#Някои от най-важните, влиятелни и велики филми са немислими без атмосферата и естетиката на градовете, в които действието се развива. Нещо повече, в отделни истински шедьоври на седмото изкуство градът е пълнокръвен образ - герой, анти-герой, злодей, партньор, прелъстител, приятел, враг... Графитите по стените, рекламите по сградите и неоновите надписи са неговите реплики.
Със своите улици, къщи, подлези, паркове, мостове, предградия, централни площади и опасни квартали, със своите светлини и сенки, градовете в киното разказват истории, сбъдват мечти, материализират кошмари, създават митове и магия от подвижни картини.
Предлагаме ви селекция от великолепни филми, в които познати градове се превръщат в пълни и плътни персонажи, оставили траен урбанистичен отпечатък върху пребогатия пейзаж на великата илюзия.
Рим в "Сладък живот"
Вечният град е вдъхновил десетки разкошни произведения на киното. Особено се отличават хедонистичните химни на Федерико Фелини "Сладък живот" и на Паоло Сорентино "Великата красота". Първият вдъхновява втория.
През 1960-а година Фелини и неговият любим актьор Марчело Мастрояни пленяват въображението на милиони със своята пищна черно-бяла история за грехопадение в Рим.
Градът сякаш оживява, а сцената, в която Анита Екберг нежно влиза във Фонтана ди Треви остава едно от най-силните обяснения в любов към градски архитектурен шедьовър в историята.
Лос Анджелис в "Поверително от Ел Ей"
В края на 90-те Къртис Хенсън събира изключителен актьорски състав, предвождан от Ръсел Кроу, Кевин Спейси, Гай Пиърс и Ким Бейсингър, за да върне публиката в ретро атмосферата на Ел Ей от 50-те години на миналия век. Романът на Джеймс Елрой, вдъхновил тази екранизация, предлага изключително богат свят, в който пътищата на ченгета, гангстери, журналисти, проститутки, сводници, сенчести бизнесмени и световни филмови звезди се преплитат, а престъплението и прелъстяването са умения, които до съвършенство владее основният образ - Лос Анджелис.
Ню Йорк в "Манхатън"
"Столицата на света" Ню Йорк е вдъхновила много световни режисьори и е била представена по драматично различни начини от тях. Скорсезе и Пол Шрьодер показаха кошмарните измерения на града и неговите най-мръсни хора и зони в "Шофьор на такси". Но Уди Алън стори обратното и се обясни в любов на своето родно място по незабравим начин в "Манхатън".
Филмът се открива с черно-бял монтаж от великолепни кадри на града на фона на епична музика от "Рапсодия в синьо" на Джордж Гершуин. Глас зад кадър сравнява града с идеализираната версия на разказвача: "Той беше суров и романтичен като града, който обичаше. Зад очилата му с черни рамки се криеше сексуалната сила на котка от джунглата. Ню Йорк бе неговият град. И винаги щеше да бъде."
Лас Вегас в "Казино"
Мартин Скорсезе предложи потресаващо зрелищен поглед към "Града на греха" в своя гангстерски епос "Казино". Пищният разказ за възхода и падението на мафията в Лас Вегас е вдъхновен от действителни събития. Самият град, в цялото му неоново излишество, е пълнокръвен образ наравно с тези, изиграни от Джо Пеши, Робърт де Ниро и Шарън Стоун. Лас Вегас примамва алчни за пари мъже и жени, за да ги унищожи като в древна трагедия за разрушителните последици от човешкия хюбрис.
Въздушните кадри на светещия през нощта Лас Вегас, заобиколен от пълния и плътен мрак на пустинята, са чисто филмово качество, което се подобрява с всяко следващо гледане.
Брюж в "В Брюж"
Мартин Макдона даде чудесни роли на Колин Фарел и Брендън Глийсън в своята наситено черна комедия, но в главната роля е самият град, дал и заглавието - "В Брюж". Средновековните площади и кули, картините на Бош, старите павирани улици... Брюж е сниман като мрачна приказка - сюрреалистично място за пречистване и потапяне в един друг свят.
Филмът засилва туристическата гравитация на белгийското градче и днес много агенции предлагат специален тур из местата, през които действието на "В Брюж" преминава. И си заслужава. И филмът, и градът.
Рио де Жанейро в "Градът на Бога"
В "Градът на Бога" Рио е видяно през своите фавели и преплитащите се съдби на хора от работническите и престъпнически класи.
Няма бляскави кадри на прочутите туристически атракции в огромния бразилски град. Има едновременно сурова и хумористична панорама на опасния живот в низините на Рио, на прага на исторически и обществени промени. В този филм градът диша и живее, носи усещане за шанс, но и за смърт. Той е част от всеки човешки персонаж, но и всеки човешки персонаж става част от "Градът на Бога".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}