В рубриката #СемейниФинанси говорим за всичко, което касае финансовата култура на деца и възрастни, личните и семейните ни финанси - на разбираем език.

С ръста на инфлацията все повече чуваме за увеличаване на основния лихвен процент като инструмент за въздействие от страна на централните банки - било то като намерения или като реализирана политика. И съответно последващото вдигане на лихвите от търговските банки.

Какво обаче означава това? Защо този индикатор е важен за нас? Кога и при какви условия банката може да увеличи лихвата по кредита ни?

Какво е основен лихвен процент?

Основният лихвен процент се определя от централните банки и е механизъм на паричната политика, чрез който може да се окаже въздействие върху кредитирането, а оттам и върху развитието на икономиката в цялост и нивата на инфлацията. В САЩ, например, когато говорим за промяна в основния лихвен процент от страна на Федералния резерв, се има предвид лихвените нива по федералните фондове, по които банките там отпускат резервни салда една на друга за една нощ без обезпечение.

Най-общо, при повишаване на основния лихвен процент се качват и останалите лихвени нива в икономиката - т.е. за компаниите кредитирането става по-скъпо и съответно търсенето на заемен капитал намалява. Това води до свиване на икономическата активност, ограничаване в развитието на нови проекти и откриване на нови работни места. За домакинствата това означава по-високи лихви по ипотечни и потребителски кредити, лизинги, кредитни карти и пр. и съответно свива потреблението. Подобен ход се ползва от централните банки за успокояване на инфлационни процеси.

Обратно - при намаляване на основния лихвен процент кредитирането става евтино, компаниите са по-склонни към търсене на допълнителен ресурс за развитие и нови проекти. От своя страна спестителите нямат интерес да съхраняват пари, разполагат с повече евтин капитал и се насочват към възможности за инвестиции и потребление. Това обикновено се отразява и в увеличение на нивото на инфлацията.

Динамиката на ОЛП и сигналът, който това дава към участниците в икономическия процес, се отразява върху финансовите пазари и движенията на валутните двойки, поведението на кредитори, кредитополучатели, спестители и инвеститори.

Референтни лихвени проценти

Повишаването на основния лихвен процент в икономиката рефлектира в пропорционално движение при референтните лихвени нива. Те се изчисляват от независим орган, отразявайки разходите по кредитирането на различни пазари, и се използват широко в икономиката при дефиниране на лихви по кредити, изчисляване на неустойки, емитиране на ценни книжа и др.

Всяка банка в своите общи правила и договори за потребителски и ипотечни кредити посочва референтните индекси, които използва, и трябва да дефинира ясни правила, чрез които тези нива се отразяват върху предоставяните кредитни или инвестиционни услуги.

Референтният лихвен процент може да варира спрямо валутата, а отделните банки имат свои вътрешни правила за подбора му. Според Закона за защита на потребителите избраният референтен показател трябва да бъде обективно обстоятелство - т.е. да не зависи от волята на банката.

Снимка: iStock by Getty Images

Как се определя годишната лихва по договора ни за заем?

В договора за потребителски или ипотечен кредит се дефинира годишната лихва, както и съпътстващите такси и комисиони.

Годишният лихвен процент може да бъде фиксиран или променлив. Тук трябва потребителите да внимават колко фиксиран е обаче - дали за целия период на договора или за определено време. Ако лихвата по кредита ни е фиксирана за целия период, банката не може едностранно да го коригира заради покачване на лихвените нива в икономиката. Такива условия обикновено се предоставят при по-краткосрочни заеми или в цената на кредита е калкулиран от самото начало и рискът за бъдещо оскъпяване на кредитирането. Дори лихвата по вашия кредит да е посочена като фиксирана за целия период, четете внимателно условията в договора - понякога присъстват клаузи, които дават възможност на банката при специални условия да има вратичка за промяна.

В повечето случаи годишният лихвен процент е фиксиран за конкретен период - например, 6 или 12 месеца, няколко години, в които не може да бъде променян едностранно. След изтичане на това време обаче той става променлив с ясно разписани правила за корекцията му.

Когато разглеждаме алтернативи за заем, най-често сравняваме именно началния фиксиран лихвен процент, както и годишния процент на разходите. Важно е също така да се поинтересуваме от начина на формиране на годишната лихва за периода, когато тя стане променлива - особено при по-дълъг период на кредита. Какви са правилата на изчисление на промяната, кой е референтният бенчмарк, който се използва за изчисление, и на какъв период от време се прави рекалкулация.

Променливият годишен лихвен процент се формира като сбор на Референтен лихвен процент плюс договорна надбавка.

Договорната надбавка е фиксиран процент, уговорен в договора за кредит. Той варира според вида на заема и обезпечението, според възможностите на банката да осигури ресурс за финансиране.

Референтният лихвен процент е променлив елемент. В общите си условия и/или в договора за заем той трябва да е ясно дефиниран. Често срещани референтни показатели, използвани от банките у нас, са Euribor, Leonia,Libor в миналото, ОЛП на БНБ. А може и самата банка да има разработена вътрешна методология, която да включва микс от обективни компоненти с определени тегла и формула на взаимодействие. В методологията на банката също така трябва да е описан периодът на актуализация на референтния лихвен процент и каква промяна при него рефлектира в промяна на лихвата на клиента. Методиката за изчисление се описва в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

Важно е да знаем, че промяна не може да означава само увеличение, а е необходимо да присъства реципрочната възможност за намаляване на лихвата по кредита при спад при референтните показатели. И то със същата стъпка.

Ще ме уведоми ли банката за промяната в лихвата по кредита ми?

В договора и общите условия, които сте подписали при стартиране на кредита, е посочен начинът на уведомяване. Според закона кредиторът трябва да уведоми потребителя за всяка промяна на лихвения процент, като предостави на траен носител информация за това, както и за настъпващите промени в размера, броя или периодичността на вноските. Уведомяването става на последния посочен от клиента пощенски или електронен адрес за комуникация.

Когато обаче промяната произтича от динамика в референтния лихвен процент, за надлежно уведомяване може да се счита и публикуването на тази информация на сайта и в търговските офиси на банката. А персоналното информиране на всеки кредитора в този случай може да представлява установеното регулярно изпращане на извлечение по кредита, както и sms или e-mail известяване за новия план. Често клиентите не обръщат особено внимание на тази регулярна комуникация от банката и така биха могли да пропуснат съществена за задължението им информация.

Имайте предвид, че такъв тип промени, дефинирани като правило в договора, влизат в сила директно с датата на уведомяването и не се изисква клиентът да потвърждава или подписва нови документи.

В допълнение на годишната лихва, друг важен показател за цената на кредита е Годишният процент на разходите (ГПР). Той включва освен лихвата и всички съпътстващи договора за заем такси и комисиони. Те могат значително да варират и да оскъпят заема, така че е важно при избор на кредитен инструмент да се поинтересуваме от ГПР, а не само от лихвата.

Трябва да имаме предвид, че в договора тези допълнителни такси и комисиони могат да са фиксирани, но могат и също както годишния лихвен процент да подлежат на промяна в периода на изплащане на кредита при определени условия.

Често потребителите при сключване на договор пренебрегват общите условия като дълъг и скучен документ. Не забравяйте, че те са част от договора и с подписването им се съгласявате и с тях. Когато имате въпроси и неясноти, не пропускайте правото си да получите допълнителна информация от банката, обсъдете при необходимост и с доверен специалист.