#Бойните изкуства представляват зрителски „евъргрийн“ и са припознати като особено силна страст от милиони момчета и млади мъже. Повечето от тях имат меко казано минимален личен опит в прилагането на технически виртуозно насилие, но това няма значение. Гледането на и говоренето за елитен бой предлагат удобни авенюта за цивилизовано задоволяване на праисторическата мъжка нужда от физическа агресия.

А в последните няколко десетилетия любовта на по-грубата част от човечеството към „търговията с тупаници“ претърпя интригуваща еволюция. Преди 20-25 години бяхме хлапета и си разменяхме видеокасети с филми, в които екранни алфа-мъжкари като „Мускулът от Брюксел“ Жан-Клод Ван Дам демонстрират своите умения за качествено раздаване на ритници. Много от екшън звездите на Рейгъновата епоха наистина владееха бойни изкуства – Ван Дам, Чък Норис, Долф Лундгрен, Майкъл Дудикоф, Уесли Снайпс, Стивън Сегал... Към тях добавяме и доминиращите жанра в световен план азиатски асове – от абсолютната икона Брус Лий, през машини като Боло Янг, Джет Ли, Дон „Дракона“ Уилсън, Дони Йен, до „пияния майстор“ и неостаряваща комедийна легенда Джеки Чан.

Те владееха нашето момчешко въображение със стилно хореографиран балет на бруталността. Ние обожавахме да връщаме касетката до протъркване на лентата и да гледаме отново и отново онези триумфални кулминационни ритници, юмруци и плесници, заснети на каданс и с драматично осветление. Дискутирахме кой от любимите ни екранни бойни „мастъри“ би победил в реален уличен сблъсък. Не обръщахме толкова внимание на липсата на реализъм и гафовете в монтажната приемственост на седемдесетарски и осемдесетарски класики на филмовото меле като „Пътят на дракона“ и „Кървав спорт“.

Снимка: Getty Images

Днес бойните изкуства продължават да вдъхновяват порасналите хлапета. Ала доставчикът на допамин под формата зрелищни удари и хватки е съвсем друг. Филмите за бойни изкуства изглеждат изцяло изместени от реалните състезания по бойни изкуства. По-точно – по смесени бойни изкуства (MMA). А най-точно – от компания №1 за организация и промоция на такива боеве UFC. Стилизацията на киното остава в сянката на суровия реализъм на истинските битки в клетката. UFC нокаутира Холивуд.

Чао Ван Дам, здравей Конър Макгрегър!

Самият Конър вече е извън своя „прайм“, но MMA машината постоянно произвежда нови и заплашителни сензации на модерната, и менажирана агресия.

Тук говорим основно за страстта по бойните изкуства.

Боксът, например, е почти отделна вселена с огромна популярност преди и сега. В киното и в реалността. Преди беше Майк Тайсън, а сега – Тайсън Фюри. От екрана боксът доминира с поредицата „Роки“, захранваща няколко десетилетия с нокдауни на каданс, а шедьовър като „Разяреният бик“ не просто е сред най-великите боксови филми, а сред най-великите филми въобще.

Но MMA манията е сравнително ново явление за масовата публика. В киното върху тази страст капитализират поредици като тази за Юрий Бойка със Скот Адкинс и по-драматични интерпретации като „Бойна кръв“ с Том Харди. Но няма филм за MMA, който да засенчи pay per view гала вечер на UFC, както например преди години филмите с Ван Дам и Сегал бяха много по-популярни от турнири по карате и айкидо.

Снимка: Getty Images

Съвременните MMA шампиони са и знаменитости, както през 80-те и 90-те бяха актьорите с реални умения в бойните изкуства. Конър Макгрегър е глобално разпознаваема мегазвезда. Хабиб Нурмагомедов, Андерсон Силва, Франсис Нгану, Кумару Усман, Майкъл Биспинг, Чаел Сонен, Брок Леснар, Ранди Котур, Фьодор Емеляненко и още десетки състезатели от настоящето и близкото минало упражняват внушително поп-културно влияние.

Реализмът е ключова разлика между старата генерация екшън звезди и днешното поколение истински бойци. Няма как и да е по-друг начин. Този реализъм не е само в битките, но и в личната естетика. Днес бившият MMA шампион в две дивизии Даниел Кормие е легенда от клетката на UFC, но тялото му по никакъв начин не загатва за атлетичните подвизи, с които превърна своето име в солиден боен бранд.

Той прилича на затлъстял собственик на заведение за бургери или на водещ на риалити шоу за барбекю.

Ала уменията му го превърнаха в звезда на бруталността и технически виртуоз в областта на гръко-римската борба и бразилското джу-джицу.

Снимка: Getty Images

Мъж с формите на Кормие никога нямаше да стане екшън икона през 80-те и 90-те, независимо от таланта си. Да, и Стивън Сегал напълня, но доста след като направи екшън класики като „Под обсада“ „Белязан да умре“ и „Труден за убиване“. А Бъд Спенсър беше звездно присъствие между хумора и боя, а освен това почти винаги се нуждаеше от своя екранен партньор - класическия красавец Терънс Хил.

Тази промяна демонстрира, че днешните фенове на бойни изкуства държат най-вече на уменията за доставяне на кърваво зрелище, а не толкова на изрязаните като от гранит коремни мускули. И без това социалните мрежи са пълни с фитнес модели и бодибилдъри. Еволюцията на интереса към физическите схватки като развлечение илюстрира и смяната на бизнес модела за тяхното поднасяне на широката публика. Преди основната платформа бяха многобройните екшън филми. Днес бизнес моделът е UFC, разработен от шефа на компанията Дейна Уайт. Той успя да превърне този бранд в синоним на индустрия за блокбастър боеве, за които се говори с дни, седмици, а понякога и години.

Младежите от 80-те и 90-те бяха хипнотизирани от ритниците на Ван Дам и си представяха как правят същите акробатично-агресивни номера за приспиване на противника. Днес носителите на връзката с древното и митологично минало на смъртоносни схватки и желязно мъжество са съвременните гладиатори от осмоъгълната клетка на UFC. Новите pay per view тотеми на тестостерона. Предстои да видим дали на хоризонта ще се зададе нов бизнес модел за доставка на контролирано насилие, който да стане и нов символ на мъжкото умение и желание за превръщане на боя в изкуство.