#През 2019 г., в новия каталог на Световната здравна организация, бърнаут е дефиниран като синдром "дължащ се на хроничен стрес в работата, който не е успешно овладян" - тоест за първи път е признат за проблем, отнасящ се до здравето. Прогнозите очертават драматично нарастване на проблемите с психичното здраве на работното място в следващите 10-15 години. Над 37% от заетите в Европа са подложени на повишен стрес на работното място, а около 20% имат констатирани проблеми с психичното здраве и други симптоми, дължащи се на възникване и развитие на бърнаут. В България са провеждани частични проучвания в сектори като здравеопазването, образованието, медии и др. Резултатите показват, че почти всеки трети, работещ в тези сектори, е засегнат в една или друга степен от бърнаут.

С отбелязването на две години от глобалната пандемия и новият вариант на Omicron, който отново завладява една по една различните държави, със сигурност се чувстваме по-прегорели от всякога! 

Проблемът не идва от това, че още е януари - част от зимата, в която ниските температури и липсата на слънце неизбежно хвърлят своя мрачен воал. В статията си за престижното лайфстайл издание Vogue от 7 януари 2022 г. Лорън Валенти поставя повечето от нас, обитаващи големите градове под общ знаменател:

"Изгорели от Бърнаут" 

В това число са онези от нас, които успяха да се завърнат на работното място, за да обслужват обществото, но и ветераните в хоум офиса, в клопка между професионалния и личния живот. В това число са и знаменитости като Бейонсе, Риана, Хилъри Дъф, Селена Гомез, Мегън Маркъл...

"Прегарянето" буквално достигна епидемични размери! 

Бърнаут-синдромът е характерен за сектори, в които преобладава системата на отношения "човек - човек".

Най-уязвими са професионалните групи, в които се работи с хора - лекари, учители, социални работници, възпитатели, терапевти, журналисти, служители в сигурността и правораздаването. Но бърнаут е изразен и при професии, за които са типични пресиращи изисквания за високи постижения - мениджъри, спортисти, търговци, ученици и студенти.

Другата група, засегната от синдрома са хора, които си поставят високи изисквания, без да могат да ги изпълнят. Трагичното е, че жертви на бърнаут, като правило, стават добре подготвени специалисти, започващи професионалната си кариера с висока мотивация и ентусиазъм, които при сблъсъка им с действителността, с реалните рестриктивни условия и резултати, неотговарящи на вътрешните им стандарти и предварителни очаквания, постепенно изпадат във фрустрация, резигнация и апатия. Или както Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара обобщи:

 "Изгарят" тези, които "горят" в работата си.

Според нов доклад на Американската психологическа асоциация, изгарянето е достигнало пиковата си точка за всички професии.

79% от служителите са преживели стрес, свързан с работата точно месец, преди да им бъде зададен въпроса "Стигнахте ли точката на прегаряне?"

Близо 3 от всеки 5 служители съобщават за отрицателно въздействие на стреса, свързан с работата, включително липса на интерес, мотивация или енергия на работното място.

36% съобщават за когнитивна умора. 32% съобщават за емоционално изтощение, а 44% съобщават за физическа умора, което е 38% увеличение от 2019 г.

Неудобната реалност е, че няма бързо решение за "прегарянето", особено в екстремната ситуация, в която се намираме. 

Но с предстоящата дълга зима, настъпващия януарски блус и новогодишните обещания на първо място, това е плодотворно време да преразгледаме личните си възгледи и стратегии за борба с бърнаута.

Професионалният феномен

 „Първоначално се смяташе, че този професионален феномен - бърнаут има специфично проявление в сектора на човешките услуги", обяснява Анна Катарина Шафнер , културен историк и автор на бестселъра „Изтощение: Историята“. Според нея, прегарянето винаги е било професионална опасност, която само се влошава от пандемията от COVID-19.

„Бърнаут е коварен, може и да се промъкне“, обяснява Брайън Робинсън, психотерапевт, професор в Университета на Северна Каролина и автор на бестселъра: "Chill: Turn off". 

И двамата експерти са категорични:

"След като прегарянето ви засегне, не можете да го излекувате с дълга ваканция или по-малко работа! 

Какви са симптомите на изгаряне?

Най-просто казано, основните симптоми на изгаряне се свеждат до изтощение под формата на дълбока умора, която не се лекува с почивка. Това постоянно състояние на изтощение също може да има вълнообразни ефекти.

Усещането е придружено от негативна оценка на нашите постижения, умения, ефикасност и стойността на нашата работа, както и чувство на негодувание към хората, с които работим – било то колеги, клиенти или организации, обяснява Шафнер.

„Когато сме в състояние на изгаряне, също може да изпитаме замъгления и боксуване на мисълта и неспособност да се концентрираме. Може да сме склонни да отлагаме до последно или да участваме в безкрайни дейности. Може дори да имаме нервен срив и да станем напълно неспособни да функционираме на работното си място."

Как глобалната пандемия влияе на изгарянето?

Излишно е да отбелязваме, че изолацията, предизвикана от пандемията, оказва драматично въздействие върху професионалния живот на мнозина. 

„Границата работа/неработа вече не е маркирана от разходки или пътувания офиса и промени на местоположението. Така че е много по-лесно работата да се намести в живота ни по безграничен начин.", отбелязва Шафнър.

„Изолацията на пандемията също откъсна хората от приятели и услуги“, казва Робинсън. „Хората страдат от прегаряне и заради платформи за вирутални конференции, като Zoom.“

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Наред с всичко това върви и страхът да не се разболеем и опасенията за изоставане на децата в училище.

Като майка, Шафнър подчертава непропорционалното въздействие на пандемията върху жените. Много от тях едва се справят с двойния стрес -  да работят нормално (или дори повече!) и едновременно с грижи за децата и домакинството.

„Със същото количество часове, налични на ден, трябваше да вършим същото количество работа, плюс грижи за децата ни 24/7“, обяснява тя. "Ако също така искаме да поспим и да се погрижим за себе си, това е математически и практически невъзможно."

Нещо повече: тези компромиси имат своята психологическа цена.

„Чувството за неуспех на фронта на работа и на фронта на образованието/родителството доведе до постоянно чувство за вина и провал“, продължава тя.

Затова не е изненадващо, че много жени са в бърнаут.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Как да намерим подслон от прегарянето? 

Задайте твърди граници

В днешния свят поставянето на граници става все по-трудно с всеки изминал ден, но това не означава, че не трябва да опитвате. Като начало, изговарянето на проблемите и създаването на план, като например да не проверявате служебния имейл или да не приемате служебни телефонни обаждания след определени часове и в почивните ни дни, може да има значение.

„Мисля, че проверката на имейл и телефон вероятно са най-лошите убийци на почивка“, казва Шафнър. „Защото гарантират, че работните въпроси са постоянно в ума ни, че никога не позволяваме на мислите си да блуждаят и че не успяваме да оценим красотата и да присъстваме пълноценно в ежедневието на нашите близки”.

Време за Мен

Дайте приоритет на грижата за себе си. Отделянето на лично време е основен момент в борбата с "прегарянето".

„Някои хора акумулират енергия чрез общуване и свързване с други, докато други ще се заредят, разхождайки се сред природата, четайки, рисувайки, готвейки, спортувайки“, обяснява Шафнер. „Трябва да разберем какво ни зарежда отново с енергия и да го правим ако не всеки ден, то през ден!"

Баланс

Ако прекарваме много време в седнало положение и се взираме в екрана по време на работа, трябва да правим нещо друго, за да се презаредим вечер и през уикендите – а не просто да го правим отново, независимно дали се отнася до личните ни социални мрежи, казват експертите. Тоест - детокс от всякакви видове дисплеи и монитори. 

Ако по цял ден сме навън и се движим и говорим с хора, по-вероятно е да се нуждаем от тишина. Нашето поведение при почивка трябва да е различно от това, което правим на работа.

Нови места, нови хора

Хубаво е въпреки обстоятелствата, да се опитваме да изживяваме нови неща. Да посещаваме нови места. Да комуникираме с нови хора.

„Това може да ни помогне да излезем от коловозите и да предотвратим свиването на хоризонтите ни“, казва Шафнер.

Колкото по готови се смятаме за емоционални и професионални натоварвания, толкова по-застрашени сме от ударите на бърнаута, особено в градската среда. Шумът обезпокоява ума, комуникацията изтощава, а времето за самите нас сякаш е част от неосъществим план, освен ако не го направим задължително в ежедневието си. 

Микропаузи и микрочилъри!

Микропочивките са малки минути за отдих през работния ден.

„Последните изследвания показват, че микропочивките от пет или 10 минути са "билет за пътуване" през целия ден: станете, погледнете през прозореца, вземете лека закуска, излезте навън и почувствайте полъха по лицето си, разходете се около блока“, съветва Робинсън.

В подобен дух той препоръчва микрочилъри, които представляват малки дози за да обърнем внимание на себе си от по пет минути или по-малко през целия ден на всеки кръгъл час.

Вариант е внимателно наблюдение и/или медитация.

„Вместо да мислите за всички неща, които „трябва да направите“ (това активира вашата реакция на стрес), практикувайте да бъдете в настоящия момент – избройте колкото се може повече звуци и гледки: птици, трафик, просто се огледайте около себе си. Поемете си дълбоко въздух. Това активира вашата реакция за почивка", казва той.

Потърсете подкрепа, ако е необходимо

Докато ежедневното, дългосрочно управление на стреса е ключова част от борбата с прегарянето, консултирането със специалист може да е липсващата част, за да започнете пътуването си обратнон към спокойствието. 

„Ако всичко друго не помогне, потърсете професионалист, който може да ви помогне да осъзнаете в какви води се намирате и да ви помогне да разработите план и да предотвратите изгарянето", съветват експертите. 

 Променете възгледите си през 2022г. 

Има някои неща, които можем да направим, за да управляваме стреса и да си починем по-добре, както и да се грижим по-добре за себе си.  Но някои от нас имат своите системни проблеми, които ни докарват до състояния на изгаряне почти всяка седмица – без значение колко сме устойчиви или колко йога правим в свободното си време. Вашата перспектива е това, което можете да коригирате! 

„Това е вид преструктуриране на възприятията“, казва Робинсън. „Винаги трябва да си задаваме въпроса: "Как това, което ми се случва може да се окаже в моя полза?",  „Мога ли да намеря нещо положително в негативизма?“ или „Какво мога да преодолея и да управлявам в тази ситуация?“. 

Този вид мислене се нарича „обръщане на гледната точка“. Преместваме перспективата от вариообектива на камерата към широкоъгълния обектив.

Психолозите съветват и в най-тежките си моменти да търсим ползата от "космческия шамар". Иначе казано - от посттравматичен стрес да преминем към посттравматичен растеж.

Когато търсите смисъл в несгодите, може да обогатите живота си!