#Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карaт да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!
***
Решаваме да избягаме със семейството за седмица в малко гръцко селце с надеждата да постигнем умрено отшелничество. Там вероятно ще има по-малко българи и по-малко от българската култура. Уви.
Пристигаме на мястото, където сме си запазили къща за почти двойно по-малко пари, отколкото бихме платили на българското Черноморие. Селцето е малко, а по-голямата част от къщите са със скосени тавани или на самото място има разпънати каравани, сглобяеми конструкции, дори палатки с единствена постройка - външна тоалетна.
Посреща ни гъркиня, която знае три думи на английски и една на български. Думата е "айде". От агенцията не споменаха, че тя ще пребивава в задната част на къщата и първоначално съм разочарована. Но после всичко ми става ясно.
Още вечерта до нас се изсипва кола с българи.
- Иво, Иво, давай багажа - командва властен женски глас.
Измежду маслиновите дръвчета в съседния двор мяркам типичните лелински ръце - едри, напластени от целулитни кратери, на показ. Изплува спомен от детството - сещам се за миризмата на спарено при всяко разкриване на подмишниците на тези лели, които умираха да целуват децата и да остават слюнка по бузите и челата им.
Вечеринката е налице. Всички са напръскани за комари, дочуват се типичните мъжкарски реплики на български:
- Кой бе? Ти ли ще ми казваш как се върти търговия? Аз...
Всяка втора дума е, разбира се,"аз", "аз", "аз". Жената нарежда нещо за вилици и чинии, а мъжът продължава да разказва велики случки от своето минало. Чудя се докога ще живеем в миналия век, типично по български, в един застинал, но мним патриархат, където малките ни мъже се хвалят с уменията и преживяванията, а жените ни нареждат маси, багажи и реално командват къщата. Разбирам защо има гъркиня в задната част на къщата - кой знае какви ще са българите, които ще дойдат на гости.
На втория ден отиваме на заведение. Първоначално ни обслужва млад грък, с който веднага се разбираме на английски език, но какъв ужас - менюто е на български и поръчките реално се взимат от друга леля с изпотено лице и сърдита до безбожие. Типично белите покривки, които се опъват пред всеки новодошъл клиент са си там, там са и големите салати, многото зехтин, безплатната вода. Но те сякаш са малко по-различни сред тази вече побългарена губерния.
Кофите за боклук преливат, кучетата на плажа препикават платнените възглавници и чуждите хавлии и навсякъде има чичовци, които те наблюдават начумерено.
От друга страна плажът е почти безлюден, морето не е кристално чисто, както е на ръкавите по Халкидики, и има пространство. Пространство! Това е заради, което сме тук. Можеш да разпънеш хавлиите си на плажа на метри разстояние, да се къпеш, без някой да ти прави забележка за каквото и да било, да не се обезкосмяваш непременно.
Българите тук не са чак черноморски байганьовци. Попили са от гръцкия начин на живот - забавили са ритъмът, усмихват се, когато не се сърдят, поздравяват, не приемат територията си тук като ексклузивно тяхна. Пържените тиквички са винаги пресни и пристигат веднага, а не след 35 минути чакане. Обслужващият персонал се старае да е невидим и да създава илюзията, че си турист цар, а не турист, дошъл да подсигури една седмица зима за предприемача. Чалгата липсва. Затлъстяването не е непременно коментирано и анатемосвано на висок глас. Простият живот без ангажименти са успокоили по необичаен начин вечно негодуващия дух на българина. Тук той вече е нещо като полугрък.
Тръгвам към реката, която е на десеттина минути пеш по селски път. Вие се змиеподобно и се влива почти незабележимо в морето. Загубили сме тази неусетност на вливането заради грижите си в България. Мисля си за всички грандиозни планове за растеж - в кариерата, в имотното състояние, във възпитанието на децата. Тук те изглеждат далечни и ненужни. Може би е добре от една точка нататък да се научим да растем надолу. По гръцки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}