Голямата Таня Богомилова: Аз съм „куче“ - не се отказвам и не се примирявам!

И още... защо не може да бъде просто участник, върна ли се отново в басейна и как понася спокойното ежедневието ...

07:29 | 13 юли 2021 0 6989 Снимка: Студио KARE за Dir.bg

ТЕМА #She's The One

Динко Гоцев

dir.bg #URBN #SHE`s the one

#В търсене на неповторимите български жени, които оставят своите дълбоки белези по настоящето, преминава тазгодишното традиционно събитие на Dir.bg - She`s The One. Обстоятелствата не могат да ни спрат да показваме добрите примери, затова и тази година срещите ни с едни от най-забележителните, активни и вдъхновяващи жени на нашето време ще бъдат достъпни за всички!

She`s The One ще се проведе под формата на ексклузивни, откровени интервюта с дамите, които трудно отключват сърцата си и рядко се отварят безрезервно за масовата аудитория, за да говорят за себе си. Но сторят ли го - имат какво да кажат за успеха, паденията, спадовете и уроците в живота си. Освен да се промъкнем в съзнанията на тези дами, ще ви ги представим и по начин, по който не сте ги виждали - в концептуални фотосесии, илюстриращи най-силните им послания.

Таня Богомилова не плува в свои води пред прожекторите и микрофоните, никога не ги е търсила. Но как да не я търсят те, когато нейният успех я превърна в суперзвезда и име-парола не само в спорта ни. Златният олимпийски медал от Сеул 1988 е грамота по характер и воля, не само по спортни умения. Печели го месеци след раждането на нейното първо дете, напук на логиката и физиката, след жестока битка с травми. Тя е единственият български олимпийски шампион в плуването. Спортист на годината, както и притежател за цели 12 години на олимпийския рекорд на 100 м бруст, поставен точно в Сеул. Към това, ако е необходимо, ще добавим европейска титла, сребро и бронз, второ и трето място на световно първенство, както и 17 години като изпълнителен директор на Българска федерация по плувни спортове.

Днес ежедневието на Таня е далеч от напрежението и глобалният фокус върху олимпийския басейн, минава в домашни хобита и занимания с деца. След толкова много години във федерацията, тя е доказала, че и в административните дела не може лесно да бъде надвита.

Бързо се съгласява, когато чува от екипа на Dir.bg, че ключовата дума и суперсила на нейната зодия Рак е "упоритост". Няма друга, която да я описва по-добре. А и тя е човек, който вярва в зодиите и силата им.

"Дали съм успял човек? Успял човек е този, който е реализирал мечтите си. И който продължава да го прави до последния си дъх - изрежда бързо и уверено. - Всеки един в своята сфера е успял по някакъв начин и донякъде да постигне това, за което се е борил. Аз от дете съм мечтала да се изкача на най-високия връх - олимпийския. Гледах идолите ми - Марк Шпиц, например, и си мечтаех да развея българския флаг най-горе. И се случи, направих го. Който си гони целите и мечтите дори с цената на лишения и за сметка на други неща в живота, той е успял човек."

Но стартът не е толкова гладък, колкото беше финалното плуване на българката в Корея преди 33 години. Тя играе футбол с момчетата по улиците на "Красна поляна", а плувният басейн е още далеч. Всъщност - не толкова. Този на УСШ (Ученическата спортна школа) е на няколко пресечки и именно натам е упътена.

"Майка ми ни записа на плуване, за да сме под надзор двамата с брат ми. Но освен това ме записа и на гимнастика, на акордеон, на английски... На всичко. Това беше решението целият ден да ми бъде ангажиран. Плуването не го харесвах, защото аз бях слабо дете, направо си бях кльщава. Като влизах в басейна ми беше много студено и хич не ми се ходеше. Чак впоследствие го заобичах, а в гимнастиката не успях да остана, тъй като не можах да направя необходимите набирания. Другите неща едно по едно отпадаха от списъка и така остана само плуването."

Темата с това колко и какво да спортуват децата, и докъде е важно все пак да има лимит на родителските амбиции за това, също вълнува. Нейната дъщеря Ана също се състезаваше в плуването, синът Георги е играл баскетбол.

Но днес и двамата са далеч от спорта - той се занимава с фотография и маркетинг, тя работи за голяма компания.

"Никога не сме имали амбиции да станат като нас - разказва. - Всеки си е хванал живота и си харесва това, което прави. Много е важно с каква цел записваш детето си на спорт. Ако е за това да развие тялото си, да има култура на самостоятелност, да знае как да си организира деня и да се научи на дисциплина - чудесно. Лошо е, когато амбициите на родителите са твърде големи. А и не бива да се записват на много видове спорт. Защото във всеки чуват и научават различни неща, могат лесно да "гръмнат", да се объркат. И друго - родителите не бива да записват децата си на спорт само, за да са някъде ангажирани през деня. Не може да очакват те да бъдат възпитавани там. Това става у дома. Треньорите не са за това. В момента се занимавам с деца и знам какво говоря."

Напрежението от спорта на най-високо ниво, както и от работата на върха на федерацията, вече го няма. Ежедневието на Богомилова е подчинено на неща, които прави с огромно удоволствие, а стресът е несравнимо по-малък.

Но - и не се изненадвайте от това - на нея и липсва донякъде...

"Не че не ми е харесвало напрежението във федерацията. Напротив, дори днес ми липсва. Аз съм борбен човек и правя всичко с много хъс. В един момент в края на работата ми във федерацията дори с твърде много, дойде в повече... А и усетих, че на първо място трябва да обърна внимание на дома и семейството си, а не винаги да слагам работата отпред. Сега шия чанти, плета... най-новото ми хоби е да плета кошчета от трикотажна еко прежда. Това ме успокоява, дава едно усещане за хармония. Обичам да върша неща у дома, да приготвям зимнина, да готвя. И, разбира се, тренирам деца в нашия клуб. Също нещо страхотно приятно."

И новина - Таня Богомилова се е завърнала в басейна. Години наред тя признаваше, че не влиза в него. Психически и физически се бе пренаситила, не докосваше водата.

Снимка: Студио KARE за Dir.bg

"Пак плувам, да - казва с усмивка. Изобщо - прави впечатление на човек с позитивен поглед към света, а и ентусиазмът е ясно отчетлив дори в начина, по който говори за най-дребни и обикновени неща. - Влизам и плувам преди тренировките с децата. Просто си върнах желанието и любовта към това."

Не съжалява, че не се родила и състезавала в други времена. Знае много добре, че в днешните реалности с мощта на социалните мрежи, с медийното отразяване и "хайп", който се създава около далеч по-малко успешни спортни герои, тя щеше да е мегазвезда. Но има нещо друго, за което съжалява...

"Бойкотът на Олимпиадата 1984-а в Лос Анджелис - отсича. - Много от нас бяхме готови. Щяхме да вземем страшно много медали. България щеше да е голяма сила и на тези игри. По начина, по който тренирахме, аз знам какво щеше да стане. Щяхме да ги убием там! Аз бях с два златни медала на Игрите на добра воля преди това, а с тези резултати, същото щях да направя и в Лос Анджелис. Но нищо не можеш да направиш, да промениш. Такива са били времената."

Ако искате доказателство защо думата, която трябва да е "прикачена" към нейното име, е "упоритост", няма нужда да търсите много дълбоко.

Може би сте чували историята на Таня за годината преди нейното олимпийско геройство, може и да не сте...

Накратко:

"Родих месеци преди Сеул 1988. Това се случваше за първи път в историята - да се състезаваш на толкова високо ниво толкова скоро след раждане. След световното първенство в Мадрид решихме с мъжа ми и мой треньор тогава да си взема година почивка. Бях се уморила, дори мислих за отказване. Но не - избрахме година почивка, пък ако забременея, добре дошло. Получи се. В ръководството на спорта ни реакцията беше много лоша, как така съм забременяла, нямам ли дълг към родината!? Заплашваха ме дори да ми спрат парите, които ми се полагаха за постиженията на световното. Аз на петия ден след раждането започнах да правя коремни преси, защото не исках да изпусна и ден подготовка. Отидох на лагер в Харков, в Съветския съюз тогава, и се оказа, че имам следродилна херния. Болките бяха ужасни, аз не можех да плувам. Оперираха ме, но не с пълна упойка. Докато го правеше, хирургът ме питаше наистина ли ще се състезавам на игрите. Аз му казвах, че не само ще съм там, ами ще ги бия наред. Той питаше: И нашите ли? Всичките под ножа!, отвръщах. Докторът каза, че ако аз стана олимпийска шампионка след операцията, ще сложи паметен плакет на болницата с моето име. И го направи! И днес си е там. Дотук добре, после обаче дойде износване на коленните стави, което се получава от бруста. Носиха ми от Франция инжекции, временно спрях тренировките, но не задълго. Готвих се денонощно за Сеул. И тогава - трети удар. Херпес зостер, през цялото тяло. Не мога да дишам, не мога да вляза във водата... Рева и полудявам, защото губя време, а Олимпиадата наближава. Но отидох и ги бих. И рекорд поставих, който седя 12 години. Единствено ме е яд, че не ми стигнаха 4 стотни и за световния рекорд, защото това вече щеше да е пълното удовлетворение след всичко, през което минах. Но аз съм куче, това е. Няма да се откажа никога. И другото - няма да ида на състезание, за да се напиша "участник". Моите критерии бяха ясни - трябва да съм в тройката, иначе това е провал. Затова и отказах да се състезавам 1992-ра в Барселона, въпреки че ме караха. Предпочитах хората да ме запомнят като победител, на върха."

Снимка: Студио KARE за Dir.bg

Преходът след спорта към "цивилния живот" е нещо, което се оказва огромен проблем за немалко атлети на най-високо ниво. Разликата в ежедневие и режим просто е твърде голяма. Понякога - трудно преодолимо голяма. При Таня Богомилова има едно обстоятелство, което улеснява този преход. В момента, в който приключва професионално с плуването, тя вече има дете, семейство... Има приоритети, които да фокусират вниманието извън тренировки, пътувания, състезания, стрес, басейн и т.н.

И днес си е същата. "Куче", характер, упоритост...

Разпалва се при всяка история, която разказва. Ядосва се на несправедливости, говори емоционално. Признава, че е била удивена как е била посрещната и как хората са я разпознавали по улицата след онзи успех. Въпреки че няма как да мине от другата страна и да знае как цялата страна пред телевизорите "плуваше с нея" и как изживя това състезание.

В онзи ден тя се превърна в национален герой, не е преувеличено. В разговора ни разкрива как една жена се е прекръстила на Таня Богомилова в началото на 90-те години заради нея. И как един гръцки фен я следвал да я подкрепя на всички състезания, а после станал кръстник на нейната дъщеря Ана. И това са само две от историите за нейната популярност. И то – дошла много преди хората да научат в детайли историята на това какво свръхчовешко усилие на физиката и волята, е струвало това олимпийско злато.

* Материалът е част от лимитираната серия интервюта "She`s the One!". В подкрепа на емблематичното събитие на Dir.bg се отзоваха Serdika Center, UniCredit BulBank и Revalid® и е част от ексклузивна серия интервюта "She`s the One!".

#URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Интервю: Динко Гоцев

Грим: Росина Георгиева

Снимки: Студио KARE за Dir.bg

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото. Събитията She`s The One през март 2019 и He`s The Man през ноември същата година дадоха началото на културна традиция с кауза, която привлича най-супешните хора в България, които разказват личните си истории и научените житейски урорци. Каузата е простичка - да акцентираме върху добрите примери в българското общество! Общото между дамите в "She`s the One" - за тях няма невъзможни неща! Те са незабравими, неподражаеми, съвременни жени, които сами градят своите приказни кралства, дори с цената на нощите, преливащи се в дни. В разноцветна селекция на интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени, които носят своите послания и орисии през 2019 и 2020 година се включиха големите български актриси Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, сценаристът Ваня Николова, актрисата Биляна Петринска, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, собственикът на Ivet Fashion Ивет Григорова, керамикът и парижки възпитаник Екатерина Лашова, човекът кауза Аделина Банакиева, основателят на фондация "Диви животни" Любомила Кривошиева, дрифт пилотът Ива Русинова, журналистката Десислава Стоянова, д-р Кристина Чачева, покорилата Еверест Петя Колчева, писателката Здравка Евтимова, създателят на списание "EVA" - Биляна Савова и жената - кауза Надежда Дерменджиева.