#Подреждане на стаята - 2 точки, Четене - 3 точки, Миене на чинии - 1 точка, Разхождане на кучето - 2 точки.... Така изглежда таблото в стаята на Мартин, 9 г., по което той всеки ден изпълнява своите задължения. Срещу натрупаните точки получава реални пари, които може да изхарчи за каквото реши. Според родителите му този подход доста добре работи при тях, защото синът им се е научил на дисциплина и отговорности, следи задълженията си и знае смисъла на народната мъдрост, че "който не работи, не трябва да яде".
На другата крайност са родителите на Стела, 11 г., които считат, че в никакъв случай не бива да се плаща на децата за задълженията им вкъщи или в училище. "На мен никой не ми дава пари, за да приготвя вечерята" - споделя майката на Стела. Тя смята, че има други способи, с които децата могат да се научат да управляват парите и да ценят труда, но в семейството не трябва да се намесват финансови отношения.
Трябва да има поощрение от време на време, особено когато детето прояви специални усилия, включва се в допълнителни несвойствени ангажименти или покаже упоритост и хъс в уроците - споделят други родители и смятат, че наградите стимулират мотивацията, добрите навици и поведение. А паричните награди дават на децата възможност да усетят сладостта от лично спечеленото и отговорността да решат сами за какво ще изхарчат спестяванията си.
Преди седмица в URBN публикувахме анкета, с която попитахме нашите читатели какви практики са установили в това отношение вкъщи. Близо 60% от участниците посочват, че никога не плащат на децата си за изпълнени домашни задължения. 35% го правят понякога за конкретни задачи, а едва 15% имат установени ясни и регулярни правила за заплащане. Над 80% от участниците не обвързват по никакъв начин размера на регулярните джобни на децата с изпълнението на домашни задължения.
Въпросът дали да плащаме на децата за изпълнени домашни задължения среща полярни мнения и няма правилен отговор. Докато в едни семейства подобна практика би поощрила финансовата независимост и отговорност, в други би могла да има обратния ефект - детето да отказва да помага без заплащане. Дали да се плаща на децата за домакинска работа или не е лично решение, което зависи от ценностите и целите на семейството, но е важно да се вземат предвид както краткосрочните ползи, така и дългосрочните резултати на този избор. Личното ми мнение е, че по-добре финансовите отношения да останат извън семейството и възможности за печелене на пари да се търсят от детето извън домакинството. Ето някои плюсове и минуси, които да имаме предвид, избирайки стратегията у дома:
За кои дейности да плащаме?
Плащането на децата за извършена домакинска работа може да ги научи да ценят стойността на труда. Предлагането на парична компенсация може да мотивира децата да поемат домакинската работа с желание и последователност. Идеята за печелене на пари може да направи задачите да изглеждат по-смислени и да помогне на децата да развият важни житейски умения, които ще са им полезни в самостоятелния живот. Плащането може допълнително да подчертае стойността на тези умения и да насърчи непрекъснатото им развитие.
От обратната страна е опасността за нереалистични очаквания. В реалния свят много отговорности не се възнаграждават финансово и е важно децата да разберат, че приносът към домакинството е необходима част от живота, независимо от финансовата печалба.
Преценете добре какъв да е кръгът от дейности, за които се плаща. Ако разпишем всяко действие на детето от събуждането до лягането, се оказва, че всички негови движения са в услуга на семейството и трябва да бъдат възнаградени. Наистина ли е така и полезно ли би било единствената мотивация у детето да полага грижи за себе си и семейството да бъдат паричните стимули?
Плащането на децата за домакинска работа може да създаде у тях разбирането, че задължително трябва да бъдат компенсирани за всяко усилие и да доведе до нежелание да помага без парично възнаграждение и винаги да очаква оценка на приноса си за домакинството. Децата може да започнат да гледат на домакинската работа единствено като на дейност, която да им носи печалба, а не като задължение и отговорност към семейството. Те могат да дадат приоритет на задачи, които предлагат по-висока финансова компенсация пред други важни аспекти от семейния живот.
Ако миенето на зъбите или четенето на книги е труден за детето навик, може би си струва да опитам стратегията с "моркова" и да поощрим изграждането на този навик с допълнителен паричен или друг материален стимул в подкрепа на останалите усилия от страна на родителите. Дългосрочно обаче тези навици е добре да се изграждат на основата на личната мотивация и убеденост от страна на детето, че са важни, необходими и полезни за него - чрез разговори, личен пример и съвместна работа.
От друга страна, включването в "таблото с ценоразписа" на специфични, неежедневни и не толкова свойствени за детето задължения би могло да му даде допълнителна мотивация по-активно да помага в домакинството и да изгради у него умения да се справя самостоятелно. Според възрастта на детето и установените в семейството разпределения на ролите такива задачи могат да бъдат, например, да окоси ливадата, да зареди миялната, да помогне с пролетното почистване и пр.
Помислете какви задачи включвате в списъка също при две и повече деца в семейството. Силното разграничение на ролевите функции на братя и сестри, например, може да засили разбирането за традиционните роли на половете в домакинството и тяхното неравенство в живота.
Да има ли предварително установен "ценоразпис"?
Ясно дефинираните задължения и компенсация срещу тях може да е силен стимул за детето да следи и изпълнява отговорно своите ангажименти. Това може да му помогне за изграждането на работна етика и разбиране за срокове и организация на времето.
В същото време не е задължително всички парични стимули да бъдат предварително разписани и изяснени, тъй като изненадващите награди имат своята допълнителна роля. Понякога по-запомнящи се и сладки са "бонусите" за екстра усилие, които детето не е очаквало и договаряло, заемайки се с някоя задача. Това му дава ценния урок, че проявата на личната инициатива и допълнителна отговорност се възнаграждават.
Плащане само със знак плюс ли?
Под 20% от анкетираните посочват, че обвързват регулярните джобни на детето със задълженията у дома и прилагат санкции при неизпълнение. Обикновено заплащането за домашни задължения е само със знак плюс или 0. Ако използвате стратегията с плащането за свършена работа, обмислете въвеждането на глоби при лошо изпълнение или отказ. Това може да помогне за изграждането на отговорност и работна етика.
Някои родители избират вместо в пари да оценяват изпълнението на задачите в точки - с даване или отнемане, като в края на седмицата или месеца оценяват какво ще получи детето като парично възнаграждение. Индиректната връзка на задълженията и заплащането през трупане на точки до голяма степен може да елиминира риска от сметкаджийство на дребно и да фокусира вниманието повече върху отговорността по задачите.
Какво правим със спечеленото?
Плащането за свършена работа не свършва само с даването на парите. Всъщност не по-малко ценният урок и умение за детето е как да управлява спечеленото.
Лично спечелените средства са добра възможност детето да придобие и развие ценни финансови навици по структурирането на бюджет, спестяване, поставяне на финансови цели и приоритизиране на разходите. Помогнете на детето в тази насока, като му давате примери и съвети как да разпределя своите спестявания, говорите за стойността, участвате в неговото бюджетиране и съвместно правите план как да постигне мечтаните си покупки.
Да плащаме ли за оценки в училище?
В болшинството от случаите родителите не обвързват и оценките в училище с парите, които дават на децата - едва 19% от анкетираните от Дир санкционират с парични глоби при лоши оценки, докато 28% стимулират за добър резултат в училище.
Плащането за добри резултати в училище може да има както плюсове, така и минуси. Финансовите стимули, използвани разумно, могат да подпомогнат баланса между насърчаването на академичните постижения и подхранването на вътрешната мотивация. При всички случаи е важно да не изпускаме поглед над дългосрочните образователни цели - не текущата оценка за урока или учебната година, а насърчаването на мислене, любов към знанието, разбирането за необходимостта да усъвършенстваме себе си.
Ето някои потенциални предимства и недостатъци, които да имаме предвид при заплащането за резултати в училище:
Мотивация и постижения
Предлагането на парични стимули за добри резултати в училище може да мотивира ученика да работи повече и да се стреми към академични постижения. Перспективата за печелене на пари може да насърчи към екстра усилие и усърдие и да доведе до по-високи резултати. В същото време изместването на фокуса от вътрешна към изцяло външна мотивация дългосрочно може да затрудни детето само да поставя и преследва целите си и да се бори за своето личностно израстване.
Поставяне на цели и фокусиране
Обещанието за финансова награда може да помогне на ученика да поддържа своя фокус към ученето и да бъде последователен в трупането на знания. Рискът е обаче детето да се съсредоточи единствено върху постигането на високи оценки с цел незабавна финансова облага и това да му попречи да търси дългосрочните си цели и интереси в образованието. Ако приоритетът се измести върху печеленето на пари, това може да бъде за сметка на развитието на креативност и критично мислене.
Признание и самочувствие
Финансовите награди за добри резултати могат да осигурят усещане за признание и да повишат самочувствието на детето. За да не се превърне това в нездравословна и напрегната среда в борба за парични компенсации, тези награди могат да бъдат насочени само към най-високи академични постижения, допълнителни усилия и отличия в конкурси и състезания, извънкласни прояви и пр.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}