17-11-2017 20-11-2018

„Ще започна да спестявам, когато спечеля повече пари“ и други митове и заблуди

09:37 | 26 септември 2023 5 3064 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано

Наталия Тодорова

dir.bg #URBN #Семейни финанси

"Да, важно е, знам, ще започна от утре. От понеделник. От другия месец."

"Много исках, но пак изникна нещо спешно."

"Знам, че трябва, но точно в моя случай... различно е. Пък и имам време, млад съм, сега се живее."

Кое е твоето извинение днес?

***

Ще разгледаме някои често срещани митове и заблуди за спестяването, които могат да попречат на способността ни да управляваме ефективно финансите си.

"Не печеля достатъчно, за да спестявам."

Валиден аргумент. Но също толкова валидно е, че именно домакинствата с най-малко доходи и спестявания най-лесно биват събаряни при първата непредвидена финансова ситуация и най-силно се нуждаят да изградят финансова възглавница.

Въпреки че може да изглежда трудно понякога, дори малки количества могат да се натрупат с времето. Правилото за заделяне на поне 10% от текущия доход създава навик - в началото не числата са важни, а по-скоро дисциплината да заделяш за утре. С времето обаче този начин на мислене променя качествено отношението към парите и доходите и отваря сетивата за нови възможности - за доходи, за спестяване, за инвестиции.

"Ще започна да спестявам, когато спечеля повече пари."

Може да звучи парадоксално, но всъщност по-високият доход не е гаранция за повече спестявания. Плавното повишаване на текущия доход много често автоматично се прехвърля върху увеличени разходи и потребление, без дори да усетим. А изчакването на по-добро време и повече средства всъщност води до пропуснати възможности, липса на цел и мотивация.

"Инфлацията ще изяде спестяванията ми, затова по-добре да ги изям аз."

Промяната в покупателната способност на парите няма нищо общо с неразумното управление на личния ни бюджет. Разговорът "как" съхраняваме и трупаме своето лично богатство е различен от този дали изобщо да го правим.

Тук е добре да изясним едно разграничение, което често в ежедневието смесваме. Спестяване са средства, които заделяме настрана - за конкретни краткосрочни или дългосрочни цели, за спешни ситуации. Колкото по-краткосрочна е целта, за която спестяваме, толкова по-малко се тревожим за инфлацията - парите ни трябват скоро и по-важна тема е ликвидността. Затова когато заделяме за семейната ваканция, за годишния данък или за ремонта на дома, най-често просто трупаме средства в отделна сметка. Същото е и с аварийния фонд на семейството - това са пари за спешни случаи, обикновено размерът им е колкото да покрие основните разходи на домакинството за няколко месеца - затова по-важно е да ги имаме "под ръка", отколкото носят ли доходност.

Колкото по-напред във времето са нашите финансови цели, по-важен става въпросът как съхраняваме нашите активи - така че да са защитени и не само да не се обезценяват, но и да добавят доходност. Тук идва темата за инвестициите и за различните видове активи, в които е необходимо да преобразуваме натрупания кеш.

Ако сме пропуснали първата стъпка - да обезпечим заделянето за краткосрочни цели и директно се насочим към инвестиции, рискуваме да се провалим и на двата фронта. При първата ликвидна нужда ще се наложи да продадем спешно дългосрочен актив. Уви, често със загуби заради недоброто планиране на времето, по-високите начални разходи по инвестицията, липсата на инвестиционен рационал в решението ни. И така да претърпим много по-сериозни несгоди от евентуалните пропуснати ползи заради инфлацията.

"При спешни случаи ще взема пари назаем."

Извънредните ситуации идват в непредвидено време и неясни мащаби. Не питат дали ни е удобно, как сме с доходите този месец, имаме ли други задължения.

Липсата на спестявания за такива случаи и разчитането единствено на заемни средства може да доведе до натрупване на дългове. Събирането на средства за връщане на заем, особено когато сме в трудна ситуация, е далеч по-трудно от постепенното дисциплинирано трупане на малки суми, за да не се налага изобщо кредит. Наличието на фонд за спешни случаи е по-ефективен начин за справяне с неочаквани разходи, без да задлъжняваме.

"Твърде млад съм, за да започна да спестявам."

Колкото по-рано започнем да спестяваме, толкова повече време има за растеж на парите ни. Дори малки суми в младите години могат да направят значителна разлика във времето. А разликата всъщност е на първо място в начина на мислене и концепция за натрупване на лично богатство и активи. Младостта дава предимството да имаме време и за несполучливи инвестиции, и за натрупване на опит и знания.

"Твърде късно е да започна да спестявам."

Навиците се изграждат в ранна възраст и в зряла трудно се променят. Това важи за начина ни на живот, хранене, дори за финансовите навици. Но дори и цял живот да сме наблягали на вредни храни, това не означава, че на по-късен етап от живота ни промяната към здравословна консумация е безсмислена, дори напротив.

Най-добре би било да сме подредили финансите си отрано, но по-често това не се случва - заради липсата на ясна визия, на знания и умения. Хубаво е обаче осъзнаването да идва не само със съжаление за пропуснатото, а с план за утре. И с уроци за децата ни, за да се справят по-добре от нас самите.

"Не мога да се наслаждавам на живота, ако спестявам през цялото време."

Спестяването не означава лишения, а планиране. Бюджетирането и заделянето на пари както за краткосрочни, така и за дългосрочни цели може много да помогне да постигнем баланс между това да се наслаждаваме на настоящето и да осигурим бъдещето си. Всъщност целта е да можем дългосрочно да си позволяваме и да удовлетворяваме все повече наши желания и да постигаме лесно уж непостижими цели и мечти.

"За какво работя цял живот, държавата е длъжна да ми помага, когато се пенсионирам."

Да разчиташ на държавата, на децата си, на половинката... Звучи справедливо, но не и далновидно. Можем да прекараме часове да обсъждаме защо и как държавата трябва да се погрижи за нашите старини, но с опита ни до момента в това как една държава съумява да разпределя благата, с демографската картина на страната ни, с несигурността на икономическите и политическите процеси, сигурни ли сме, че искаме да заложим на тази единствена карта?

"Спестяването означава само намаляване на разходите."

Да, намаляването на ненужните разходи е важно. Не по-малко важна е и структурата на тези разходи, където често се крие разковничето за по-добро управление на семейните финанси. Бюджетът обаче винаги има две страни и докато гледаме как да спестим от разходи (или обясняваме как не можем да го направим), е също толкова ценно да се вгледаме в приходите и да помислим как бихме могли да увеличим своя доход и да диверсифицираме източниците си на средства.

ИЗБРАНО