17-11-2017 20-11-2018

Как да говорим с децата за богатството?

08:20 | 14 ноември 2022 7 4246 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано #Светът на мама

Наталия Тодорова

dir.bg #URBN #Семейни финанси

"Богати ли сме?" Вероятно на много родители се е налагало да отговарят на този въпрос от страна на своето дете.

Дали сме богати, дали сме бедни, можем ли да си го позволим, защо някой има повече... Това са теми, които започват живо да интересуват децата от една определена възраст, когато търсят своето място в социалното си обкръжение, започват да се сравняват с останалите, забелязват социалните характеристики, които диферензират отделните семейства.

Още преди да са ни застигнали тези въпроси, трябва да знаем, че каква представа и отношение към богатството формираме у децата си от ранна възраст рефлектира върху това как те отработват темата в поведението си като възрастни. Мислейки как да отговорим на тези връхлитащи въпроси, трябва да мислим и за това какви уроци и послания искаме да предадем на децата си с това.

Трябва ли изобщо да говорим с децата за богатството?

Наскоро в отделна публикация коментирахме някои неподходящи финансови теми за малките деца. Много семейства приемат темата за парите и семейното богатство за пълно табу именно с опасенията за стрес, споделяне на чувствителна информация, създаване на погрешни очаквания. Но ако не коментираме изобщо темата, предпазваме ли децата наистина или пропускаме да дадем ценни съвети?

Разговорът за семейното богатство не е важен толкова с количествените параметри, колкото с качествените характеристиките на дискусията за парите и финансите. Богати или бедни не е въпрос за "колко", а "как".

Какво значи да си богат?

Богатството е субективно. Едно изследване показва, че голям процент от хората биха определили като богат човек всеки, който притежава поне два пъти по-голямо нетно състояние от тях самите. В същото време често хора, сочени от обкръжението си за богати, скромно и искрено не приемат да се идентифицират с това определение. Било то защото тяхната индивидуална представа за богатство е някъде по-високо или чисто като народопсихологията - да не ни завидят, да не ни използват, да не ни заклеймят.

Преди две седмици публикувахме анкета, с която да провокираме читателите на URBN да попитат децата си как определят богатството и по какво се отличава богатият човек. Разбира се, и децата, а и повечето възрастни, свързват богатството с консуматорските практики и търсят белезите в изобилието и възможността да харчиш много.

Виж още Джобните на децата – какви правила да установим и как да ги превърнем във финансови уроци

"Да си богат значи да можеш да си купиш всичко." Това е така, но представя само едната страна на монетата. Тази на разходите и трупането на пасиви. Богатството от своя страна всъщност се измерва с активите на семейството. Не с похарченото за скъпи вещи, коли, почивки, които отнемат от състоянието, а с придобиването на онези инструменти, ценни предмети, физически или интелектуални собствености, които съхраняват и отключват стойност, носят допълнителен доход, увеличават своята цена във времето. В английския има различни думи за "богат" с известни нюанси в значението - rich и wealthy. Богатите имат пари, проспериращите не се тревожат за пари.

"Бедни ли сме?"

Ние по-бедни ли сме от еди-кой-си? Защо не можем да си го позволим? Защо не мога да имам дрехи/телефон като на... Обикновено темата за богатството при подрастващи и тийнейджъри идва от въпросите кой какво може да си позволи, кой как изглежда. В капана на консуматорското сравняване да притежаваш означава да бъдеш.

Парите не ни определят като личности, но начинът, по който ги управляваме показва нашите ценности и знания. Важният урок, който трябва да предадем на децата си, е, че независимо бедни или богати, разумното и активно управление на личните финанси е еднакво важно. А богатството далеч не се постига с безразсъдно и безконтролно харчене. Тук идва темата за стойността и приоритетите. За това кое е разход и кое инвестиция, какво са пасиви и активи и с кое ставаме по-богати.

"Бедни ли сме?" обаче може да не е въпрос, дошъл от сравнението със скъпите нови маратонки на съученика, а сигнал за притеснение от страна на детето относно финансовата сигурност и здраве на семейството. Това може да породи допълнителна тревожност и е важно да реагираме адекватно. Детето има нужда да чувства финансова сигурност у дома.

"Богати ли сме?"

Този въпрос често е провокативен и по-скоро риторичен. Детето вече ни е определило и дали ще отречем или потвърдим, всъщност дефинира не обективните дадености, а нашето отношение към богатството. И кодира това отношение и у децата ни.

Често родителите говорят с пренебрежение за богатството, страхувайки се да не култивират меркантилност. В културата и фолклора ни е заложено да приемаме бедността като знак за доброта, почтеност, скромност - всеки сигурно може да изброи поне няколко приказки, които илюстрират този начин на мислене. В същото време всеки родител желае детето му да живее добре, да постига успехи, да просперира. Тогава защо продължаваме да залагаме противопоставянето богат-беден на плоскостта добър-лош?

Да фокусираме вниманието на подрастващите върху богатството с правилните аргументи

Темата за парите и богатството не бива да бъде тема табу за децата, но трябва да бъде поставена на масата за дискусия с правилното увеличително стъкло. Богатството и бедността сами по себе си не са качества, нито пороци, но често възрастните правим грешката да им пришиваме именно такива значения - и да предаваме това мислене на своите деца. Онези, които живеят трудно, обвиняват богаташите в алчност, корумпираност, престъпно мислене. Тези, които живеят охолно, сочат по-бедните като лентяи, тарикати и неграмотни.

Или друго често явление - говорим за социалната справедливост и емпатията - безспорно важни за добруването на обществото ни характеристики на поведението ни. Но в сиромахомилство пропускаме да дадем на децата насока отвъд това. Богатството и бедността сами по себе си не са качества, но могат да бъдат белези за притежавани качества и модели на мислене. Начинът, по който управляваме и разходваме нашите пари, говори за ценностите и разбиранията ни.

Защо един е беден, а друг богат е и въпрос за това какви различни финансови навици имат тези хора. Може ли бедният човек да подобри своето финансово състояние, какви бариери има и как може да ги преодолее? Как богатият човек лесно може да се окаже беден, подхлъзвайки се в грешна посока? Каква е разликата между богат и проспериращ? Как трупаш богатство и как фалираш? Какво означава да задлъжнееш? Това са само част от въпросите, които отключват съвсем различна перспектива у децата по отношение на парите и тяхната стойност.

Не на последно място, въпросът за възможностите на семейството е и тема за отговорността ни да връщаме към общността, да помагаме. Благотворителността и доброволчеството са ценен урок за стойността на парите, който не бива да пропускаме да предадем на децата.

"Искам, искам" в капана на сравнението

Искам най-новия смартфон, искам най-модните аксесоари, искам последния модел... Различна е реакцията на семействата по отношение на нестихващите желания на децата и тийнейджърите за нови придобивки - от твърдото "Не" до "Всичко е позволено". Има ли верен път?

В дискусиите с родители съм срещала много семейства с разбирането, че щом имаме възможности, децата не бива да се лишават - нали в крайна сметка за тях работим и трупаме състояние. От една страна звучи автентично, но наличието на възможности не бива да ни прави роби на желанията на детето, а да култивира у него разбирането за отговорността, която идва с богаството. Да преобърнем представата от разходите и потреблението към това, което прави богатите богати - техните активи, които работят за тях, начинът, по който ги управляват, разходват и инвестират.

Това не е обяснение с едно изречение пред сърдития тийнейджър, а дългосрочна работа с нашите деца по отношение на представите за притежанието. Да даваме в пъти по-голяма сума за джобни в сравнение със съучениците или да купуваме на все още невнимателното дете винаги най-скъпия телефон, който то губи и чупи честичко - просто защото можем да си го позволим - може да се окаже криворазбрана щедрост. И лишава детето от възможността да може да планира, да поставя и постига лични цели - тема, която детайлно разгледахме в материала за спестяването и поставянето на финансови цели пред децата.

Друга ситуация, която съм наблюдавала, е удовлетворяване на желания, които надхвърлят възможностите на семейството, за да не се чувства детето изолирано от обкръжаващата среда. Това е доста опасно по отношение на принципите и разбиранията, които моделираме у детето. Нездравословният срам от социалната ни класа и възможности също тласка към неразумни избори и фасадно поведение както в тийнейджърските години, така и като възрастни след това. Разговорите за поставянето на лични цели и реализирането на желания със собствени усилия е още по-важен в подобни ситуации.

Има ли по-добри алтернативи да изхарча/инвестирам същите тези средства, струва ли си? Мога ли сам да осигуря средствата за това, вместо да искам от семейството? Носи ли ми стойност и ценно ли е, ще бъде ли ценно утре? Това разграничение помага на подрастващи, а и на възрастни, да оценяват по различен начин потребителските си навици и да приоритизират по-добре разходите си. Не че децата ще спрат да искат най-хубавото и най-новото - всички искаме да живеем добре тук и сега и това е смисълът. Но ще им помогне да оценят стойността на материалните придобивки, да разбират отказите не като ограничение на бюджета, а като умно управление, ще им помогне да развият бизнес нюх и предприемаческо мислене.

Парите могат да дадат много възможности за избори в живота. Но могат да се превърнат и в капан на неудовлетвореността, ако фокусът винаги пада върху сравнението с останалите и върху това, което нямаме. Обратно - готовите пари могат лесно да демотивират, особено когато прекомерната щедрост на родителите не е подплатена с важните разговори за стойността и отговорността на богатството.

*Наталия Тодорова е автор на блога The Little Chief, в който представя теми, свързани с финансовата грамотност на деца и възрастни.

ИЗБРАНО