#Трудно е да не знаеш какво ще се случи през утрешния ден. Трудно е да правиш всяка следваща крачка едновременно със страх и смелост. Но най-трудно е да бъдеш жена във времена, които не ти позволяват да си крехка и слаба, а единствено силна и с отворено сърце за по-добро бъдеще.

Пишем този текст с ясното съзнание, че той ще бъде всичко друго, но не и поредната жалейка. Не, това не е тъжна статистика на един страдащ народ, а опит да ви покажем колко важно е единството на една група хора, които нямат друг избор, освен това да продължат да оцеляват. Да продължат да обичат и да се грижат за свои и чужди.

През последните две години сякаш се случиха неща в световен план, които сгъстиха въздуха до неузнаваемост. Имахме периоди, в които сякаш нямахме възможност да поемем дъх, дори и буквално. Имахме дни, даже цели месеци, в които единственият полъх за промяна идваше от нашата надежда.

На 24 февруари Любава, спокойно спяща в покоите на своя дом, се събужда от настоятелно звънящия телефон. Трескавият глас на майка й от другата страна на линията й подсказва, че нещо не е както трябва. "Бягай веднага в бомбоубежището, войната започна!" Докато все още се опитва да успокои майка си по телефона, Любава поглежда през прозореца на кухнята и светът й замръзва. Тук-там можеш да разбереш истинския цвят на небето, но само ако се загледаш достатъчно добре сред праха от експлозии в региона. От този миг нататък Любава вече знае, че единственият изход от това е пътуването към безопасността. Събира само най-нужното и заедно с най-важните хора около себе си в крачка планират как да избягат от войната.

Над 1 милион украинци пристигат в Полша, търсейки убежище от руската инвазия.

Снимка: Sean Gallup/Getty Images

Конфликтът Русия-Украйна се развива с безумна сила. Намираме се във времена, в които не е нужно да се ровим в The Dark Web, за да станем свидетели на всяка една стъпка на двете враждуващи страни. В социалните мрежи можете да намерите видеа на момчета от руската армия, които със сълзи на очите се обаждат на своите майки и им казват, че всъщност им е дадена грешна информация - те не знаят, че отиват на война; те вярват, че това е поредното военно обучение. От другата страна на монетата са украинските войници и цивилни, останали да защитават страната си, които се сбогуват със своите майки, жени и деца. В очите им сякаш можеш да усетиш тежката реалност, която са длъжни да приемат - това може да бъде последният им път заедно.

Сякаш е банално да споменаваме, че никоя жена не заслужава да остави плодовете на своя живот на произвола на войната. И все пак ще го кажем, защото нищо не е по-важно от свободата на човека. Свободата да живееш мирно, където поискаш и с когото обичаш. Свободата да бъдеш спокоен, че дори днес да нямаш достатъчно възможности, семейството ти винаги ще е цяло.

Украинската писателка Оксана Забужко се обръща към евродепутатите по повод Международния ден на жената 2022 г.

Copyright: https://www.europarl.europa.eu/

На 8-и март, международният ден на жената - само 13 дена от началото на военния конфликт, украинската писателка Оксана Забужко отдаде почит към издръжливостта на жените в Украйна по време на обръщение към Европейския парламент. Романистката и поетеса, която в своите творби винаги дава глас на жените и жертвите на домашно насилие, взе думата в Страсбург, за да защити страната си. Ние имахме щастието да присъстваме на нейната реч, по време на която цялата зала беше притихнала. Без излишен патос, но с много сърце в думите, писателката илюстрира безброй истории на жени, останали в Украйна или вече пръснати по света, които благодарение на своя стоицизъм държат фронта там, където техните бащи, братя и съпрузи не могат да достигнат.

"Украинските жени са несломими - каза Забужко. - Те се бият наравно с мъжете, борят се срещу мрака на тоталитаризма, който е на път да погълне страната им. Те защитават домовете си, близките си, семействата си. И с това защитават Европа без никаква специална преднамереност."

Колко задружен народ са украинците може би ще разбираме все повече в следващите месеци. Разбира се, нашата надежда е този конфликт да бъде прекратен възможно най-скоро. Но докато той трае, е важно да обръщаме внимание на героите на деня. Тези, които спасяват човешки същества, дори още преди те да са се появили на бял свят.

Украински лекари-жени създават Фейсбук страница, в която дават подробни указания на жените, бременни след 7-и месец, как могат сами да изродят своите бебета по време на бомбардировки.

Пациентите в родилното отделение в болницата в Киев биват преместени в бомбено убежище.

Снимка: Photo by Chris McGrath/Getty Images

Убедени сме, че бебетата, родени под бомбардировки са бебетата, които ще променят света. Защото всяко следващо поколение носи силата да не повтаря миналото.

Жени и деца пристигат с влак от Лвов в разкъсана от война Украйна на централната гара на 07 март 2022 г. в Пржемисъл, Полша.

Снимка: Sean Gallup/Getty Images

"Във всяка война жените всъщност са най-уязвимите цели, защото трябва да се грижат за децата си и за възрастните хора. Това е живият щит, който Путин използва, за да пречупи украинската героична издръжливост. Именно по тази причина той включва в своите атаки болници и училища.", каза още Забужко.

Войната в Украйна през очите на жените е дуално олицетворение на ненужен погром и велика сила на духа и действията. И въпреки че не сме я започнали ние, благодарение на нас тя ще бъде по-лека. Защото жените никога не изоставят своите.