Детето „спестовник“ и детето „прахосник“. Родителски подходи

"Възпитавам ги по един и същ начин, а са толкова различни..."

08:06 | 27 март 2023 1 7511 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано

Наталия Тодорова

dir.bg #URBN #Семейни финанси

Наталия Тодорова е автор на платформата The Little Chief за финансова грамотност. Има дългогодишен опит във финансовата сфера, като в момента е инвестиционен директор в Morningside Hill - компания, оперираща в областта на дяловите инвестиции и рисков капитал. С нейна помощ в рубриката #СемейниФинанси всяка седмица представяме въпроси, касаещи личните и семейните финанси, както и финансовото образование на децата.

Възпитавам ги по един и същ начин, а са толкова различни... Често сме чували подобен коментар от родители на две или повече деца, визирайки най-различни черти от характера им.

Дали личността се ражда или възпитава е дискусия с много мнения и нюанси. Учените твърдят, че още при раждането ние имаме базови вродени характеристики, оформящи нашия темперамент, които се доразвиват през целия ни живот, възпитават и дооформят се от средата, ценностите и опита, които придобиваме, изграждайки характера ни.

Спестовник или прахосник е вашето дете? Определянето на нагласите и модела на поведение на детето по отношение на парите е от ключово значение, за да може родителите да му помогнат с подходящите уроци и стратегии да развие здравословни финансови навици, полезни за зряла възраст.

Поставяме характеристиките "спестовник" и "прахосник" в кавички, защото те нямат за цел да лепят етикети на децата и възрастните. Това са по-скоро определения, които самите ние даваме въз основа на по-ярко изразени елементи от поведението. Няма негативен смисъл в нито един от двата термина, а често децата не пасват напълно нито на една от тези крайности. Всъщност и в двете характеристики има както положителни, така и негативни страни и нашата задача е не да ги заклеймяваме, а да ги управляваме, така че да развием най-доброто за детето.

Детето "спестовник"

Детето "спестовник" не обича да харчи, не харесва да вижда, как запасите му намаляват, дори и да е за нещо любимо. То изпитва особена гордост от това, че може да задели. За него не е голяма трудност да се лиши от разходи тип "желания" и обикновено не се поддава на импулсивни покупки. Спестовникът често е "събирач" и по други направления - пази вещите си и се грижи за тях. Харесва му да трупа пари и търси различни начини за това. Отличава се с търпение по отношение на поставените цели.

Как да подходят родителите?

"Детето ми е голям спестовник, значи си е научило урока за парите..." Така често реагират доволните родители, спокойни, че щом детето не харчи, значи има добра финансова култура и ще се справя с личните си финанси като възрастен. Дали наистина е така?

Спестяването е само един елемент от темата за личните финанси. Спестяване означава да се откажем от дадено удоволствие днес в името на нещо по-важно за нас в бъдеще. Спестяването означава и да ограничим с усилие разходите си, за да се придвижим по-бързо до дадена бъдеща цел - тя може да е свързана с мечтана покупка, но може да е и насочена към погасяване на дългове, овладяване на финансовата стабилност на семейството и др.

Но спестяването е не само за това да харчим по-малко, а да приоритизираме разходите си така, че да се чувстваме удовлетворени от изборите си. Спестяването е свързано с планирането и целеполагането. И когато дадено дете се окачествява като "спестовник", това е само основата, върху която да надградим, така че да превърнем вродените характеристики в положителни черти по отношение на личните финанси.

При детето "спестовник" е важен също разговорът за цената и стойността, за качеството. Такива деца често като възрастни имат склонност винаги да се насочват към привидно по-евтиното с идеята да спестят, без да анализират допълнителни характеристики като устойчивост, дългосрочен ефект, качество и комфорт и др.

"Спестовникът" рядко ще влезе в задължения и винаги си прави сметката, което е чудесна основа за добро финансово планиране. Но в същото време той често е и твърде предпазлив, консервативен и нерешителен по отношение на инвестициите. Спестовниците обмислят дълго, което понякога означава пропускане на добри възможности. Именно в тази посока е добре родителите да насочат усилия в неговото финансово ограмотяване - със знания и информираност, която ще им даде увереността и спокойствието да правят по-бързо своя анализ и да се ориентират в мопето от възможности.

Окуражавайте ги да бъдат по-гъвкави. "Спестовникът" обича всичко да е планирано по отношение на разходите - затова може да ги насочите при разпределение на техния бюджет да имат планирано перо за забавления. Така няма да изпитват вина от това да си доставят удоволствие и ще могат да постигат по-добър баланс между нужди и желания.

"Спестовникът" понякога е и вещоман. Важно е от ранна възраст да показваме на такива деца, че преживяванията могат да бъдат също толкова стойностни, макар да нямат материално изражение. Спестовниците често са склонни да пренебрегват желанията си за приятно изкарване или почивка заради прекалената си загриженост за парите - но това вместо да им носи удовлетвореност, да ги кара в крайна сметка да чувстват непълноценност в живота си.

Детето "прахосник"

Детето "прахосник" често остава без пари. То не планира, а се наслаждава на преживяванията и възможностите, които среща. Често купува неща, които впоследствие осъзнава, че не са му необходими. Прахосниците са щедри и към останалите. От екскурзия тези деца обикновено се връщат с подаръци за цялото семейство, но и с куп задължения към съученици или учители. Прахосникът обича да харчи, за него парите са средство, с което да си достави удоволствие. Но заради това си отношение "прахосникът" е и много по-отворен към това да търси разнообразни източници на допълнителни средства.

Как да подходят родителите?

"Детето ми обича да харчи, значи няма никакъв шанс с парите..." Това е другият чест стереотип на разбиране при родители, които си имат "прахосник" вкъщи. Да харчиш неразумно, без да планираш и оценяваш възможностите си със сигурност не дава добра перспектива за здравето на бюджета, но това далеч не означава, че тези деца не могат да станат разумни и отговорни към личните си финанси.

"Прахосникът" е често склонен към импулсивни покупки, за които впоследствие съжалява. Това закъсняло "разкаяние", освен че вреди на джоба, може да доведе до безпокойство и стрес у харчещия. Полезно е от малки да обясняваме на тези деца какво означава отложеното задоволяване на желанията и как да балансираме между нужди и желания.

Насочвайте техния фокус върху това как отлагането на харчене сега може да им помогне да имат повече средства за онова, което наистина желаят силно. Мотивирайте ги да премислят импулсивните покупки, въвеждайки правилото за 24-часово обмисляне. За най-малките това може да стане и под формата на паричен стимул - например, ако детето се откаже от тръшкането в магазина за внезапно изникнала прищявка, същата тази сума да бъде добавена в неговата касичка за мечтаната играчка.

Импулсивното пазаруване също така може да се управлява чрез планирането на покупките. Не пропускайте да пазарувате с вашите деца "прахосници", за да им дадете някои ценни уроци относно разпределението на разходите, избора на продукти и пр. Детайли за подготвеното пазаруване с малки деца и финансовите уроци, които можем да им предадем с това вижте тук.

"Прахосникът" има склонност да живее над възможностите си и при този тип хора има по-висок риск от дългове заради липсата на планиране. Окуражете детето да следи своите разходи. Още в училищна възраст децата могат да придобият навика да си записват за какво и колко харчат от своите джобни, за да имат рутината на по-късен етап да продължат да го правят с реален бюджет. Формулата за разпределение на разходите по пера и пликове е много подходяща за този тип хора.

"Прахосниците" успяват да спестяват много малко или изобщо не го правят - и често "бъркат" в касичката със спестеното за ежедневни разходи. Насърчете детето от малко да заделя за свои лични финансови цели. Автоматичното заделяне на определена част от всяка сума, която детето получи като джобни или подарък, е добро правило - което в бъдеще би прераснало в устойчиво разбиране, че финансовите цели и спестяванията са с приоритет пред разходите ("плащай първо на себе си").

Детето "прахосник" трудно задържа спестеното и лесно се отказва при преследване на по-големи и дългосрочни цели. Ето защо е добре от ранна възраст да му помогнем да управлява своите спестявания, като разделя касичките или пликовете по различни цели, "раздробява" големите финансови задачи на малки стъпки, за да следи по-добре своя прогрес и да се мотивира от него. Повече за спестяването и целеполагането при децата може да прочетете в специалния ни материал тук.

ИЗБРАНО