17-11-2017 20-11-2018

„Онази“ торта и ритуалното поглъщане на врага

Паметно плюскане на паметник или кой преяде с идеология...

14:57 | 23 декември 2023 180 12004 Снимка: БТА

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#От кухнята на българските власти сервираха една странна рецепта в менюто на сложните отношения между храната и политиката. Ех, да беше жив създателят на кино класиката "Голямото плюскане" Марко Ферери, за да се вдъхнови от коледните партита на местната ни демократична общност, озовала се в режим на управление и избрала да посрещне светлите семейни празници с торти, вдъхновени от премахването на Паметника на съветската армия.

Един от тематичните десерти на либералната ни партийна гарнитура стана вайръл сензация със своята ритуално-канибалска естетика. Върху глазурата на кейка хаотично бяха разположени сиви фигурки на отрязани крайници и глави. Проблемният за прогресивните ни партии автомат дори не бе център на кулинарната композиция. Вместо това видяхме един малко психиатрично-тревожен хранителен пърформанс, засенчил дори "натюрморт вечерята" на българо-френската арт дама Ода Жон, която преди години "сервира" мръвки върху голите тела на красиви момичета в Националната художествена галерия.

Тортата с отрязаните останки от монумента може да се разглежда по много начини

Например, като едно буквално сладко отмъщение на "демократичните сили" срещу сянката на комунистическия режим. Проблемът с тази интерпретация е, че солидна част от водещите фигури в новото ни светло прогресивно бъдеще са всъщност привилегировани наследници на БКП-номенклатурата. В този смисъл имаме двоен символичен канибализъм. Един път е метафоричното поглъщане на конкретните човешки останки, а втори път - на самите предци на водещите ни професионални демократи. Други ще кажат, че това всъщност е ритуалното изяждане на врага и препраща към езическото минало. Умни хора вече намигнаха със сравнението с черепа на византийския император Никифор, който Хан Крум превръща в чаша за вино в началото на IX век.

И все пак тук имаме един високо въглехидратен и малко "тротинеткаджийски" римейк на стария мотив за изяждането на врага.

Другият проблем е с половинчатото приемане на стореното

Публично правиш и ядеш торта с отрязани човешки глави и крайници, директно препращащи към прясно премахнат от теб монумент, но някак се срамиш да се оригнеш шумно след преяждането. От една страна периферните инфлуенсъри и говорители на властта триумфално споделяха тортата с човешките фигури и символично си облизваха пръстите, но от друга "баш" партийците и политическите лица запазиха дистанция и започнаха да се оправдават: "Ама, аз не съм ял от тортата! Не бях там, после видях! На кето диета съм, не ме питайте! Не знам, каква торта...?" Стига бе, хора. Кажете си всичко, разкажете са като пост-модерни наследници на смели и кръвожадни езически племена от далечни земи, които след успешна битка ядат от по-вкусните органи на врага и правят декорации и бижута от други части на падналите в бой тела.

Но те така и със самия монумент се държаха

Мразим го, искаме да го махнем на всяка цена, обаче сега точно ще го демонтираме, защото е опасен и се разпада, а не защото нашите фен-клубове във Facebook вече пишат поеми за флекса, който реже бронза, и се надъхват до сексуална кулминация със споделяне на прясно резнати елементи. "Крилце или кълка" стана "крак или автомат".

Другата филмова препратка е към сатиричния шедьовър на Луис Бунюел "Фантомът на свободата", който излиза по кината през 1974-а - една година след "Голямото плюскане". Филмът предлага преобръщане на нормите и представите, с типичния за Бунюел абсурдистки хумор. В една от сцените вечерно събиране с гости в уважаван и богат дом се разиграва с тоалетни чинии вместо столове и облекчаване на всички присъстващи.

Събрали са се "по нужда", както се казва

А когато едно хлапе се изпусна, че е гладно, му се скараха и го заведоха в специално помещение, за да се нахрани. С други думи целият културен код беше обърнат - възпитаното общество се събира, за да дефекира и уринира, а храненето е непристойно и когато се налага е редно да се извиниш и да отидеш до "едното място", за да хапнеш набързо.

За такива сцени ни напомни абсурдисткият и сюрреалистичен характер на коледно-канибалската екстраваганца на "просветените политици" в България. Един десант на десертната демокрация. Символ, който вечеря с друг символ, а ако стане хранително натравяне или стомашно разстройство направо не ни се иска да мислим. Първо махнаха монумента защото е опасен, а после го изядоха понеже е вкусен. Но в ефир се отрекоха и казаха, че са на кето диета. Тортата просто си е била там. Вместо да превърнат кулинарния фанатизъм в триумф и истински пърформанс на поглъщането. Целият епизод е типичен за хора, които вече имат страшно много власт, но се правят на репресирана опозиция, готова всеки момент да излезе на протест... срещу себе си.