#Виктор Алексеевич Тарковски се отпусна драматично в коженото кресло, което италиански мебелен бутик направи специално за него миналото лято с инициалите му на облегалката, извади тлъста и сочна пура от кутията, изпратена до офиса на бизнесмена в Санкт Петербург лично от един от законните внуци на Фидел Кастро, приближи тъмнокафявия цилиндричен шедьовър на ръчната изработка от Хавана към месестия си нос, погледна нагоре към кристалния полилей за 43 хиляди долара и се замисли за абсурдната ситуация, в която могъщите сили на историята го бяха пласирали, без да е имал шанса да си каже мнението по въпроса.

Миналата година по това време той се чувстваше като една от изгряващите звезди на металургията и руския икономически елит. На 46 години Виктор Тарковски попадаше все по-често в престижните списъци на медии от „Дейли Мейл“ до „Форбс“ за влиятелни олигарси с имоти и интереси от Лондон до Луизиана. Беше си поръчал втората яхта, кръстена на втората му дъщеря и любимата му владетелка Екатерина II Велика, и чакаше тя да тръгне по море от пристанището в Ротердам.

Имаше тепърва да отваря триетажен клуб в Мадрид, верига за луксозни стоки в Монако и му предстоеше фотосесия за рекламната кампания на водка с неговото име. „Vodka Victor“ щеше да се брандира и рекламира като качествен продукт, ползващ вода от приказно чистите дълбини на езерото Байкал.

За няколко години на върха на набираща скорост и средства компания за стомана, Виктор Алексеевич Тарковски се беше превърнал в потресаващо преувеличена версия на юношеските си мокри мечти. „Файненшъл Таймс“ написа през 2020-а, че състоянието му надхвърля 11 милиарда долара и той се закле скоро да достигне очевидно неточната оценка на иначе авторитетното според него издание.

Миналото лято стана съсед на Джордж Клуни на езерото Комо в северна Италия и се запозна с половината филмов елит по време на яхтени ваканции на Френската ривиера на Средиземно море и Френска Полинезия в Тихия океан. Не можеше да повярва колко много пият и друсат престижните притежатели на болезнено познати физиономии, които преди това бе засичал само на свръхмодерния си 200-инчов 8К телевизор в кратки репортажи за наградите „Оскар“ или в някой нов блокбастър за спасяването на света от поредния климатичен апокалипсис.

Виктор Алексеевич имаше себе си за хардкор играч с капацитет за консумация на колосални количества кокаин, 25-годишно едномалцово уиски и 22-годишни миски, но елитът на Холивуд надмина представите и очакванията му за мулти милионерска дегенератщина, и изопачени извращения. „Не мога да повярвам, че само Харви Уайнстийн е в затвора“, мислеше си той след поредното парти с дузина от най-известните имена на планетата.

Всичко това днес му се струва като отдавнашно минало, пометено от инвазията на родината му Русия в родината на трима от братовчедите му Украйна, двете страни част от империята, в която прекара своето почти безгрижно детство – СССР.

Войната преобърна света на металургичния милиардер Виктор Алексеевич Тарковски. Той не се притесняваше толкова от връхлитащата русофобия, колкото от модната „олигархофобия“. „Словото на омразата“ към московските милиардери сякаш се превърна в медиен закон.

Името му попадна във всевъзможни санкции на САЩ и ЕС. И което е много по-лошо – там попаднаха яхтите, имотите и солидна част от активите му. Това лято той смяташе да отваря клуб, да прави парти за холивудски звезди в Кан, да пуска водка за 66 евро бутилката и яхта за 99 милиона долара по вода. Всичко това се изпари, сякаш ударено от свръхзвукова ракета Кинжал.

В началото на божествения месец август Виктор Алексеевич Тарковски седи в един от офисите си в Санкт Петербург, пуши пура и гледа репортаж, в който показват как едната му яхта бива иззета от италианските власти край Капри, преди да успее да я премести до брега на Мармарис, където вече е спасено едно от плаващите бижута на Роман Абрамович. Втората лодка на Виктор Алексеевич остава блокирана в Нидерландия. Заедно с гаргантюанския личен кораб на Джеф Безос. Но по други причини.

Отнеха му и вилата на езерото Комо. Съседските отношения с Джордж Клуни са временно преустановени. Виктор точно беше гледал интервю с актьора, в което той за пореден път лобираше за отваряне на границите и приемане на бежанци в Европа и САЩ, и си бе представил как властите решават да натрият носа на звездата като настанят 300 мигранти от Африка в разкошния му палат.

„Да го видим сега, другаря Клуни“, хилеше се сам Тарковски. Вместо това ужиленият от европейските институции е той. На всичкото отгоре го споменават на последно място в нов репортаж за санкциите срещу руски олигарси. Виктор Алексеевич Тарковски е написан след имена като Игор Сечин,Алишер Усманов, Фархад Ахмедов, Вагит Алекперов, Роман Абрамович, Сергей Галицки, Алексей Мордашов и други. По-скромната част от него е горда да бъде поставена в този списък. По-амбициозната част иска да го оглави. Малко преди да посегне към пурата е получил и съобщение от американския снимачен екип, че планираната фотосесия за „Vodka Victor“ се отменя. Това му беше ясно, даже се забавиха с отказа. Вместо това екипът ще отиде да снима съпругата на Зеленски в Киев.

Виктор Алексеевич Тарковски не е имал толкова мизерно лято от жалките си милионерски години, преди да нахлуе в наистина елитния клуб на солидния кеш. Дори не може да кацне с хеликоптер на покрива на небостъргач в Ню Йорк. Няма как да отиде в Ню Йорк даже с бюджетен самолетен билет икономическа класа. Не че би планирал подобен позор. Може да стъпи в САЩ само като нелегален мигрант през границата с Мексико. За целта Виктор Алексеевич Тарковски щеше да се прекръсти на Вато Алехандро Торес.

„Руските олигарси са преследвано и тероризирано малцинство“, мислеше си Виктор Алексеевич. В съзнанието му се разминаваха слогани на спасението като „Животите на руските олигарси имат значение“ и дори „Имотите на руските олигарси имат значение“. Може би трябваше да сложи ЛГБТ флага на яхтите си и европейските власти нямаше да ги пипнат. Всякакви стратегии прелитаха през мозъка на 46-годишния санкциониран милиардер. Виктор Алексеевич почти привърши пурата си, когато получи съобщение от своя адвокат Киркегор Киркегорович Гибариян. Той му пишеше с екзалтиран ентусиазъм как бил намерил вратичка в законите и проход в санкциите, и скоро щял да му отблокира всичко. Ама всичко-всичко! Лавата на надеждата потече в съзнанието на Виктор Алексеевич като от изригнал вулкан на справедливостта.

„Киркегор Киркегорович никога не ме е подвеждал“, каза си Виктор Алексеевич и потисна спомените за четирите пъти, в които Киркегор Киркегорович го беше подвеждал. Този път санкциите ще бъдат санкционирани, а яхтите – освободени. Младият металургичен милиардер загаси пурата си, ала пламъкът на надеждата продължи да грее в очите му... Това все пак щеше да бъде лятото на руския олигарх!