В поредица от материали за #Семейни финанси насочваме вниманието към някои популярни техники за управление на личен бюджет. Спряхме се на системата от пликове, както и на правилото 50-30-20.

Днес ще говорим за техниката „нулево базирано бюджетиране“ (на английски познато като zero-based budgeting). Този подход е фокусиран върху предварителното планиране и анализ на всеки лев – така че на финала приходите за месеца да бъдат равни на дефинираните категории разходи. Това далеч не означава харчене на всичко до дупка и в никакъв случай не това е целта. Защото в това разпределение наред с важните и задължителни пера включваме заделяне на средства за спестявания, за инвестиции, за вноски по застрахователни, кредитни и други финансови продукти.

Техниката има сходни характеристики като системата за разпределение по пликове – дефинираме категориите разходи, определяме бюджета за всяка от тях и спазваме лимитите. Тук обаче не говорим за физическо разпределение на парите, а фокусът попада върху анализа и оценката на всеки разход, върху мисленето как да дадем „работа“ на всеки лев.

Стъпки за структуриране на нулево базирано бюджетиране

1. Опишете месечните приходи на семейството си

Основните приходи обикновено идват от работна заплата или хонорари. Не пропускайте обаче всички други малки или големи плащания, които евентуално получавате – допълнително възнаграждение извън трудовия доход, наеми и ренти, дивиденти и лихви, издръжки и добавки, стипендии и пр. Приходите могат да варират месец за месец, ако имаме допълнителни непостоянни или спорадични източници на доход.

Снимка: iStock by Getty Images

2. Опишете всички свои месечни разходи.

Тук се включват не само разходите, но и сумите, които искаме да заделим за краткосрочните и дългосрочните си финансови цели – спестявания, инвестиции, авариен фонд и пр. Добавяме и категории за средствата, които заделяме настрана на месечна база за по-големи годишни плащания – например, за почивки, обучение, данъци. Започнете със стандартните и задължителни разходи като вноска по кредит, наем, комунални услуги и други регулярни сметки. Продължете с описанието на останалите важни пера, които определяме като необходимост: храна, транспорт, здраве и т.н. Включете и други задължителни плащания, които не са регулярни, но приложими за конкретния месец – напр. подновяване на застраховка, смяна на гуми и др. Накрая не пропускайте сферата на желанията – перата, свързани с развлечения, почивки и пътувания, хранене навън, красота и спорт и пр.

3. Разпределете месечните приходи по описаните пера.

Третата стъпка е да опишем сумите по всяка категория. Това упражнение е много полезно заради аналитичната си мисия – неминуемо ни кара да се замислим над структурата на потреблението в семейството и това, което изразходваме. На финала разпределението трябва да доведе до изравняване на общия размер в точка 1 (Приходи) и точка 2 (Разходи, спестявания и буфери). Внимание, това далеч не означава да „опукаме“ всичко до стотинка, нито че в края на всеки месец банковата сметка задължително се занулява. Не, фокусът е върху това да знаем къде отива всяка стотинка от месечния ни доход, както и да поставим финансовите цели наравно с останалите нужди в семейния бюджет. Започнете с попълване на числата при най-значимите и задължителни разходи – те обикновено почти не се променят месец за месец. Включете още в началото сумите, които планирате да заделяте за инвестиции и спестявания. Нека на финала остане разпределянето за „желания“ – тъй като това са категориите, където можем да търсим ограничение при необходимост. Разбира се, голяма част от разходите, които не зависят от нас, трудно можем да определим предварително с точност. Но пълната прецизност не е необходима – достатъчно е да разгледаме тези пера за предходните няколко месеца, за да можем да алокираме съответните прогнозни суми и да заложим буфери.

Снимка: Семейни финанси

Правейки това упражнение вероятно ще попаднем на някой от следните сценарии:

1. Бюджетът излиза „на зелено“ – т.е. правейки разпределението приходите са повече от разходите.

Това означава, че можем да добавим по-голям дял при финансовите цели: спестяване за скъпи вещи и преживявания, за образованието на децата, увеличаване на средствата за инвестиции, захранване на аварийния ни фонд, предсрочно погасяване на задължения и пр.

Снимка: iStock by Getty Images

2. Бюджетът излиза „на червено“ – разходите надвишават месечните приходи.

Разгледайте отново категориите разходи и помислете къде може да има редуциране. Най-често за целта се обръщаме към сферата на желанията и незадължителните харчове, но оптимизация можем да търсим и в други елементи на бюджета.

3. Изниква спешен разход, който не можем да покрием с текущия бюджет

Дори и да сме много дисциплинирани в управлението на бюджета си, понякога се появяват и спешни и непредвидени разходи, които също поставят месечния план в червената зона. Именно за такива ситуации е предвиден аварийният фонд на семейството. Ако нямаме такъв или не го поддържаме в оптимален размер, непредвиденият разход би ни принудил да търсим заемно финансиране и да увеличим бъдещите си месечни задължения.

4. Планираме даден разход, но той се оказва по-голям в действителност.

За тази цел е добре да имаме буферни суми по част от категориите, като неусвоеният буфер може да отива към аварийния фонд, към спестяванията или да се трупа за следващия месец като обща сума за „корекции“.

Твърде вероятно е също да пропуснем някой разход в предварителния план – особено ако тепърва въвеждаме структуриран подход при семейните финанси. Тук отново неопределеният резерв „Други“, който поддържаме в диапазона до 5% от текущия доход може да обере подобни текущи изникващи теми в бюджета.

Zero-based budgeting също така ни дава гъвкавостта да правим корекции в движение – когато даден разход е излязъл повече от планираното в таблицата, ще трябва да почерпим разликата от друго перо, най-често от незадължителните. Уви, това, което често се случва в такива ситуации, е да вземем от заделените средства за спестявания и инвестиции, защото повечето хора ги възприемат като „пожелателни“. Понякога действително няма друг вариант, но все пак препоръката е първо да се обърнем към други неприоритетни елементи от бюджета.

Снимка: iStock by Getty Images

Недостатъци

Описаният модел за разпределяне на месечния бюджет много помага за реализиране на мониторинг и контрол над разходите. В същото време да разпределяш и планираш всеки лев преди да бъде направен е далеч по-сложно от простото му отчитане в статистиката постфактум. Отнема време и изисква анализ на всички елементи от бюджета – но точно това е и целта на бюджетирането.

Подходът на нулево базирано бюджетиране обаче е трудно изпълним при свободни професии, където месечният доход не е фиксиран и често варира доста във времето. При такъв вариант по-подходящо е следването на правилото 50-30-20.

Мнозина възприемат строгото структуриране на семейните финанси като ограничителен инструмент, който не ни позволява да се забавляваме и да удовлетворяваме желанията си. Всъщност е тъкмо обратното. Към какъвто и подход да се насочим, с наличието на ясно разпределение може да се окаже много по-лесно да планираме и осъществяваме както желанията си, така и дългосрочните си финансови цели, свързани с натрупване на семейни активи и постигане на финансова свобода. С наличието на разписан бюджет знаем точно къде отиват парите ни и имаме по-ясна представа какво можем да си позволим и кое би ни извадило от контрол.