#"Пазаруване с малки деца? Не, благодаря!" Това биха отговорили голяма част от родителите, представяйки си тичане, тръшкане, искане - насред пълни торби и бавни опашки по касите на супермаркета.
Но магазинът и покупките за дома са една от първите срещи на малките деца със семейния бюджет и неговото управление. И това поле може да бъде използвано като чудесна възможност за първите финансови уроци - свързани с разграничаването на нужди и желания, разпределението на личен бюджет, спестяването, потребителското поведение и консуматорските навици. Звучи невъзможно и сложно? Не и ако е игра за децата.
Подгответе списък.
Ежедневно семейството (или по-скоро възрастните) взимаме финансови решения, свързани с разходването на семейния бюджет. Рутинно, без да се замисляме, разпределяме разходите за храна, за дома, за рейжийни, за транспорт и пр.
Следващия път, когато тръгнете към големия хранителен магазин за традиционното седмично пазаруване, ангажирайте детето с целия процес. Дори най-малките, на 3+, с радост биха се включили в подготовката на списъка за пазаруване - особено ако се обърнем към тях за помощ и съдействие и отчетем техните предложения.
Заедно обсъдете какви продукти и консумативи задължително ни трябват и ползваме в семейството, какво най-често пазаруваме и защо. За най-малките, децата във възрастовата категория 3-6 години, най-важният урок е разграничаването на нужди и желания и осмислянето на това разграничаване в поведението ни на потребители. Ето защо самият списък за пазаруване също е добре да бъде разделен на 2: за задължителните покупки и покупките-желания.
Предварителният план какво ще купим дава фокус на пазаруването и ограничава в не малка степен импулсивните желания (и на деца, и на възрастни). В същото време предварителното обсъждане включване на графа "желания" валидира интересите на детето - то се чувства спокойно, че и неговите предложения са обсъдени и добавени. А да не забравяме, че вкъщи е много по-лесно да преговаряме какво да попадне в листа с покупки, отколкото пред щанда.
Дайте на детето задача.
Предварително или в магазина обсъдете с детето каква ще е неговата активна роля в пазаруването. Например, да открие определени продукти, да подбира плодовете и зеленчуците, да измерва количества, да следи списъка и пр. Така малкият помощник се чувства важен и ангажиран в процеса. А в същото време това не му дава много време за лутане из коридорите и нови желания.
Правете изборите заедно.
Защо избираме една или друга марка? Как сравняваме цените на сходни продукти? На какво обръщаме внимание на етикета? Каква е взаимовръзката между цена-качество-количество? Какво означава промоция и кога е изгодна?
Всички тези въпроси за възрастните са автоматизиран процес, върху който дори не се замисляме. При подготвеното пазаруване с дете си струва да ги обясним. Това ще даде на нашия помощник много по-ясна представа защо и как избираме да изразходваме своя бюджет за храна (едно от най-големите пера за всяко домакинство).
Този анализ също насочва вниманието на детето към множеството критерии и информация, с които жонглираме в нашия избор - днес това е простичката ситуация в магазина, но утре подобни избори ще се наложи то да прави за много други по-сложни продукти и услуги, свързани с личните финанси. Информираният избор и запознаването с "дребния шрифт" понякога е трудно и за възрастните.
Обяснявайте "Не"-то.
"Защото" е много важна дума, когато казваме "Не" на дете. Често ни се струва, че думите след "защото" остават нечути и неразбрани, но те имат своята функция.
Когато детето иска поредното лакомство или играчка в магазина, най-често казваме просто "Не" или пък "Нямам пари". Това обяснение никога не е достатъчно - защото първото не е обяснение, а второто в голяма част от случаите всъщност не е технически вярно и децата го знаят.
Ако нашата задача е да култивираме добри потребителски навици и умения за управление на личен бюджет, трябва да бъдем честни и да дадем своите истински аргументи пред детето. А те всъщност са много по-валидни от "Нямам пари". Например, причината може да е защото не харесваме качеството на продукта или неговата хранителна стойност (пак близалка...); защото вече имаме подобно вкъщи (поредната количка...); защото е твърде скъпо за това, което получаваме (пак безсмислен мърч от реклами, а на същата цена може да купим няколко други неща...); защото пестим за нещо по-важно (в което участва и детето...).
Изморително е и не винаги изглежда да работи незабавно, но в дългосрочен план споделянето на откровено "защото" помага детето много по-добре да разбира и приема аргументите ни - и да ги споделя.
При децата също важи правилото за отложената покупка. Понякога вместо "Не" можем да предложим на детето да обмисли до следващия ден. На сутринта, както и възрастните знаем, често импулсивните ни желания за харчене намират спирачката на разума, ентусиазмът отслабва. Трябва обаче да използваме този подход, само за неща, за които сме готови да направим компромис и да се съгласим на покупка на следващия ден - иначе бихме предали доверието на детето.
Дайте на детето личен бюджет.
Управлението на собствен малък бюджет в магазина спестява доста пъти "Не" от страна на родителя и ограничава много тръшкането. Детето не се чувства притиснато да моли за всяко нещо и да търси поведение, с което да го получи. Защото има в себе си средството - собствен ресурс, който управлява еднолично и без ограничения от възрастния (е, или поне с малки правила).
Освен това управлението на личен бюджет, особено от по-малките деца, се възприема като много отговорна задача и награда. Осъзнават, че трябва да направят най-добрия избор за парите си. Разбират, че имат свобода, но и са ограничени заради тавана на своите пари.
Когато средствата не идват от бездънния портфейл на мама или татко, виждаме как цените започват да имат значение - детето им обръща внимание и самó започва да разбира защо често казваме "Не".
Добре е при предоставянето на този личен бюджет да не се месим твърде много, но и да обърнем внимание на възможностите и алтернативите. Да изхарча или да спестя. Дайте на детето обещанието, че личният бюджет ще остане негов, дори и да не изхарчи всичко. Това е неговият стимул да задели средства към личната си касичка и да види как приоритизирането на желанията може да го приближи до голямата финансова цел и мечтана покупка.
Не на последно място, боравенето със собствени пари помага на децата в предучилищна възраст да подобрят своите технически умения за боравене с пари, пресмятане и пр., което ще им е много необходимо във възрастта на първите джобни пари.
Да отчетем свършеното.
Пазаруването не приключва в магазина. Нашият малък помощник може да ни съдейства и в разпределението на продуктите у дома. Заедно с детето можем да съпоставим плана ни за пазар с реално закупеното и изхарченото и да проверим как сме се справили.
Разгледайте заедно касовата бележка от покупките и обсъдете с детето каква информация съдържа, кое какво означава. Ако от покупките има фактури, гаранционни документи, договори за отложено плащане и други - при по-големите това е възможност да обясним какво представляват те и за какво служат.
Пазаруването може да продължи и като игра.
В първи клас в часовете по математика децата работят и по задачи, свързани с пресмятане и преобразуване на стотинки и левове. Играта на магазин у дома може да бъде отлично упражнение на тези умения и урок по боравене с пари.
За целта е необходимо да си изработим пари за игра - банкноти и монети. Трябва да изберем артикулите в нашия измислен магазин и да им сложим цени. Цените можем да определим заедно с детето, така че да имаме повод да обсъдим кое и защо струва повече или по-малко. Според възрастта на детето можем да преценим дали да използваме само кръгли левчета за цени или пък искаме да включим и стотинки в пресмятането.
Щом същинската игра започне, можем да редуваме ролите на продавач и клиент, така че детето да има възможност да прави своите разплащания и сметки и от двете страни. Ще му се наложи да събира и изважда с пари, да подбира комбинации от банкноти и монети, да връща ресто и да си прави сметката на наличното в портфейла.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}