17-11-2017 20-11-2018

Когато гуменото лице на Джим Кери владееше света

1994-а и трите крайни комедии на актьора

11:30 | 27 януари 2024 8 3456 Снимка: Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #screens

#Един от големите културни разговори на нашето време е за кризата в комедията. Най-вече за проблемите с производство и доставка на филмов хумор от онзи, който те кара да се превиваш и хилиш безконтролно. Причините, които се изтъкват за немощното представяне на жанра са разнообразни - политическа коректност, епохата на постоянно обиждащите се от всичко "снежинки" и настъпването на глобализма, каращ Холивуд да прави все по-скъпи филми за световната аудитория, които да боравят с възможно най-универсалните теми и символи, и да са максимално разбираеми за всяка култура. А филмовият хумор се оказа най-труден за глобализиране и нещо, което е смешно в САЩ, няма да работи в Китай. Особено ясно е това за филмите, които разчитат повече на диалог и вътрешни препратки, прикрепени към строго определен контекст и дискурс. Но добрата стара физическа комедия хипотетично може отново да завладее света. Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън не са имали нужда от звук и диалог, те са предавали и продавали смеха с движенията на тялото и израженията на лицето.

Ала дори физическата комедия страда тези дни. Но нека се върнем назад във времето, в епохата на постоянно превъртане на видеокасети и връщане на онези незабравими сцени с необуздан хумор, заредил цели топлоцентрали със смехотворна енергия. Нека се върнем през 1994-а - една от най-важните години за американската комедия, а и жанра като цяло. Тогава в рамките на 12 месеца излизат три невероятно успешни филма с един и същ канадски актьор, стъпил на Холивудския Олимп и превърнал се в едно от най-разпознаваемите - а и разтегливи - лица на планетата. Това е Джим Кери, разбира се. Преди дни той навърши 62 години и отдавна не е дори сянка на старата си кино слава. Днес много повече го свързваме с разказите му за борба с емоционални и лични проблеми, с вътрешни демони и депресивни състояния. Това също е добре позната траектория за професионалния смешен изпълнител, въплътена в образа на "тъжния клоун".

Но преди три десетилетия Джим Кери нямаше нищо общо с меланхоличните и минорни тонове. Тогава той бе кълбо от дивашка екранна енергия и в рамките на една година сътвори неповторима филмова история. Малко хора помнят, че модерните жанрови класики "Ейс Вентура: Зоодетектив", "Маската" и "От глупав по-глупав" излизат всичките в рамките на една календарна година. Всички с Кери в главната роля, всичките станали световни хитове и надхвърлили многократно своите снимачни и рекламни бюджети. "Ейс: Вентура" открива годината с премиера през февруари, "Маската" става юлски летен блокбастър, а "От глупав по-глупав" затворя 1994-а през декември. Никога преди, а и след това не е ставало подобно нещо в развлекателната индустрия.

Трите филма са различни по стил и структура, но обединени от маниакалната мимическа магия на Джим Кери. Тогава за света той става "Човекът с гуменото лице". В "Ейс Вентура: Зоодетектив" са пародийно преплетени паролите на приключенското кино и научно-популярните предавания за диви животни и екзотични места. Джим Кери превръща всяка сцена в повод за саморазправа с очакванията на публиката за умереност. Той прекрачва всички граници на чисто физическото изпълнение. Монументалният гребен на персонажа е бижуто в комедийната корона. Ейс Вентура е жарък активист за правата на животните, агресивен авантюрист и колосален кретен. Всички съставки за успех от 90-те са налице. Критиците не харесват особено ексцесиите на Кери и на творбата като цяло, но тогавашните тийнейджъри се побъркват по персонажа. Ейс Вентура става реално култов образ и вдъхновява цял медиен франчайз, с продължение и анимационен сериал.

А годината тепърва е започнала. През лятото Кери отново е на върха с "Маската". Зеленото алтер-его на леко смотания банков чиновник Стенли Ипкис е в сърцето на тази комиксова адаптация, станала най-нестандартния супергеройски филм за времето си. Тук играта е с кодовете на кримито и film noir. Камерън Диас е топ мацка, а Питър Грийн - внушителен злодей. Кученцето Майло прави чудесна роля като верния помощник на Кери. "Маската" е важен филм в историята на специалните визуални ефекти, но гримасите на Джим конкурират всички компютърни трикове. В "Маската" има една изключителна палавост и великолепна суинг атмосфера. Това е комедия-купон и блокбъстър с ефекти едновременно. Поп-културна класика от средата на 90-те. А и типична за епохата история на смирения и смачкан мъж, който се превръща в истински енергиен звяр на пакостите и номерата. Откровена препратка и към "Д-р Джекил и Мистър Хайд" също, разбира се.

Лятото е зелено и с огромни бели зъби като нахилената физиономия на Кери в "Маската". А през зимата актьорът удря джакпота за трети път в рамките на 1994-а с "От глупав по-глупав" на братята Фарели. Джим и Джеф Даниелс влизат храбро в образите на съвършените идиоти, хванати в състезание по слабоумие. Филмът оправдава заглавието си - всяка глупост на единия образ е надскочена от другия в следващата сцена. После първият взима реванш, вършейки нещо още по-кретенско, само, за да бъде изпреварен от другаря си с невъобразимо упражнение по липса на елементарен акъл. В сцената, в която и двамата отказаха по най-абсурдния начин да се качат в автобус, пълен със загорели красавици, нуждаещи се някой да ги глези по дългия път е легендарна за епохата и милионите младежи, потръпнали първо от ужас, а после паднали от смях с крясъка как е възможно някой да е толкова тъп.

И трите филма са немислими без запазената марка на радикални гримаси и изкривявания на Джим Кери. И трите сякаш са невъзможни днес, по различни причини. Едно тройно напомняне, че поне що се отнася до ярките физически комедии - 1994-а беше много по-напред с материала.

ИЗБРАНО