17-11-2017 20-11-2018

Как да определим размера на джобните?

Размерът на джобните е част от уроците и посланията, които даваме на нашите деца за стойността, парите и богатството

08:21 | 3 октомври 2023 2 4519 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано

Наталия Тодорова

dir.bg #URBN #Семейни финанси

#По колко да даваме на децата като джобни пари? Често получавам този въпрос при срещите си с родители. Очакват да хвърля някое число, което да репликират. Но таблица с референции няма...

Колко? Отговарям - колкото е нужно и мъничко отгоре.

"Нужното" е различно при всеки - то трябва да покрива базовите нужди на детето през деня или седмицата, според това какви разходи са включени в личния му бюджет. Например, дали има осигурена храна в училище или трябва само да си я купи; дали ползва градски транспорт или родителите се грижат за това. С напредване на уменията по управление на джобните пари към тях постепенно е добре да се прехвърлят и други задължителни разходи на детето - като тренировката по плуване в събота или урока по английски след училище, фиксиран бюджет за социални активности и срещи с приятели.

"Мъничко отгоре" са пари, които лесно се харчат за непланирани незадължителни покупки, но това са и пари, от които детето може да спести за своите по-дългосрочни финансови цели. "Мъничко отгоре" има за цел да даде избор на детето и да го накара да взима самостоятелни решения - лесно да похарчи за ежедневни бързи удоволствия или да спести и отложи за по-важни теми.

Често срещам грешката родителите да предоставят по-щедър бюджет на своето дете - с идеята да може то лесно да спести. Какъв урок предаваме така обаче и дали постигаме крайната цел? Спестяването на определена сума трябва да е свързано с ангажираност и обмислено решение да отложиш или откажеш даден разход днес. Когато е твърде лесно да спести, защото има достатъчно да удовлетвори всичките си прищевки и пак остават, реално това лишава детето от възможността да направи този съзнателен избор, лишава го от това да подобри уменията си да приоритизира.

Как се променят джобните във времето?

Добра практика е с всяка изминала година джобните на детето да растат. От една страна, като преиндексация заради промяната в покупателната способност на парите, от друга страна - заради повишаващите се социални нужди на детето с възрастта.

При по-малките джобните обикновено покриват единствено разходите, които детето има в рамките на учебното ежедневие - през останалото време и през уикенда ученикът е със семейството си. С възрастта обаче се увеличава самостоятелността и към тези пари се добавя и необходимото за срещи с приятели извън дома и т.н.

Увеличаването на размера на джобните на всеки рожден ден или със старта на всяка нова учебна година от детето се възприема и като един вид "повишение" заради добрите му финансови навици и умения по управление на пари.

Повече отговорности, повече свобода

Към джобните с годините е добре да се включват все повече странични разходи, за които иначе родителят вади отделно от джоба си - за извънкласните уроци, за дрехи, за сметката за мобилен телефон... По този начин всъщност добавяме нови отговорности за детето и управлявания от него бюджет - да съумее да запази сумата за нужните маратонки, вместо да я профука за плейстейшън игра, например, или да запази парите за урока, въпреки че му се ходи на кино. Тези допълнителни отговорности трябва да се случват постепенно, в непрекъсната комуникация и дискусии в семейството и обсъждане на грешките и успехите.

Ако се тревожите, че тези средства могат да не отидат по предназначение за задължителния разход, изберете да прехвърлите към ученика покупки, за които лесно ще разберете и които са важни за самия тийнейджър. Напр., ако с допълнителните средства ще трябва да следи и да си купува нови тетрадки, когато свършат, рискуваме да сметне разхода като не толкова приоритетен за училищния му живот и популярност. В такива случаи са подходящи разходи, свързани с външния му вид, за които знаете, че не би пропуснал - като фризьор, козметик за момичетата, нови дънки и т.н.

Виж още: Пълен наръчник за джобните

Капанът на сравнението

"Другите деца от класа получават по-големи суми, затова увеличавам и аз за моето дете." Често чувам това обяснение от родители. Подобна спирала може да е много опасна и да няма край - защото винаги има някой, който дава повече. И вместо да проведем смисления разговор за стойността и цената, решаваме, че е по-лесно просто да се водим по другите.

Нормално е, разбира се, да наблюдаваме какво правят останалите семейства, да се стремим да се движим с групата. И най-вече да водим диалог с останалите семейства в класа, за да се постараем взаимно да сближим очакванията на децата.

Но е важно също така да правим сравненията критично и здравословно. Децата съпоставят външния си вид, притежаваните аксесоари, дори размера на джобните, за да се подредят в социалната стълбица. Често това кара семейства с по-малки възможности да се опитват да демонстрират по-висок стандарт, просто "за да се впишат". Стремете се да изчислявате джобните не спрямо възможностите на семейството (или спрямо желаната демонстрация на стандарт), а според нуждите на ученика и това за какво има да харчи.

"Давам 50 лв. на ден и не стигат. Какво да правя?" Действителен случай с родител на тийнейджър. Самият той осъзнава, че отдавна е преминал границата на разумното, но не знае как да върне нещата назад...

"Цял живот работя, искам детето ми да не се лишава от нищо" - споделя друг родител. Звучи аргументирано - всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но повече не винаги означава по-добре. Необходимо е да мислим за това какво послание предаваме на нашия ученик. Ако сме винаги насреща при всеки импулс на детето да притежава, да харчи, не бива да се изненадваме, че като възрастни има хора, които винаги очакват някой да се погрижи за тях - родителят, партньорът, държавата...

Обсъждайте с вашия тийнейджър тези процеси, говорете за парите, за богатството, за управлението на бюджета. Нормално е децата да се сравняват, но нещата стават трудни, когато и самите родители изпитват неудобство от своето социално положение и се опитват да го прикриват с нездравословни финансови и потребителски навици. Или обратно - прехвърлят демонстрацията на охолство върху своите деца. Абдикацията от смисления разговор за стойността е бягство от отговорност на родителя да даде правилната нагласа към бюджета, парите и разпределението на разходите. А сравнението не по лични качества, а по богатството на родителите, за което ученикът няма никаква заслуга, води до измамно самочувствие и измамно усещане, че парите нямат стойност.

Виж още Как да говорим с децата за богатството?

Няма джобни, няма проблем

"Не давам джобни на детето ми - ако му трябват пари, иска и му давам." - споделя баща на тийнейджър. Да, когато детето е много малко и трудно може само да контролира и управлява импулсите си за харчене, е разумно ние да сме крайната инстанция. Но ако продължаваме тази практика и в ученическа възраст, лишаваме нашия ученик от възможността да прави самостоятелни избори, да се научи да планира, да прави грешки... А грешките са не по-малки уроци, при това доста по-безопасни на този етап от живота.

Виж още Детска дебитна карта – кога да въведем електронните пари

Други родители не предоставят джобни, защото в училище всичко за детето и осигурено и на практика то няма нужда от допълнителни средства. При моята дъщеря е така. Заради образователната цел обаче, аз все пак исках тя да има свой личен бюджет. Решихме въпроса с "джобни за свободното време" - малък бюджет, предназначен за времето извън училище, в което детето винаги има някакви разходи - било то за лакомства, забавления, допълнителни занимания и пр. Така детето отново има свободата, но и отговорността да прави избори за разходите си в края на деня и през уикенда.

ИЗБРАНО