#FIRE (Financial Independence, Retire Early - Финансова свобода, ранно пенсиониране) е движение, набиращо популярност през последните години, което има своите последователи вече и у нас. Концепцията е вдъхновена от идеите на книгата "Парите или живота" на Вики Робин и Джо Домингес (1992 г.), като става viral сред милениалите (Поколението Y) от 2010 г. насам, появявайки се като концепция все повече в блогове, подкасти и онлайн платформи за споделяне на съдържание.

Книгата дава поле за размисъл върху това колко струва всеки наш разход, измерен в работни човекочасове и как се превръщаме в заложници на работата си заради необходимостта от пари. Авторите обръщат представите за консумацията, карайки ни да възприемаме всеки излишен разход като хомот, теглещ към още работа. Целите, които обединяват последователите на течението FIRE, са ранно постигане на финансова независимост и натрупване на източници на пасивен доход, които да ни осигуряват издържка, без ограничението да работим за необходимостта от заплата.

Сред основните последователи са млади професионалисти със сравнително добри доходи, в началото на своята кариера и много често още свободни откъм семейни ангажименти. Следвайки принципите на FIRE, тяхната мечта е до 30-35 годишна възраст да натрупат достатъчно средства, за да се "пенсионират" от работата си от 9 до 6 и да имат свободата да избират своята ангажираност, да излязат от "матрицата" и да могат да се отдадат на хобита, интереси, семейство и пътувания, разчитайки на своите натрупани спестявания и инвестиции.

Как се постига това?

Последователите на движението предлагат различни формули и калкулации за това колко и как трябва да спестяваме и инвестираме, за да постигнем по-бързо заветната финансова свобода. Концепцията се гради върху 3 основни стълба: високо ниво на спестовност; ограничаване на разходите; инвестиции.

Онези, които се стремят да постигнат FIRE по-бързо, усилено и последователно максимизират дела на спестяванията, като заделят между 50 и 70% от текущия си годишен доход. Те непрекъснато търсят възможности да увеличат приходите и да намалят разходите си, планират детайлно всяко перо от бюджета си, а заделените средства инвестират агресивно във финансови и други активи, за да може сложната лихва да свърши останалото.

Видове FIRE

Според това към какъв тип свобода се стремят и каква е целта на ранната независимост, последователите на течението очертават няколко вида FIRE:

  • Fat FIRE. Постигната финансова свобода, при която пасивните доходи от инвестиции надхвърлят в пъти текущите разходите и позволяват поддържане на висок стандарт на живот и истинско "пенсиониране" от работни ангажименти.
  • Lean FIRE. Достигнатият пасивен доход успява да покрива основните разходи. Това дава голямо облекчение да не се тревожим за базовите нужди, дава свободата да подбираме работата и ангажираността си и да се фокусираме върху постигане на желанията си. Традиционният бенчмарк за дефиниране на този тип финансова свобода е, когато сме натрупали 25 пъти стойността на годишните си разходи.
  • Barista FIRE. Пасивните доходи в този случай не са достатъчни да покрият всички основни разходи, но помагат много за реализиране на частична свобода откъм бизнес и работни ангажименти, позволяват работа на непълен работен ден или поемане на проектни ангажименти без фиксирана регулярност.

Свободата не се мери само в пари

Концепцията зад движението не е насочена толкова към постигане на охолен и мързелив начин на живот, колкото към темата за свободата отвъд строгата корпоративна ангажираност; към сигурността на пасивните доходи, които могат да ни дадат спокойствието и възможността да се фокусираме върху важните теми в живота си.

Принципите на движението са свързани и с идеята за разумното консуматорство. Последователите управляват своите разходи и бюджет, като показват, че може да се живее добре и щастливо, ограничавайки своята консумация на непотребни вещи и услуги и отчитайки необходимостта от по-добро управление на ресурсите.

Свободата се мери също и във време. Една от глобалните трансформации, които много рязко, но устойчиво се случи през Ковид пандемията, е преосмислянето на работното място и процес. Докато работата от вкъщи или от произволна точка на света преди се считаше за лукс и привилегия на свободните професии, сега е обичайна практика за редица бизнеси. Ситуацията през последните две години беше парадоксално едновременно ограничаваща по отношение на пътувания и движение на хора, но и даваща нова свобода на работещите - да избират своето удобство. Дистанционната работа се превърна в право и спомогна професионалистите да оценят още повече гъвкавостта.

Пренесено към идеите на FIRE, говорим за жажда за независимост не само по отношение на финансите, но и за разпределението на работното и личното време и ангажименти.

Критици

Сред критиците на движението се лансира мнението, че FIRE целите за висок процент на спестявания и инвестиции са постижими единствено за хора с много високи доходи и неприложими дългосрочно за средностатистическия бизнес професионалист.

Друга критика е насочена към това доколко устойчиви във времето са резултатите от подобно ранно пенсиониране. Доколкото движението се фокусира върху поведението спрямо личните финанси в периода на спестяване и инвестиции, песимистите посочват, че има редица фактори като вредни навици, зависимости, промяна в начина на живот и семейния статус и други, които могат драстично да променят заложения модел. Тук трябва да добавим и рисковете, свързани със самите инвестиции и тяхното управление и съхранение.

Независимо от всички недостатъци и въпросителни обаче, концепцията зад FIRE движението ни кара да се замислим за това доколко зависими сме от своята работа и текущи доходи, доколко удовлетворени се чувстваме от това и как да променим тази зависимост. Това се доближава и до идеите на Робърт Кийосаки от "Богат татко, беден татко", който ни кара да гледаме на работата от 9 до 6 и регулярния доход от трудова дейност като на средство за натрупване на активи и изграждане на семейно богатство.