#Наталия Тодорова има над 10 години опит във финансовата индустрия, като в момента е директор връзки с клиенти и член на Борда на една от най-големите компании за управление на инвестиции и спестявания у нас – Експат Асет Мениджмънт. Автор е на образователния комплект „Финансова грамотност за деца” на издателство Carrot.
Наталия Тодорова води лекции и обучения на тема финансова грамотност за деца и споделя съвети и занимания в тази насока в профила на The Little Chief и в блога си тук. С нейно участие Dir.bg стартира нова образователна рубрика "Семейни финанси", в която ще представяме теми, свързани с финансовата грамотност както на децата, така и на възрастните. Ще се стремим да говорим за всичко, което касае личните и семейните ни финанси - на разбираем език.
Като Нужди определяме стоки и услуги, които задължително ни трябват, за да живеем нормално и здравословно. Те обикновено са устойчиви във времето, но варират според възрастта, начина на живот и пр. Желания от своя страна са стоки и услуги, без които спокойно можем да живеем, но пък използването им би ни направило по-доволни, по-красиви, по-интересни… Те често се променят – според настроението, интересите, възрастта.
Разграничаването звучи лесно, нали? На теория дори и малкото дете може да оцени разликата между базовите продукти за вечеря и шоколадовото яйце. Но за изграждането на правилните финансови навици е важно не просто да разбираме разликата, а да я осъзнаваме като поведение – нещо, в което и много възрастни се затрудняват, дори без да го осъзнават.
Защо е важно да говорим с децата на тази тема?
Световните изследвания показват, че базовите финансови навици се полагат до около седмата година на детето. В момента, в който детето може да брои и осъзнава значението на парите като разменно средство, то е готово за първите си финансови уроци – разбира се, в игрова форма и в практични ситуации от ежедневието.
Разбирането за разликата между нужда и желание е един от първите уроци, които децата са готови да възприемат. Осмислянето на това как подхождаме с обслужването на нашите нужди и желания помага да приоритизираме разходите, да планираме. В по-късния етап при боравенето със собствен бюджет помага за по-доброто управление на разходите, преодоляването на импулсивното пазаруване и необмислените покупки, помага в поставянето и постигането на финансови цели. Отложеното задоволяване на желанията при децата също учи на търпение и оценяване на стойността на парите.
Как да помогнем на детето да осмисли разликата между необходимо и желано?
Обсъждайте разликата, покажете на детето как вие взимате финансови решения
Говорете с детето и му покажете как възрастните взимат финансови решения, задавайки въпроси като „Наистина ли се нуждаем от тази покупка?", „Има ли по-добър начин да похарча парите си?”, „Има ли нещо по-ценно, за което предпочитам да спестя?”, „Добре ли е да го взема назаем?", „Мога ли да го намеря по-евтино на друго място?” и пр.
Заедно с детето може да обсъдите разходите на семейството от последната седмица и да категоризирате всеки от тях спрямо това дали обслужва нуждите или желанията на семейството. Поговорете за навиците, които прозират зад тези разходи – добре ли се справя семейството с разпределението на бюджета си, има ли какво да се подобри.
Пазарувайте заедно
Магазинът е чудесно учебно поле по финансова грамотност за децата от предучилищна възраст и началните класове. При следващото пазаруване в супермаркета пригответе заедно списъка с покупки, обсъждайте в магазина избора на продукти и потребителските навици на семейството. Може да отделите и малък бюджет за детето, който то само да изразходва по своя преценка.
Важно ли е да го имаме сега? Има ли по-ценни неща, които ни трябват? Можем ли да изчакаме? Това са част от въпросите, които винаги можем да задаваме на детето, когато пазаруваме заедно или обсъждаме покупките. Рутината на тази преценка би помогнала то в бъдеще по-умело да преценява как да разпределя личния си бюджет, за какво е разумно да похарчи средства, каква част от парите си може да задели за желания.
Утвърдете с игра
При децата в предучилищна възраст игровият подход е най-работещ. Съберете малко рекламни брошури от различни магазини – хранителни, за дрехи, козметика и пр. Поговорете с детето за разграничаването на нужди и желания, след което му предложете да направи своята селекция – нека изреже продукти и ги раздели в купчинка на нуждите и купчинка на желанията. Обсъдете резултата.
В линка тук ще откриете и безплатен ресурс за игра, с която също може да започнете разговора по темата при малко дете.
Въведете темата за нужди и желания и при джобните
Разграничаването на разходите между нужди и желания често касае и управлението на личния бюджет на детето. Най-често за базовите необходими вещи се грижат родителите – дрехи, храна, подслон, образование и обучение. Своите джобни учениците обикновено изразходват за лакомства, активности с приятели, модни аксесоари и хобита – все неща, които бихме сложили в сферата на желанията.
Често, особено в тийнeйджърството, децата попадат в капана на консуматорското сравняване и за много от тях да притежаваш означава да бъдеш. В тази ситуация разграничаването на нужди и желания и разбирането за приоритетите в разпределянето на разходите е неразбираемо за децата, особено ако не сме положили основите в по-ранна възраст.
Те искат най-новия телефон, най-скъпите маратонки... Нужда или желание е това? Тук е моментът детето да се включи в реализирането на своите желания, да се потруди за тях, да оцени стойността им – било чрез личен труд и принос, чрез спестяване от текущите си средства – в зависимост от възрастта. Дрехите се купуват от родителя, но за поредната модна блуза, може да се включи с личните си спестявания. Телефонът е от родителя, но ако иска последния модел – участва в закупуването му.
Родителите винаги искат децата им да получат най-доброто, което могат да си позволят. Но не бива да пропускаме, че често това не е самото притежание на дадената вещ, а урокът, който детето получава по пътя към нея.
На финала: Не забравяйте, че желанията са нещо прекрасно
Всички ние сме родени с естествения стремеж към по-добър живот, по-красиви или нови вещи – и това е прекрасно, защото ни тласка да се развиваме, за да постигаме тези си желания.
В утвърждаването на разликата между нужди и желания нашата цел е не да ограничаваме и да превръщаме децата в спартанци, а да ги научим, че удовлетворяването на желанията изисква умело планиране, че за желанията трябва да се потрудим, понякога да изчакаме. Да ги научим, че колкото и големи да са нашите финансови възможности, те никога не могат да задоволят незабавно всичките ни неограничени желания – и затова разумното разпределение на бюджета и приоритизирането са важни умения.