движението на подлежащия актив - напр. борсовия индекс или цената на суровината, която ETF-ът следва.
Когато искаме да закупим дялове от договорен фонд, това става чрез издаване на нови дялове при управляващото дружество на фонда. Т.е. с нашите средства се увеличава броят дялове в обращение. Обратно, при продажба на практика се изпълнява т.нар. обратно изкупуване, с което намалява броят дялове в обращение. Фондът е длъжен да емитира и изкупува обратно дяловете си по дневни котировки - те се определят от оценката на активите, които фондът притежава в своето портфолио към съответния момент.
Борсово търгуваните фондове също периодично могат да увеличават своите дялове в обращение, като този нов пласмент се случва през специализирани посредници, които купуват новата емисия от фонда (на т.нар. първичен пазар), след което я пускат към индивидуалните инвеститори на борсата (вторичен пазар), поддържайки по този начин котировки за търговия.
Активно и пасивно управление
Пасивно управляван фонд означава, че неговата задача е да следва максимално близо съответния индекс или клас актив. Няма човешка намеса в решенията за покупка или продажба на позиция във фонда - действията се определят единствено от пазарното движение на въпросния актив.
При активно управляваните фондове екипът на фонд мениджъра анализира и взима активно решение как да построи своето портфолио в рамките на инвестиционната тема (фокус) на фонда. Идеята е да се използват различни пазарни стратегии, така че фондът да се представя по-добре от пазарния си бенчмарк, да има по-малка волатилност или пък да диверсифицира по-добре риска при негативни пазарни сценарии.
Борсово търгуваните фондове са най-често пасивно управлявани (макар че има и активни). Техните портфолиа се публикуват ежедневно в сайта на съответния фонд мениджър, така че всеки може да проследи колко близо даден фонд следва пропорциите на подлежащия му индекс, например.
Договорните фондове могат да бъдат както пасивно, така и активно управлявани. Тази особеност е описана в основните документи на съответния фонд, свързани с неговата инвестиционна стратегия и профил. У нас по-популярни и разпространени са активно управляваните. Много често при активно управляваните фондове няма детайлна публична информация относно структурата и състава на портфолиото - това се приема като защитена от конкурентите информация, а публично се представят само най-големите по тегло позиции или пък процентно разпределение по класове, географски профил, валута или др.
Такси
Таксите можем да разделим най-общо на два вида: такси за управление и такси при покупка и продажба на дялове.
- Такси за управление.
Съществуването на всеки фонд, било то борсово търгуван или договорен, е съпътствано от разходи - по неговото административно обслужване, управление на портфолиото, за правни и регулаторни въпроси, за реклама и маркетинг и др. Голяма част от тях са фиксирани, поради което по правило колкото по-голям е един фонд, толкова по-малки като процент са тези разходи - икономия от мащаба. При фондовете на големите глобални асет мениджъри тези такси могат да са пренебрежимо малки.
Таксата за управление, както при договорните, така и при борсово търгуваните фондове, се взима от нетната стойност на активите на фонда на месечна или годишна база. Тя не се плаща директно от инвеститора и не дава директно отражение върху борсовата цена или дневната котировка, за да бъде усетена.
При договорните фондове обикновено годишната такса за управление е значително по-висока в сравнение с тази да борсово търгуваните, тъй като този тип фондове най-често са с активно управление. При активно управляваните фондове също така към тази такса може да има и т.нар. такса за добро управление (success fee), обвързана с постигнатите от фонда резултати.
- Такси за покупка и продажба.
При договорните фондове има допълнителни такси за покупка и обратно изкупуване, които се формират като процент от стойността и на практика увеличават цената при покупка и я намалят с определен процент тази при продажба. Много често таксата при продажба е нула след даден период от време на държане - напр. 12 или 24 месеца - с цел да бъде стимулирано по-дългосрочното инвестиране в инструмента.
При борсово търгуваните фондове такива такси на вторичен пазар липсват - цената се определя както от движението на подлежащите активи, така и от търсенето и предлагането на борсата. Колкото по-ликвиден е един инструмент, толкова по-тесен е спредът (разликата) между котировките за покупка и продажба. Тук обаче има други допълнителни разходи - свързани със самия достъп до борсовата търговия - брокерските комисионни към инвестиционния посредник, през който реализираме сделката, сетълмент разходите за трансфера на книжата.
Данъци
Когато говорим за данъчното облагане на доходи от търговия с борсово търгувани и договорни фондове, е важно да уточним типовете доход, които можем да получим от подобни инструменти. Те са най-общо два вида: печалба от продажба и получен дивидент.
Не всички фондове изплащат дивиденти - това е описано в проспекта и ключовите документи на съответния инструмент. Някои борсово търгувани и договорни фондове избират да не разпределят дивидент, а сумите от дивиденти и лихви, които получават от активите в своите портфолиа, на практика увеличават цената на дял. Т.е. те не се изпаряват и пак отиват в полза на инвеститора, но под форма на по-висока продажна цена.
Други фондове разпределят периодично натрупаните за своите инвеститори дивиденти - на 3, 6 или 12 месеца. В зависимост от юрисдикцията на регистрация, често дивидентите биват обложени с данък при източника и изплащани на получателя нетно. Ако със съответната държава имаме спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), второ облагане на този доход в България няма. В случай че данък при източника не е приложен или пък съответната държава няма СИДДО с нашата, у нас се дължи данък върху дивидента.
При продажба на дялове от договорни и борсово търгувани фондове има следните особености.
Договорни фондове, регистрирани от управляващи дружества от ЕС и ЕИО, са освободени от данък върху печалбата за български физически и юридически лица. При борсово търгуваните фондове водещ е пазарът на търговия. При инструменти, търгувани на регулиран пазар в рамките на ЕС, капиталовата печалба за български физически и юридически лица е необлагаема. Ако търгуваме с ETF на борсата в Ню Йорк, например, печалбата от такава търговия ще трябва да бъде обложена с данък от 10%. Тук е важно да отбележим, че гледаме не инвестиционния фокус на инструмента, а къде го търгуваме. Така например, може да инвестираме във фонд, следващ движението на най-големите азиатски компании, но търгуван на борсата във Франкфурт - печалбата от него ще бъде необлагаема.
За фирмите към необлагаемите юрисдикции се добавят и т.нар. еквивалентни пазари, описани в Закона за корпоративното подоходно облагане.
На какво да обърнем внимание при избор на инструмент?
Основните характеристики на договорните и борсово търгуваните фондове до голяма степен ни дават отговор и на въпроса за какво да внимаваме. На първо място, разбира се, е важно да уточним в какво искаме да инвестираме - какъв риск и волатилност можем да поемем, каква диверсификация търсим, какви са целите и хоризонтът на инвестицията.
Избирайки определен фонд е важно да се запознаем с неговите основни характеристики и ключови документи. Един от основните документи за индивидуални инвеститори е т.нар. Ключова информация за инвеститорите, където накратко са представени инвестиционната стратегия и цели, досегашни резултати и история, такси и комисиони и др. На сайтовете на своите емитенти фондовете дават информация също за текущото си портфолио - както споменахме, пасивно управляваните обикновено дават доста детайлни данни за разпределението си, докато активно управляваните по-често маркират най-важните характеристики.
Когато разглеждаме историческите резултати на един пасивно управляван фонд, бенчмаркът за "успех" е всъщност индикацията за това колко близо даденият фонд е успял да следва подлежащкия си актив - движението на дадения борсов индекс или цената на суровината, например. Когато фондът е активно управляван, можем да търсим информация за това колко по-добре се е справял този фонд и неговият екип спрямо пазара и даден пазарен бенчмарк според инвестиционния фокус.
*Този материал има само информационна цел и никоя част от него не може да бъде тълкувана като оферта или покана за сделка за продажба или покупка на финансови инструменти и/или професионален съвет, свързан с инвестиционно решение. Инвеститорите трябва да имат предвид, че миналите резултати не са гаранция за бъдещите резултати, а стойността на инвестициите може да се понижава или покачва, водейки като резултат до значителни загуби. Инвестициите в борсово търгувани и в договорни фондове не са гарантирани от държавен гаранционен фонд или с друг вид гаранция.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}